BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Сърцето на Наум бие в Охрид

Една малка костица, която под най-строга охрана се пази в Националния исторически музей, е тънката връзка през вековете със седмината книжовници, направили езика ни свещен. Мощите на св. Климент всеки ден вършат чудеса, казва шефът на музея проф. Божидар Димитров и с охота реди случки за сакати, които са проходили и бездетни жени, които са заченали.
Малката костица обаче напомня колко големи длъжници сме на миналото и историята си. Мощите на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава са пръснати по света. Два града спорят за гроба на Методий, а къде са тленните останки на Сава, все още никой не знае. Тепърва започват битките на проф. Димитров за събирането на известните мощи в параклис „Св. Седмочисленици“ в парка на музея. Бюрократични спънки бавят първата копка на храма. Но историкът не се предава. Плановете на градежа са готови, той вече води преговори за реликвите….

Църква

Италиански граф спасява мощите на свети Константин Кирил Философ. Малцина знаят тази история. Тя започва през 869 г. в Рим. На пищна церемония в базиликата „Санта Мария Маджоре“ се случва немислимото – папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския. И освещава литургийните книги, написани на него с новата азбука – глаголицата. Всъщност, правилно е да се казва, че папата признава българския език. Никой през Средновековието не говори за славянски език. Терминът е политически и е въведен много по-късно.
Броени дни след голямото признание, на 14 февруари 869 г., св. Кирил издъхва. Адриан II му отстъпва мястото, което е нарочил за своя гробница в църквата „Сан Клементе“. В нея са положени и мощите на св. Климент I, които Кирил открива в Херсон и носи на папата.
През 1798 г. войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в Рим. И започват да плячкосват. Години наред историците вярват, че в онези смутни времена ковчежето с мощите на св. Кирил изчезва наред с куп други реликви. Никой не знае къде е то до 1963 г. Тогава един млад ирландски каноник – Ленард Бойл, служител в папския архив, започва издирването им. И ги открива. В замъка на семейство Матеи в Рим. Благородническата фамилия пазила реликвата столетия.
Днес всеки българин, който посети Сан Клементе в Рим, слиза в катакомбите, за да види празния гроб на първоучителя. Но единици са „посветените“, които знаят, че мощите на Кирил са не под земята, а пред очите им. Ковчежето се пази в малък параклис, вдясно от олтара. И върши чудеса. Досущ като ковчега с тленните останки на ученика му Наум. Неговото сърце все още бие. И всеки може да го чуе.
Това е друга история. Започва през 886 г., когато учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий, пристигат в България. Цар Борис I е вдъхновен. Но и притеснен – къде тримата ученици да подготвят свещеници и книги за богослужение на роден език без да ги усетят гърците. Съгласно решенията на константинополския Вселенски събор (870г.) българските епархии по онова време се управляват от гръцки епископи. За да остане мисията в тайна, тримата книжовници отворят школа на максимално отдалечено от столицата място. Охрид.
През 886 г. цар Борис I изпраща свети Климент в Охрид със задачата да обучи няколко хиляди свещеници. На областния управител Домета било заповядано да изпълнява всички искания на Климент. Светецът получил от владетеля и три болярски къщи в областта. Със средства на българската държава на хълма Плаошник Климент изградил манастира „Св. Пантелеймон“. В него до 893 г. обучил близо 3500 свещеници. След като бил назначен за първи епископ на славянския език в Струмица, училището поема брат му свети Наум. През 900 г. той иска пари от Борис I и започва да строи манастир. Светата обител „Св. Наум“ е изградена на южния бряг на Охридското езеро върху малко плато над изворите на р. Дрим, на 26 км. южно от Охрид. Мощите на свети Наум и днес са там, в каменен саркофаг. Всеки, който положи глава върху него, чува: туп-туп, туп-туп. Скептиците твърдят, че шумът е от подземни води.
Но вярващите знаят – това е сърцето на учителя. Той бди над своя народ…

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-05-24&article=410853