BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Поп Паскал-добруджанският просветител и възрожденец

На надгробната му плоча четем следния надпис: „Тук почиват тленните останки на свещеника Паскаля из село Козосмоде. Той е бил первий основател на българските селения в Добруджа от година 1832. От негов имот е въздигнато българското училище в с. Геленджик. Ръкоположен на 1808 представил ся е пълен с дни на 1866 дек. 10 село Азис бей„.

Свещеник Паскал е роден през 1776 година в с. Козарево, Новозагорска околия. Расъл и се развивал по времето, когато отец Паисий завършва История Славянобългарская, и тръгва да я разпространява из българските земи. Много млад, поп Паскал се научава да чете и пише. Запознава се с поп Стойко Владиславов, отпосле Врачански епископ под името Софроний Врачански, и преписва от него Паисиевата история Славянобългарская. За да бъде полезен на своите събратя, той решава да се отдаде в служба на своя народ. Затова през 1808 г. приема да стане свещеник и е ръкоположен в свещенически сан в родното си село. Поп Паскал добива авторитет не само сред населението на с. Козарево, но и сред целия този край.

След войната между Русия и Турция 1828-1929 г. и сключения Одрински мирен договор през 1829 г., турците с голямо настървение започват да измъчват българите, защото помагали на руските войски. Българското население е обхванато от паника и голяма част от живеещите в Одринско, Ямболско, Сливенско, Старозагорско решават да се изселят в Бесарабия. Така в Айтоското поле се събират около 16 000 семейства. На всеки 100 семейства е назначен по един водач. За водач на българите от селата Козарево, Твърдица, Кортен, Конаре, Хаините, Младово и др. е избран поп Паскал. Изселващите се българи се движат пред оттеглящите се руски войски по маршрута Айтос, Бургас, Варна, Каварна и Бабадак. След няколко месечно пътуване бежанците преминават река Дунав при село Сату Ноу и се установяват в руската провинция Бесарабия. Тук българските преселници основават селища и ги наименуват с имената на селата, от които идват – Твърдица, Кортен и др. Руските власти ги оземляват с по 50 десетини земя.

Поп Паскал се установява със семейството си в новооснованото село Кюритня /Кортен/. Оземлен е с 1200 дка земя. Нивата е оградена с ров. И до днес е известна като „попската нива“. След настаняването си в новите земи, поп Паскал често пътува до град Одеса, където се запознава с видните български търговци и родолюбци Васил Априлов и Никола Палаузов. Те му внушават идеята, че това голямо изселване не е от полза за България и че обезлюдяването на българските земи ще отежни по-нататъшната борба за освобождение на България. Поп Паскал приема идеята и започва да убеждава сънародниците си да се върнат по родните места. Агитацията му завършва с успех и той формира керван няколко пъти по-голям от първия – 900 семейства. През 1832 г., той отново повежда желаещите да се завърнат в родината си. Пътят на кервана преминава през Добруджа. Богатите почви и тучните пасища примамват хората и те започват да се заселват в обезлюдените села на плодородна Добруджа. Последната група завръщащи се българи достигат до днешните села Царевец, Паскалево и Победа.

Поп Паскал се установява в Добрич. По време на престоя си в града той съдейства да бъде построена през 1832 г. църковна килия, където сега се намира църквата „Света Троица“ и в нея започва да проповядва за пръв път Свещеното писание на църковно-славянски език. Че действително поп Паскал е първият български свещеник в Добрич, се потвърждава и от това, че в отчета за 10-годишнината от основаването на учителското дружество „Развитие“ в град Добрич на стр. 53 четем, че първият български свещеник в Добрич е бил някой си руски емигрант, завърнал се от Бесарабия на име Паскал. В труда на Николай Георгиев „Село Козарево“ на стр. 29 четем: „Поп Паскал се установява в с. Победа през 1833 г. Последователен на своя прогресивен народнически дух, той се заема с построяване на църкви и училища в поробена Добруджа. Със свои средства построява училище и църква в село Победа. Това дарение поставя началото на просветното дело в това село. Името на поп Паскал, заедно с това на първия учител в Добрич Стефан от Трявна, се среща като спомоществовател в книгата на Юрий Венелин „Критически издирвания“. В спомените си за с. Паскалево з.д.н.и. Павел Атанасов отбелязва, че поп Паскал се премества в с. Паскалево с двамата си сина Драгни и Вълчо и двете си дъщери Мария и Каля през 1848 г. Третият му син Къню има две дъщери, едната от които се жени за бъдещия учител и свещеник Стефан Алексиев.

Развитието на просветното дело в с. Паскалево е пряко свързано с дейността на този голям възрожденец. Естествено е, че идвайки в Паскалево, поп Паскал съдейства за откриване на училище и църква. В подкрепа на това ще цитирам част от публикуваната във вестник „България“ бр. 81 от 5/17 септември 1860 г. статия, в която се критикува дейността на българското училище в гр. Добрич. „…Туй ако е тъй то ние ще кажем на Пазарджик, че те са за присмех според туй тяхно поведение на съседните си много малки селца Български, които според каквато се научаваме: имали по-добри старания към образователность и към просвещение – то, както Геленджик, Ези бей, Юшенлий, които ако и да нямат добри училища учители имат по-добри от Пазарджик“.

Със собствени средства поп Паскал построява две стаи в днешния църковен двор: едната за училище, а другата – за църква. В тази килия той служи до 1866 г., когато почива. Къщата, която той построява и живее в с. Паскалево, съществува и днес. Претърпяла е много ремонти и преобразования. Днес в нея живее праправнукът му Слави Колев.

Поп Паскал дава добро образование на внуците си Димитър и Георги, Драгневи синове, и Добри Вълчов – син. Те учат в българското училище в Добрич. След завършване Димитър продължава образованието си в гръцката гимназия във Варна. Известен е още като Даскал Димитър. Той учителства в с. Паскалево, в Добрич и е депутат в Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г. Записан е в протоколите под номер 201. Един мандат е кмет на град Добрич. Негов внук е Димитър Паскалев, който завършва право в Белгия. От 1931-1933 година е секретар на ДРО. Братът на Димитър – Георги Драгнев Попов, след завършване на училището в Добрич се връща в Паскалево и след Освобождението на Добруджа е първият кмет на Паскалевска община. Синът на Вълчо, Драгни, завършвайки Добричкото училище се премества във Варна, където става крупен търговец. Внукът на Георги Драгнев – Атанас Павлов Попов, през 1927 г. завършва Академията за изящни изкуства в Букурещ, а малко по-късно философия в Буркурещкия университет със специалност „Естетика“. Той е основател на театралната трупа „Студия при БКО“ в Добрич, която по-късно прераства в театър „Йордан Йовков“. Атанас Попов дълги години е негов директор и художествен ръководител. Удостоен е със званието „Заслужил артист“. От рода на поп Паскал е и скулпторът Асен Борисов Попов. Негови творби са паметниците на Стефан Караджа в Добрич, на Дора Габе в с. Дъбовик и др. Професор д-р Лиляна Димитрова Петрова е пра-правнучка на поп Паскал. Работила е в ИПС „Добруджа“ край Генерал Тошево, била е учител в Добрич, сега е професор по химия в София. Работи в областта на миещите препарати. Видна личност за паскалевци е синът на внучката на поп Паскал Кояна Драгнева – Димитър Минчев. Той завършва Шуменското педагогическо училище. Учителства в селата Каба-Сакал и Крушари. През 1900 г. е назначен за главен учител в Паскалево. На 20 май 1922 г. румънските власти арестуват Димитър Минчев и след няколко дневни изтезания на 27 май 1922 г. го хвърлят от втория етаж на румънската полиция в Добрич. Днес двата културни института в село Паскалево – училището и читалището, носят неговото име. Внучката на Кояна Драгнева Попова – Славка Атанасова Касърова, е народен представител от 1966-1971 г.

Поп Паскалевият род е дал на Паскалево, Добрич и България прекрасни творци на културата, учители, агрономи, лекари, адвокати и други. В една статия не могат да бъдат изброени всички видни личности от рода на големия родолюбец и видния възрожденец поп Паскал. Заради големите заслуги на този неуморим книжовник, учител и свещеник, паскалевци приемат поп Паскал да стане техен патрон. С Министерска заповед 2191, обнародвана на 27.06.1942 г. село Ези-бей е преименувано на големия добруджански възрожденец поп Паскал – Паскалево.

И днес, 140-години след неговата кончина, паскалевци се гордеят със своя патрон и се прекланят пред неговото родолюбие и саможертва.

_НДТ, Добрич, България. 11 декември 2006г. Петър ЯНКОВ_