BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Славейков бил страстен историк

Славейков

Появата на научната археология винаги е предшествана от любителското търсене на древности, чрез което се натрупва така важният емпиричен материал. В Западна Европа това се случва още през ХVII-ХVIII в. При закъснялото Българско Възраждане процесът идва чак през ХIХ в. На практика всички просветни дейци се занимават със събирането на паметници от старата история. Сред тях обаче се откроява името на Петко Славейков.
Животът му преди Освобождението е класически пример за съдбата на един възрожденец. Роден във Велико Търново на 17 ноември 1827 г., той получава възможно най-доброто за времето образование в родния си град, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. На 16-годишна възраст вече е учител, като обикаля в различни селища – Велико Търново, Трявна, Търговище. Навсякъде полага основите на образованието, създавайки училища и читалища. Издава първите си книги, а после и вестници и списания като „Гайда“, „Пчелица“, „Читалище“ и др.
Идеалът за освобождението на Отечеството е водещ за Славейков. Още в 1856 г. той се включва в подготовката на въстанието на Дядо Никола. След 1864 г. заминава за Цариград в преследване на голямата цел за автономия на Българската православна църква. Битката се води на страниците на издавания от него вестник „Македония“, който на четири пъти е спиран от турските власти. През 1872 г. е спрян окончателно, а издателят му е разорен напълно и хвърлен в затвора.
По време на Руско-турската война Славейков се включва активно и е водач на русите през старопланинските проходи. Заедно с генерал Скобелев участва в съдбоносните преговори в Сан Стефано. Съвсем естествено след Освобождението е сред делегатите на Учредителното събрание. После навлиза в политиката, председателства Народното събрание, става министър на народното просвещение и на вътрешните работи. Славейков продължава да издава вестници, участва в Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и последвалата Сръбско-българска война. Поетът умира в София на 1 юли 1895 г.
При цялата си широка дейност Дядо Славейков отделя огромно внимание на събирането и описването на старини. Той е сред първите, които се докосват до едни от най-важните надписи за средновековната ни история. В 1864 г. публикува в „Гайда“ известния надпис на цар Иван Асен II от Станимака, както и други текстове от надписи и ръкописи, открити в църкви и манастири. В статията си „Четири паметника“ пък обнародва трите изключително важни надписа от търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“. Става дума за прочутия надпис на хан Омуртаг за изграждане на нова крепост на Дунав, за този на цар Иван Асен II за победата над ромеите в 1230 г. и за съобщението за смъртта на Шишмановия брат Иван Асен V в битка с турците през 70-те години на ХIV в. Преди Славейков за тях съобщава само откривателят им, тревненецът Христо Даскалов, който успява да приспи вниманието на имама на джамията, в каквато е превърната някогашната царска църква, и да препише уникалните текстове.
Но може би най-важната заслуга на възрожденеца е, че той отрано разбира значението на археологията за изследване на българската история. Още през 1882 г. и преди появата на професионални учени като Карел Шкорпил и Вацлав Добруски търновецът отбелязва: „Ние (българите – б.а.) нямаме почти никакви книги по археология, от които да можем колкото-годе да се ръководим в съображенията си“. По-нататък Славейков прозорливо заключава, че историческата хипотеза може да бъде потвърдена или отхвърлена единствено чрез археологическите открития.
Самият той никога не провежда разкопки, но неговите наблюдения лягат в основата на редица по-късни изследвания. В „Землеописен словар на целокупното българско Отечество“ са представени старини от различни краища на страната, включително и останките от старата столица Велики Преслав. За съжаление тази книга и цяла събрана колекция от артефакти изгарят в Стара Загора при драматичните събития през Руско-турската война в 1877 г.
Изключително важни за науката са направените през 1855 г. описания на старинните паметници във Велико Търново и околностите му. Там виждаме съвременното състояние на такива забележителности като Трапезица, църквите „Св. Димитър“ и „Св. Четиридесет мъченици“, дори близкия римски град Никополис ад Иструм. В кратка бележка Дядо Славейков разказва за високия 10 м каменен стълб до с. Лесичери. По това сведение повече от век по-късно археологът Иван Църов разкри уникалния мавзолей на римлянина Квинт Юлий.
В 1882 г. Славейков се намесва в спора за локализацията на тракийския град Бесапара и изказва обоснованото мнение, че той се намира при с. Пастуша между селищата Устина и Перущица. Във финала на живота си големият поет се оттегля от политиката, което му дава възможност да се занимава повече с наука. Много интересна е студията върху Охрид и Охридската архиепископия, където са регистрирани множество паметници в македонския град и обграждащия го район.
Последното изследване на възрожденеца е за софийската църква „Св. София“. Идеята, че храмът е построен от цар Асен I, е наивна, но именно Славейков насочва вниманието на обществеността към по-ранните му етапи. Днес в подземията на софийската светиня са експонирани истински катакомби, привличащи вниманието на туристи от цял свят.

По неговите стъпки
В моята кариера и аз съм бил подпомаган от описанията на възрожденеца. Така през 2008 г. с колегата Хитко Вачев открихме забравената църква „Св. Иван Рилски“ в Асеновата махала на Велико Търново. Тогава се ръководехме от Славейковото указание, че останките й се намират „… до 50 разкрача към изток от Митрополитската църква („Св. Равноапостоли Петър и Павел“ – б.а.)“

Щрихи от образа на поета
Казват, че Дядо Славейков е бил и масон, посветен от Раковски още в средата на ХIХ в. Със сигурност той за малко щял да участва в първия дуел на освободената българска държава. През 1884 г. се скарва с Иван Вазов заради красива чужденка и го вика да изяснят отношенията си с оръжие. Младата дама обаче отрязва и двамата и така кръвопролитието е избегнато.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-05-19&article=410323