BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Защо Вазов възпя Кочо, а не Спас Гинев, убил 4 свои деца

Койчо
Жертвите на баташкото клане са новомъчениците, които църквата ще обяви за светци на 3 април, реши Светият синод. В това решение обаче не се споменава нищо за жертвите на клането в Перущица. Най-популярните герои в него са Кочо Чистеменски и Спас Гинев, които избиват семействата си, преди да сложат край на живота си.

Дали Българската православна църква не иска да наруши канона, според който не могат да бъдат обявявани за светци хора, извършили убийство? Да, но с тези убийства Кочо и Спас Гинев спасяват най-близките си от мъки, насилия и жестока смърт.

По своя революционен ентусиазъм Перущица се нарежда веднага след Панагюрище, Батак и Клисура. В „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов пише: „Както в другите пунктове, така и тука приготовлението за въстание следваше бързо. На 23 априлий — на сами Георгьовден — пристигнал в селото от Панагюрище Спас Ив. Гинев, който донесъл със себе си кървавото писмо, а Кочо Кундурджията пристигнал от Пловдив на 22-ри.“

Кочо Чистеменски, наричан Кундурджията заради занаята си, е роден в Татар Пазарджик. Оженил се в Пловдив и живеел там. По време на Априлското въстанието е около 35-годишен – „черноок, ръст среден, малограмотен, както са всичките му събратия кундурджии…“.
Още:
Вазов осъди куче на смъртПриемът за 3 март бил почти мъжкиНа Трети март политици и граждани разделени3-ти март & Тодоровден (фотогалерия)

Спас Гинев е роден в Перущица. Когато избухва въстанието, е на 26 години. Него Захарий Стоянов описва като „висок, със сиви очи и с извънредно голяма глава. Той се отличавал завинаги със своето юначество и бил известен между съселяните си за решителен и честен момък.“

Двамата са сред най-дейните организатори на въстанието. Дори обикалят онези селски първенци и по-възрастни хора, които или са против, или искат да се изчака и види какво ще правят другите села.

„Кочо и Спас убеждавали и утвърдявали, че целият български народ е дигнал вече знамето за свободата“, пише още Захарий Стоянов.

Когато селото е нападнато от башибузуците, главатар на отбраната става Петър Бонев, първи помощници са му Кочо и Спас Гинев.

Известно е, че малко преди башибозукът да нахлуе в черквата „Св. Архангел“ в Перущица, Кочо убива съпругата, детето и накрая себе си. По-малко известно е, че Спас Гинев освен съпругата и себе си убива 4 от петте си деца.

Но Иван Вазов в поемата си от „Епопея на забравените“ възпя и обезсмърти Кочо, а не Спас Гинев. Защо?

Нека преди това видим как Захарий Стоянов описва последните часове от боя в черквата в своите „Записки“:

„…В това време, в тая критическа минута, когато се появили в тоя свещен жертвеник за българската свобода червените фесове и широките шалвари, горепоменатите юнаци — Кочо Чистеменски, Спас Ив. Гинев и Спас Спицеринът — направили следующето ужасно и невероятно решение: първите двама, след като прегърнали в обятията си своите любими жени и милите си дребни дечица, които притиснали при гърдите си и цалунали с отеческа любов, отстъпили няколко крачки настрана, изтеглили револверите си и сърцераздирателната сцена се започнала… Те изпразнили най-напред смъртоносните оръжия в гърдите на злощастните си съпруги, а после захванали и децата си, на които куршумите пронизвали крехките кокалци и на минутата още падали на земята като пшеничен клас, с дигнати нагоре ръчички, които кършели и сгъвали от страшни болести.

От четиритех деца на Спас Гинев само най-голямото можало да се освободи, като го скрили помежду си изходящите се там наоколо поразени зрители. Когато Кочо Чистеменски повдигнал курока на своя револвер и когато обявил на вярната си другарка Теохана, че тя не трябва да живей вече — разказват присъствующите там очевидци, — бедната жена, без ни най-малко съпротивление, коленичила пред мъжа си, притиснала на гърдите си малката си любима дъщеря, затворила очите си с едната си ръка и се приготвила да приеме грозната смърт с голямо равнодушие. Само за едно помолила тя разярения в това време свой съпруг, а именно: да убие по-напред нея, за да не гледа мъките на своята рожба, и ако е възможно, да ги не оставя да изгорят, но да ги погребе в един гроб. Свършила-несвършила още своята молба, револверът изгърмял два пъти и майката с детето си заедно се търкаляли вече, облени с кръв.

Освен своето семейство тримата юнаци Кочо, Спас и Спас Спицеринът убили още и около 18 други жени и моми, които ги помолили за това. След тоя подвиг тия убили и себе си. Това се случило на 2 май 1876 г. в черковата „Св. Архангел“, откъм западната страна, в женското отделение…“

След като излиза „Епопея на забравените“, през 1901 г. в „Периодическо списание“ известният езиковед проф. Александър Теодоров-Балан публикува обширна студия със заглавие „Преглед на поетическата творба на Вазов“.

В нея Балан пише: „При това в „Кочо“, ако авторът е предавал историческата действителност, та е оставил Коча, откак убие жена и дете, да посегне и върху себе си, той е сгрешил художествено, защото трагичното в делата на тоя въстаник се разваля от погуба собствена, та не в сражение с врага.“

Вазов не му остава длъжен. В разговор с приятеля си проф. Иван Шишманов, поетът язвително подмята:

„Един наш филолог обаче ми забеляза в своята литературна история, че Кочо не трябвало да се самоубива, а да стреля срещу турците. Гледай ти ум! Ами че това е история!“

А отговор на въпроса защо Вазов избира драмата на Кочо пред драмата на Спас Гинев намираме в разговора му с проф. Константин Гълъбов. „Известно ли ви беше, г-н Вазов, че не е Кочо първият, който убива близките си и себе си, а Спас Гинов?“, пита професорът.

Вазов отговаря така: „Това ми беше добре известно, но спрях се на Кочо по съображения от художествено естество. Неговият случай е по-прост, отколкото случаят със Спас Гинов, който избива няколко свои деца, жена си и други свои близки.

Ако бях избрал неговия случай, стихотворението ми можеше да добие известна описателност. Пак за да се предпазя от описателност, изоставих и една подробност: че Кочо убива не само жена си и детето си, но и една мома по нейно желание.“

Вазов обяснява и защо описал, че Кочо убива близките и себе си с нож, след като всъщност го е направил с револвер.

„Предпочетох ножа пред револвера пак по художествени съображения. Револверът е модерно оръжие, в него няма романтика, а аз съм и реалист, и романтик. В стихотворенията си повече романтик, отколкото реалист.“

След „Епопея на забравените“ перущенци пък обвиняват Вазов, че е избрал Кочо пред Спас, защото първият му бил роднина. Това не е вярно. С Кочо, който е родом от село Динката, не ме свързват никакви роднински връзки…“, обяснява поетът.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=802941