BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Апрель 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Мар    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Митко Щерев пак подкара влака

Щерев

Филма може и да сте позабравили, но не казвайте, че не помните мелодията на «Адаптация» или «Осъдени души» — няма да повярват. Музиката на този автор е орисана да излиза от рамките на лентата и да заживява като песен. Този нисък на ръст човек издигна музиката в киното ни толкова високо, че когато трябва да определят филмовия композитор на столетието, всичките 615 членове на СБК до един изписват името му.
Митко Щерев и днес е актуален както преди 20-30 години — не заради скандалите и делата с Лили Иванова или със самозванци за името на създадената от него група «Диана експрес».

Този месец завършва музиката за новия игрален филм «Пъзел». Снима го Иво Стайков, синът на легендарния режисьор Людмил Стайков. «Писах я 4 месеца. Балада е, тъй като филмът разказва за любовна драма. Режисьорът е работил по сценария 2-3 години, даде да го прочета, хареса ми много.»

Иво Стайков сам подсказва каква музика търси, щом чува албума му «За самотата». За Митко Щерев оркестровите мелодии в този диск са много специални и смята албума за визитна картичка. Иво Стайков обаче харесва в него две теми, които залягат в основата на филмовата музика.

Самотен ли е Митко Щерев, щом е избрал такова заглавие на албума си визитка? Двата брака са отдавна зад гърба му и от 20 години живее сам. «Няма човек със сериозни резултати в изкуството, който да ви каже, че не е самотен. Тя самотата си върви», казва композиторът.
Още:
Синът на Людмил Стайков иска музика на Митко Щерев за филмЮрий Манолов с диагноза шизофрения като героя си от “Адаптация”Митко Щерев разказа как е правил хитовете си пред бургазлииЧия е група “Диана Експрес”, ще реши съдът

От 4 години гони самотата със срещи с публиката. Пътува с програмата «С филмовата музика и песните на Митко Щерев». «Обиколил съм почти всички зали на българските филхармонии и свиря с техните щрайхоркестри. Аз съм на рояла, Илия Ангелов е певец, приглася му винаги и местна изпълнителка. Винаги е пълно. По средата изсвирвам «Осъдени души» и залата става на крака.»

Това е най-голямата награда на един композитор — да му станат на крака за мелодия, писана през 1976 г.», казва композиторът. Най-цененото от него отличие е от Съюза на филмовите дейци — избира го за композитор номер едно на столетието. През 1996 г. 615 композитори попълват формуляри с името му.

В над 35 игрални филма и 5 сериала звучи музиката на Митко Щерев. Първият е от 1974 г. — «Дубльорът» на Иля Велчев, за когото след 12 г. пише нотите и на скандализиралия соцвластта филм «Завръщане от Рим».

Когато Иванка Гръбчева го избира да напише музика за «Златната река» по повестта на Георги Богданов, Митко Щерев вече е известен в кинаджийските среди с това, че може на пожар да спасява филмови проекти. През 1983 г. Гръбчева не харесва музиката към филма — той е камерен, историята се развива в малко селце и кръчма, а е написана мащабна музика за огромен оркестър. Гръбчева търси Митко Щерев и мелодията му залепва за филма.

През 2008 г. тя отново иска негова мелодия да озвучи последния й сериал «Ваканцията на Лили». Но не отива да прослуша какво е измислил композиторът: «Защо е нужно, не искам нищо да чувам, та вие сте Митко Щерев, вярвам ви», казва Гръбчева.
Сигурно и Людмил Стайков е подшушнал това-онова на сина си, за да покани той композитора за «Пъзел». Режисьорът на «Хан Аспарух» преди години прави документален филм за стария Пловдив, поръчан от италиански продуцент, който представя красотата на 5 града в Европа. Стайков взема за фон известната мелодия от филма «Флашданс» и изпраща лентата. Но продуцентът иска музикален паспорт, а преговорите с импресарската къща удрят на камък. Кинаджии му подшушват: «Само Митко Щерев ще те извади от батака.» Така и става — композиторът променя хармонията, обръща темата и всичко се нарежда.

Вместо да жъне слава, Митко бере ядове, че режисьори започват да го търсят, защото пише запомняща се музика. Кой е тоя, питат мастити композитори. И с право — Митко е учил-недоучил, няма консерватория, ами дори и средното музикално му е почти подарено. Да членува в Съюза на композиторите, пък не си и мечтае.

В такава объркана отвсякъде ситуация големият режисьор Въло Радев му поръчва музиката за «Осъдени души». През смътните времена на 1975 г., когато най-големите апетити на композиторите са към филмовата музика. Защото им носи и известност, и пари. Гневът към Митко Щерев е чутовен. Мастити композитори излизат унищожително срещу него — бил нещастен акордеонист, който не знае нотите, циганин някакъв — пълен позор. Митко го понася тежко. Момчето от провинцията, дошло в София да свири в оркестъра на Емил Димитров, не очаква подобни удари. Без значение остава фактът, че никога не е бил акордеонист, камо ли пък циганин.

Но хубавата му музика си върши своето, далече от подмолните скандали. Една вечер идват у тях двама непознати, разстилат снимки на Тодор Живков и искат музика към филм за него. «Моментално ми пресветна сигналната лампичка какво би ми се случило, ако напиша музиката, за която чакат поне 7 композитори със званието народен артист. Казвам им — хора, та аз съм рокаджия, свиря «Пърпъл», сбъркали сте човека. Отиват си, но след два дни двамата пак на вратата.» Митко казва на Въло Радев и Христо Ковачев, че му навличат гнева на именити композитори.

Двамата режисьори го предлагат същата 1984 г. за член в секция «Композитори» към Съюза на филмовите дейци. Чак тогава го оставят на мира. Той все пак пише музика за цял симфоничен оркестър с хор за документалната лента на Христо Ковачев «Човекът от народа».

Колкото и ядове да бере от завистливи композитори, филмовата музика за Митко Щерев е като почивка на тих остров спрямо големите битки и скандали като рок музикант.
Тази дълга страница започва през есента на 1967-а, когато ямболското момче пристига на Централна гара в София с ученическия си костюм и с кафяво картонено куфарче, описва с усмивка себе си в мемоарите «Забравих си часовника на пианото».
Митко отива в столицата само да изкара хляба си. Липсата на самочувствие е белязано от детството — баща пияница тормози майка му, тя напуска къщата с три деца. Митко е във втори клас, а в пети е даден в пансион. В 8-и е приет в музикалното училище на Пловдив. Учи фагот, но ставите го болят, тракат му челюстите. Болест на костите го вади на два пъти почти за година от училище и не успява да завърши. Трябва да го освободят заради отсъствия, но учителката Румяна Гарвалова вижда, че малчуганът е роден за музикант, а по солфеж е ненадминат. Застъпва се за него, прехвърлят го да учи барабани, колкото да вземе диплома. За втора специалност избира пианото, въпреки че пръстите на ръцете го болят. Йониката е с по-меки клавиши и заради нея Митко се насочва към поп музиката.

В последния пети курс на музикалното свири в бирхале «Каменица» в Пловдив. Чува го баскитаристът на Емил Димитров, тръгнал да търси грамотен пианист за оркестъра «Синьо-белите». Харесва как свири и го вика.

На другия ден през есента на 1967 г. младокът в ученически костюм и с картоненото куфарче е в София. Влиза в репертоара в движение, Емил е доволен, но след година Митко отива войник. В казармата е диригент на военния оркестър в Сливен. След уволнение започва совалка — 6 месеца е аранжор и пианист на «Синьо-белите» при Емил Димитров и 6 месеца при Лили Иванова с «Маковете».

Между 1970-73 г. прави по 3 албума на двамата. Пак поравно са и турнетата — по три, които прави в СССР с Емил и с Лили. Помни първото с Емил през 1967 г. «Вкарваха ни през тайни входове, причакват ни тълпи от 500 души да ни видят и ако може да ни докоснат. Преди един концерт оставахме без сака — публиката буквално ни разсъблече. Спаси ни охраната. До края на турнето свирехме по поло.»

Звездният му миг идва със създаването през 1974 г. на групата «Диана експрес». В него наричат една от композициите на влака «Диана експрес», свързващ София с родния Ямбол на Митко Щерев. После наричат така и плочата, и самата група. Тази първа тава излиза през септември 1975 г. и продава рекордните 150 000 плочи. На корицата е изписано «Диана експрес», Митко Щерев. Първата формация е с баскитариста Иван Лазов и с барабаниста Иван Христов от «Макове», а четвъртият е Константин Атанасов — Косьо Щуреца.

Апогеят на «Диана експрес» е лятото на 1976 г. с певец Васил Найденов. «Тогава станахме звезди, свирехме 5 парчета на «Пърпъл» и 5 мои. Хората полудяваха,
сринахме 3 летни театъра до основи Първият концерт бе в Русе. След него не бе останало нито дърво, нито цимент. Тогава си казах, че ще ме вкарат в затвора. Същото бе после и в Шумен, и в Ловеч. Спряха турнето и ни забраниха за една година.
Започнах да правя нова група чак през 1979 г. През 1984 г. я закрих — рокът по света вече не пълнеше залите, на мода дойдоха дискотеките, денс музиката и за съжаление — плейбекът», обяснява създателят на групата. Композиторът прави опит да подкара влака през 2000 г., но само за две години. С «Диана експрес» издават общо 5 албума, а в групата преминават общо 24 музиканти. Пътниците се сменят, но машинистът на експреса остава.

Затова Митко Щерев е бесен, че двама музиканти тръгват да завземат името «Диана експрес» и регистрират името й като търговска марка. «Когато групата е създадена, у нас не е имало търговски марки, нито къде да се лицензира името. По законите на Европа основатели на една група са тези, които са записали първия албум и са тръгнали с плакат на турне. «Диана експрес» е авторска, т.е. изпълнява музика, композирана и аранжирана само от Митко Щерев. Китаристът Максим Горанов, който се подвизава две години в състава, само ги е свирил, тоест е интерпретатор, не автор. Но той и барабанистът Цветан Банков искат да приватизират труда и музиката на «Диана експрес», защитава авторството си композиторът.

Съдът решава кой кара влака «Диана експрес» в полза на композиторът. На последна инстанция 5-членен състав на ВАС постановява, че група с името «Диана експрес» може да представлява само и единствено Митко Щерев. Горанов и Банков обаче са регистрирали името като търговска марка. Те могат да продават само стока с това име, но не и да организират концерти като «Диана експрес», което правят. Продължат ли да се имат за създатели, Митко Щерев обещава да им спретне ново дело.

Смята се за сговорчив, не обичал съдебните спорове, но на 5 инстанции се гледа делото с Лили Иванова. Първата разправа помежду им идва след неин концерт през 2004 г., от който според музиканта тя прибрала 100 000 лв. хонорар. Тогава примата пее 7 песни на Митко Щерев и 7 негови аранжимента. Той си иска хонорар, тя му се сопва. Израща нотариална покана, че докато тя не влезе в час, да не му пее песните.

Приятел го предупреждава, че скандалът ще има лоши последици. «В поредица интервюта Лили обясняваше на народа, че аз съм неин композитор и тя ме е открила. И че като спре да пее песните, ще ме прати в забвение. А аз започнах кариерата си през 1967 г. в оркестър «Синьо-белите» на Емил Димитров. Не аз съм се предлагал на Лили Иванова, тя ме извика чрез Тончо Русев да спася 10 нейни концерта за 5 дни като музикант в Спортната зала във Варна. Тогава нейният съпруг Иван Пеев и баскитаристът на групата й се бяха тотално запили. Тя се обажда на Тончо за помощ, той пък вика мен да свиря вместо съпруга й. През 1971 г. вече имах над 30 песни», обяснява композиторът.

Митко Щерев започва да отговаря, огорчен какво пише Лили в книгата си срещу него, жена му и дъщерите му. Изнася от кухнята, че тя пее на плейбек. И когато той свирел на пиано в състава й, е трябвало да изключва звука на пианото поне на 8 песни и да се прави, че свири. Лили го дава на съд за клевета, иска 10 000 лв. В съда Митко пита нейния озвучител: Имате ли контрабасист или баскитарист, или барабанист на сцената. Отговорът е «не». «Добре, ама тези инструменти се чуват на сцената», упорства Щерев. Озвучителят отговаря: «Да, защото пускаме плейбек.» Композиторът печели делото.
После пък казва, че Лили не познавала нотите и тя се хваща на уловката. А според него това въобще не е нужно за един певец. «Вие можете ли да ме убедите, че слепият Рей Чарлз знае нотите? Не, но какво от това.» Но Лили отрича факта. Композиторът иска от съда тя да се яви на изпит по солфеж в музикалното училище. Певицата отказва и губи делото. Така композиторът печели срещу Лили Иванова делото на всички инстанции. Той отрича да е повеждал война срещу колеги, а обратното — отбранявал се е, като е отстоявал принципите и морала. Той е най-отявленият защитник на авторското право и от година е член на УС на «Мюзикаутор». Изчислил е, че от неспазване на авторството държавата губи 6-8 милиона годишно, творците — също.

Напоследък Митко Щерев много се е ядосал — все му се стоварва много работа, а пък е пенсионер. Взема два пъти по-голяма пенсия от Лили Иванова — 326 лв. От 2006-а не спира да представят «Диана експрес» с Илия Ангелов из страната. Но какво да прави, освен да пише ноти и да свири. Без музиката светът му е празен.

Първият брак е от 1970 г. с Росица, трае 4 години. Не сполучва и с втория от 1977 г. Живее сам от 1993 г., когато Катерина завъртва любовен триъгълник с барабаниста на групата на турнето в Куба. После тя се изнася и се омъжва в Германия, а Митко Щерев отглежда двете си деца от този брак. «Останах сам. С две деца и скромно жилище не можеш да минеш за добра партия», признава той. Казва, че днес поддържа и с двете бивши добри отношения. Голямата дъщеря Надежда от първия брак живее в Германия. От нея има внучка. Средната Александра е филмова актриса, но сега си гледа невръстния наследник. С внуче е зарадвала Митко Щерев и най-малката му щерка Рая.

ВЪЗХОД

Композитор на столетието

През 1996 г. Съюзът на филмовите дейци го избира за композитор номер едно на столетието. За избора му гласуват 615 негови колеги.

…И ПАДЕНИЕ

СЪди Лили за хонорари

Митко Щерев се скарва с Лили Иванова, че пее песните му без хонорар за него, обиждат се взаимно и водят 6 дела, които той печели.