BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

“Крадецът на праскови” отиде при Невена


Раде Маркович почина в събота на 89 в хърватския град Забок. Знаменитият сръбски актьор не дочака 6 октомври, когато трябваше да играе в премиерата на „Златният телец“ от Илф и Петров в Народния театър в Белград под режисурата на сина си Горан Маркович. Ролята му щеше да е поредната от близо 200 образа, изиграни в театъра и над 100 – в киното. Но за българската публика той ще си остане „крадецът на праскови“ от незабравимия едноименен филм на Въло Радев през 1964 г., в който става паметната му среща с Невена Коканова. Сигурно сега, в рая, пак ще се срещнат. Някога на снимачната площадка започва романсът между двамата. „Въло Радев ме покани в продукцията за ролята на военнопленника Иво. При пристигането ми в Търново, където бяха снимките, първият човек, когото видях, беше Невена. Тя беше толкова красива и земна, че дъхът ми спря“, спомни си 45 години по-късно сръбската звезда пред камерата на Георги Тошев. Преди две години след продължителни преговори Раде Маркович се съгласи да участва в документалния филм на журналиста за Невена Коканова „Аз коя съм“ по повод 70-годишнината на актрисата. След премиерата на лентата през декември 2008 г. Тошев заяви: „Тези няколко месеца аз търпеливо чаках, дори да знаех, че сроковете напредват, че може и да го нямаме, но той се съгласи да говори, въпреки че наскоро бе претърпял тежка операция. Това е един изключително достоен, чаровен мъж, човек, който неслучайно е имал едни от най-красивите жени, не само на Балканите. Но най-голямата му любов е Невена. Докато го слушах, си казвах: „Господи, как е възможно да са минали 45 години от това, което се е случило между тях, и толкова много човек да се вълнува, говорейки за нея. Когато чу гласа й, когато държа в ръцете снимките й, този човек се промени.“
„Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната“, спомня си Маркович.
Човек от екипа на продукцията споделя, че никой не се е съмнявал, но и не е коментирал изгарящата връзка между Венчето и Раде.
„Поканата за снимки в България в онова време ми се видя като спасителен кораб. Бях в лична и професионална криза. Освен това бракът ми се разпадаше, имах язва на стомаха, бях и напълно разочарован от приятелите си… Есента бе тиха и дълга. Търново – прекалено красиво и романтично. Невена и аз много бързо се сприятелихме, паснахме си в работата. Въло ни караше да импровизираме и ние се занасяхме и фантазирахме. Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак след снимките, когато се върнах в Белград. Здравето ми се влоши заради язвата и се наложи да лежа в болница почти месец. Трудни, много трудни дни. Голяма равносметка за живота. След два месеца се върнах в София прероден. Нашите отношения с Невена вече бяха малко по-въздържани, защото из София вече се говореше… До ново силно сближаване се стигна следващата есен, по време на филмовия фестивал във Венеция, където бяхме много добре приети като гости за 15-ина дни. По-късно всичко това се превърна в една доста трагична приказка. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг (б.а. режисьорът Любомир Шарланджиев) бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие… Отношенията между България и Югославия отново се влошаваха. От най-високо място Невена бе посъветвана да се отдръпне. Край? Не, никога няма да има край…“, споделя с тъга актьорът, комуто бе съдено да се превърне в най-голямата любов на българската киноикона.
След като първата дама на българското кино отказва да се разведе, Раде отново се жени за Оливера, а синът им Горан днес е известен режисьор. Той дойде в България през 2008-ма за премиерата на филма за Невена. „Тя беше изключителна жена и остави голяма следа в моето семейство. Виждал съм я няколко пъти. Съжалявам, че почина рано и не я срещнах повече“, каза тогава режисьорът. Той разказва също, че в семейната им библиотека има много български книги и баща му много обича да чете разказите на Елин Пелин, така си спомня България.
Роденият в Белград Раде Маркович учи в Техническия, а след това и във Философския факултет, но посвещава целия си живот на киното и театъра. Той притежава всички актьорски награди. Смъртта го завари като професор в Театралните академии в Нови Сад и Белград.
Искра КРАПАЧЕВА