BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Сенегалци погубват костите на Иван Асен II


Като изключим Георги Тертер, погребан на третия етаж в скалния манастир "Кръщелнята" край "Червен", днес у нас няма гроб на нито един от българските владетели.

Твърди се, че Борис III е погребан в църквата в Рилския манастир, но там е само сърцето му. Тялото му е положено на това място, но в края на 40-те години на миналия век Георги Димитров наредил да се махне гробът от храма. Останките били пренесени в параклис във "Врана", после той е взривен, а костите – разпилени. Запазило се е само сърцето в стъкленица, което през 90-те години беше поставено отново в Рилския манастир.

Уж се знае къде са гробовете на Аспарух и Кубрат, но и това е само хипотеза.

На 29 май 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач се втурнало в дома си, като размахвало златна чаша. То я открило с приятеля си Иван Маджар, докато измъквали пропаднало теле в яма до реката. Изведнъж изпод краката му се подали няколко чаши и поднос. Това става в с. Малая Перещепина на брега на Ворскла, на 13 километра от Полтава, и хората хукват да събират злато. Селският учител обаче отърчал до града и съобщил за находката. Полицията събрала предметите и те били откарани в Ермитажа. Те са около 900 – пръстени, колани, огърлици, монети, чаши, кани, неща за бита, два меча и златни слитъци. Изследванията показали, че са от Византия, Гърция, Иран, Индия, Китай, има мотиви на викингите, та дори и сцени от "Камасутра"? Намерени са следи от огън, но не и кости . Едва през 1963 г., след половин век, Фьодор Деркач си спомня, че имало такива, но къде са?

След година граф Л. Бобрински докладва за съкровището в Лондон на конгрес на историците, но не изяснява неговия произход. През 50-те години професор Зайбт от Виена опитва да разчете монограмите на пръстените и твърди, че на единия е изписано името на хан Кубрат. Това му дава повод да приеме, че това са съкровището и гробът на основателя на Велика България. През 1984 г. немският археолог Йоахим Вернер твърди, че съкровището може да е само на Кубрат, който е бил в приятелски връзки с Византия и обяснява това с факта, че детските години на хана преминават в двора на византийския император Ираклий и дори се жени за дъщеря му. Дори и дългият близо метър меч бил подарък от императора, заради гръцкия надпис на дръжката. Той разчита надписите на трите златни пръстена с гръцки монограми – символите на два от тях според него са "на Кубрат" и "на патриция Кубрат". По-спорно до днес е разчитането на третия монограм, за който Вернер твърди че е или "на патриция бат Органа", или отново "на патриция Кубрат".

Последните визайнтийски монети (солиди) са от съкровището на император Констант II (641-668) и по тях определя, че скъпоценностите са заровени в средата на VII век, което потвърждава тезата му. Други учени обаче го приписват на славяни, авари, хазари и народи от по-късен период. Категорично не е доказано, че това е гробът на Кубрат. И се оформя една загадка, разрешаването на която може би е предстоящо.

Спорен е и гробът на сина му хан Аспарух.

Най-популярната версия за смъртта му е, че умира в бой срещу хазарите през 701 г. на около 58 г. и е погребан в Украйна. През 1930 г. Владимир Гринченко прави разкопки на терен, на който ще се строи металургично предприятие край село Вознесенка до Запорожие на брега на Днепър. Той открива кости на 30 души, златни и сребърни предмети, стремена и стрели, токи от колани и други в цилиндрична дупка дълбока 90 см. и с диаметър 70 см. Археологът твърди, че са на военен командир и неговите приближени от VII-VIII в. Сред тях е и сребърен орел, с копчета по опашката и монограм на гърдите. И тук, както и при гроба на Кубрат, има следи от огън (Известно е, че прабългарите са изгаряли своите мъртъвци – бел. авт.)

Учените, сред които и български, разчитат надписа "Еспор" или "Испор" – имената с които ханът е наричан в старите византийски хроники. Анализира се че птицата е беркут или скален орел, която е символ на прабългарите. В накрайниците на коланите, ритуалните чаши и палашите е открит хералдически трилистник, герб на рода Дуло, който обаче едва ли може да се приеме за категорично доказателство. Други учени прочитат надписа на монограма като "Петрос" и с това задълбочават загадката. Дори и проф. Рашо Рашев, който проучва Плиска през лятото на 2005 г., изрази мнение, че Аспарух и Тервел са погребани именно край столицата си. Досега там гробове не са открити. Руснаците и украинците пък приемат, че край Вознесенка е гробът на руския княз Светослав, загинал в битка с печенегите.

Версии шестват и за могилата на хан Омуртаг, но гроб няма. Според някои той е погребан в голямата Свещарска могила. Разкопките на унгареца Геза Фехер през 30-те години на миналия век не откриват древнобългарски следи.

Други и до днес сочат "Демир баба теке", предположение, изказано още от Карел Шкорпил. Тази теза почива на надписа на Омуртаговата колона, че съградил дворец на равно разстояние от Плиска и Дунава. От "Демир баба теке" до реката са 50 км, а до Плиска – 52. Наистина има дървен саркофаг със зидан гроб под него, но празен. До саркофага са поставени железни обувки, тежки 3-4 кг, както и джобно ножче.

Проучванията сочат, че "Демир баба теке" е строено в средата на XVI в., но има следи, че е на мястото на по-древен култов храм. В двора е част от стара колона и основа на друга в земята, каменен корниз и шест стъпала в скалата, които са водили към стара постройка.

Крум Страшни умира пред стените на Константинопол, според хронистите от сърдечен удар, поразен от вероломството на византийците, които тръгват уж на мирни преговори, а са замислили убийството му. Той избягва и войските му опустошават всичко около града, но бил покосен от сърдечен удар. И оттук започва мистерията. Едва ли българската войска е погребала своя военачалник пред Константинопол. Крум е бил пренесен в столицата си Плиска. Досега разкопките там не са дали резултат. Дали пък гробът му не е открит преди време от иманяри и загубен безвъзвратно?

Със Симеон I и Петър I се свързват гробове в Златната и Дворцовата черква в Преслав, но отново находки няма. За Петър I има и сведения, че е починал в Рим.

Със сигурност гроб на български цар открива Моско Москов в далечната 1906 г. Той копае в търновската църква "Св.св. 40 мъченици" и намира гроб на средновековен аристократ. Заради царските атрибути предполага че това е гробът на Иван Асен Втори.
В църквата са намерени и два женски гроба – вероятно на съпругите на Иван Асен унгарката Ана-Неда и епирката Ирина Комнина. Надгробната плоча на една от цариците после изчезва и днес се поставя под съмнение дали въобще е съществувала.

Москов разкопава и в църквата "Свети Димитър", в която Асен и Петър обявяват въстанието си през 1185 г. В притвора открива два гроба, разкопани и ограбени преди него – нарича ги "Асен" и "Петър". Те са на възстановителите на Втората българска държава. Всичките находки оставя в днешната сграда на Първа гимназия във В. Търново Там през 1913 г., когато ходът на Междусъюзническата война е успешен за България, са настанени пленените сенегалци и те разпиляват нещо, което днес би могло да бъде национална светиня.

Две места спорят и за гроба на Михаил Шишман, царувал от 1322 до 1330, когато загива в битката за Кюстендил. През 1916 г. проф. Йордан Иванов, член на мисията, която събира българските съкровища из Македония проучва църквата "Св. Георги" в село Старо Нагоричене, днес до границата с България. Той открива саркофаг с надпис, че тук е погребан българският цар. Кюстендилци обаче имат църква със същото име и твърдят, че Михаил Шишман е погребан именно в нея. Гробове и на двете места няма, а през по-миналия век църквата е разрушена до основите на сводовете.

Преди 40-ина години на хълма "Царевец" са открити 13 гроба на аристократи. Смята се, че сред тях е и гробът на Иван Александър, но и тези останки също са изчезнали. В двора на църква" Св.сСв. 40 мъченици" пък е бил открит и фрагмент от т.нар. Търновски надгробен надписв който се споменава за смъртта на сина на Иван Александър Иван Асен. Пълна загадка е и мястото на гроба на другия му син.

Иван Шишман, последния цар на Втората българска държава. На 17 юли 1393 г. столицата Търново е превзета от турците, но царят умира след две години, защото се признал за васал на турския султан и станал управител на Никопол. Историци твърдят, че е убит по заповед на султана и погребан там. Легендите обаче, записани още от Паисий Хилендарски, сочат място край Самоков. Иван Шишман бил погребан в местността Погледец, по-късно наречена Дервиш могила. До нея са развалини и останки от древна крепост, строена от него. Къде е истината едва ли ще разберем.

През 1965 г. гръцкият професор Николаос Муцопулос открива до стената на патриаршеската базилика на о. Свети Ахил в Преспанското езеро гробовете и скелетите на последните владетели на Първото българско царство – цар Самуил и неговия син Гаврил Радомир, и на Иван Владислав. Днес връщането му е политически въпрос, а самият академик твърди, че никога няма да издаде мястото, където е скрил костите. И уверява, че са увити в хартия и напълно запазени. Но са скрити на сигурно място. Едни предполагат, че мястото е солунския музей, други, че е църква край града, а трети – специална камера в охранявано хранилище. Българин обаче не ги е виждал.

Впрочем, като изключим Сакскобургите, няма и генеалогия на българските царе. В Търновската конституция на Учредителното събрание през 1879 г. в член 5 е записано, че: "Царят е върховен представител и глава на държавата." Дето България си няма цар е ясно, но тя няма и потомък с благородна кръв – та от последния Иван Шишман са минали 485 години. И се налага да си внесем отвън Александър Батенберг. След неговата абдикация при избора на нов княз се появява и Александър Богориди, който живее в Париж, но чийто баща Стефан е инициатор за избиране на Вселенски патриарх през 1841 г., и заради това княз на остров Самос. Разбира се, тази кандидатура не е достатъчно благородна, та отново се "внася" княз от Австро-Унгария. Фердинанд обаче си прави родословно дърво, пазено и днес в Главно управление на архивите, от което излиза, че е далечен потомък на комит Никола от X век.

 ДИМИТЪР КАМЕНОВ