BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Апрель 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Мар    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Василия Стоилова: Бях загубила сърцето си


17-годишната внучка на гениалния художник Васил Стоилов и племенницата на Яворов Ганка Найденова-Стоилова рисува, рисува, рисува — и така се преборва с анорексията. Наричат я космическа болест, чумата на XXI век. А в България боледуват деца, жени, мъже. И много малко от тях оздравяват. Майка й Явора Стоилова пуска видеозапис и ме предупреждава: Толкова е страшно, че ако не можете да издържите, веднага ще спрем. Не е за вярване, че в края на XX век едно момиче може да изглежда като излязло от концентрационен лагер. В четвъртък в галерия «Витоша» тя ще представи своя самостоятелна изложба, която ще продължи само по време на промоцията на книгата на д-р Светлана Бояджиева «Нейно величество храноманията», която тя е илюстрирала. Вглеждам се в очите на образите от картините. Те са топли и гледат право в теб. «Очите са огледало на душата. А при хората, болни от анорексия, те са замръзнали, празни. Гледат целия свят, без да виждат нищо, очи, които сякаш са обърнати наопаки казва Василия. Ако някой дръзва да се присмее на известната фраза, че изкуството спасява, то той е един глупак. Когато малката художничка започва да рисува, то я измъква от дупката, от черното, от празното. Всеки ден тя гледа невероятна красота край себе си — в дома на семейство Стоилови картините служат за стени. Но в тези 4 години на слепота тя нищичко не успява да види. И когато застава пред белия лист, когато запява, когато започва да се движи в ритъма на танца, животът й започва отново. «Бях загубила сърцето си, виждайки как хората предъвкват всичко, включително и чувствата си. Това е болест от самота, защото околните не могат да приемат различните,» казва красивото момиче. За да се откъсне от този груб материализъм, тя се отказва от всичко материално. Вече не я интересува дали някой плаче, или се смее, дали страда, или умира. Използва сух пастел, с който може да се постигне нещо като мъгла или цветен молив. Казват, че само най-големите художници използват пастела, защото той се нанася и остава непроменим, за разлика от маслените бои. «Перфекционизмът също е присъщ за хората, болни от тази ужасия. Самият Леонардо да Винчи казва, че само линиите са неизменими. Цветовете и формите умират.» Някои от картините й наподобяват източни мъдреци от Тибет, с изчистени лица и глави. «Ние се чистим от плътта по себе си. Остават костта и мозъкът, нещо като ъгли. Ние сме душа без тяло Тя може да бъде нежна, но и студена.» Тя се опитваше да бъде студена, казва Явора, напук на всички. Но беше топла, ранима, при нея приказката за христовото обръщане на другата страна беше съвсем вярна. Когато бях болна, тя ме лекуваше. Ставаше сутрин рано, за да се погрижи за мен.» Питам Василия дали е вярваща. «Вярвам в Исус Христос и не смятах, че това, което правя, е против него. Има една светица — Света Тереза — била е анорексичка. Байрон също. Може би това звучи ужасно нескромно, но ние се опитваме да бъдем полубогове. Някакво завръщане към древността, в което човек мисли, че може да бъде безсмъртен. Ставам 27 кг, с кръвно налягане 40 на 20 и температура 34 градуса и мисля, че мога още да отслабна.» И тогава имаш нужда от учител по живот. Това е лекарят — невероятната д-р Бояджиева, с помощта на която момичето, което само допреди 8 месеца е живите мощи и угасва бавно, но сигурно, днес е излекувано. Тя преценява по картините състоянието на Василия. Василия Стоилова се опитва да не бъде обикновено продължение на великия си дядо, а самата тя. Най-оригиналните й неща са направени от восък Разтопени във вода капчици от ароматизирани свещи извайват образи, които, гледани през светлина, са прозрачни. Вече е друг човек, с друг поглед и желае да нарисува хиляди други неща. Темата за болестта се сменя и новите й картини ще бъдат деца на светлината и живота. Цяло лято тя пътува. Обикаля Рила, Велико Търново. Всичко й се вижда ново и непознато. Все едно е пристигнала от друга планета. А животът се оказва прекрасен…
Люсиена Крумова