BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Четириевагелие попада в ръцете на княз и барон

Иван-Александр

След превземането на Търново от османлиите през 1393 г., Четириевагелието е изнесено от монаси в Цариград. По-късно e откупено от молдовския владетел Александър Добрия (1400-1421). По-сетнешната съдба на книгата се губи до XVII век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир „Св. Павел“. За отбелязване е, че този манастир е обновен от тогавашния молдовски владетел, който вероятно е подарил съхранявания от предците му безценен ръкопис на Иван-Александровото Четвероевангелие.
През 1837 г. английският аристократ Робърт Кързън, 14-ти барон Зауш (1810-1873), посещава манастира, случайно открива ръкописа в библиотека и остава пленен от красотата му. Когато на сбогуване игуменът, тогава българин, пожелава да му подари нещо за спомен, барон Кързън пожелава именно тази книга. Когато поема в ръцете си шедьовъра, по собствените му думи, не може да повярва, че е истина. Освен царското Евангелие аристократът получава като подарък и още един ръкопис – Видинското евангелие.
Свещената книга остава притежание на семейството на Кързън до 1917 г., когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. По-късно шедьовърът е преместен в Британската библиотека – след основаването й през 1973 г., където е и досега, редом до Видинското e,вангелие.