BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Излезе сборникът „Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир”

Сборникът

Излезе от печат сборникът, представящ най-богатата музикална сбирка от нотирани ръкописи в България. „Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир” (ИК „Изток-Запад”) на Асен Атанасов, Светлана Куюмджиева, Вася Велинова, Елена Узунова и Елисавета Мусакова запознава читателите с над 100 музикални ръкописа, съхранявани в библиотеката на Рилския манастир.

Тези ръкописи са рядко и изключително ценно църковно-културно наследство. Колекцията има особено значение, от една страна, защото съдържа всички основни типове нотирани певчески книги, употребявани в богослужебната практика на Православната църква, а, от друга, защото представя хомогенна картина на развитие през един от най-динамичните периоди в историята на Източна Европа – ранното и същинското балканско възраждане от втората половина на ХVІІ до края на ХІХ в.

Началото на изследванията върху музикалните ръкописи в Рилския манастир е поставено в средата на XX в., когато известният църковен композитор, богослов, педагог и изследовател Петър Динев открива в библиотеката на манастира 21 музикални ръкописа. Те му дават основание да заговори за съществуването на голяма певческа школа към Рилския манастир, ръководена от видния български книжовник йеромонах Неофит Рилски, чието име като автор на музикални произведения се разчита над многобройни песнопения в новооткритите ръкописи. Заедно с него стават известни имената и на редица други рилски книжовници, занимавали се с църковна музика, сред които са Атанасий, Акакий, Ксенофонт, Максим, Кирил и др.

„Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир” е принос в изследването на музикалната традиция на Рилската света обител, но заедно с това е и показател за ролята на Църквата в организирането, съзряването и осъществяването на българското Възраждане. Без книги, богослужение и песнопение на майчин език нашият народ би бил абсолютно безличен под скиптъра на чуждоезичната култура. Във време на османско иго и под духовното владичество на гръкоезичната църква-майка в лицето на Цариградската патриаршия именно Рилският манастир е продължител на делото на братята свети Кирил и Методий, на техните ученици и на заличената след падането на старата българска столица Търновска книжовна школа. Това е мястото, на което се преписват и превеждат книги, съставят се жития и богослужебни последования, служи се, пее се и най-важното – преподава се на български език.

Голямата част от ръкописите, изложени в книгата, са писани от български книжовници според запазени преписки в тях и са на църковнославянски език, двуезични (гръцко-църковнославянски) и на гръцки език. Сред църковнославянските музикални ръкописи сбирката е една от най-големите с нотирани славянски ръкописи, съхранявани в европейска библиотека, което я прави още по-ценна и интригуваща.

„Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир” e луксозно издание – голям формат с твърди корици и цветно приложение с над 40 нотирани текста.

actualno.com