Не мога да понасям чалга!

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Не мога да понасям чалга!

Хранова

Маргарита Хранова е от златното поколение музиканти. Талантът и чарът й покоряват хиляди фенове. Тя е една от първите, завършили естрадния отдел на консерваторията. Певицата стартира с трио „Обектив” и тръгва по турнета в чужбина още преди да навърши 16 години. Хранова притежава приз от легендарния „Златен Орфей” за цялостен принос в музиката. Фантастични са песните й „Устрем”, „Безсъница”, „С любов“. Потърсихме певицата, за да сподели преживяванията си около подготовката на големия й юбилеен концерт на 6 ноември в НДК.

Г-жо Хранова, все още ли имате сценична треска след 40 години? Подготвяте голям юбилеен концерт.

Човек винаги има сценична треска, ако всичко прави с много любов и желание. Винаги, преди излизане на всеки концерт, вътрешно се вълнувам как ще стане контактът с публиката, дали ще успея да й внуша това, което имам желание да й споделя с моите песни и с присъствието си. Сценичната треска не бива да липсва, защото тогава човек не трябва да се занимава с изкуство.

Притеснявате ли се дали ще напълните огромната зала в НДК?

Притеснявам се, естествено. Но моите приятели и близки вярват и знаят, че имам много ревностни почитатели още от времето, когато започнах да пея. Аз не разчитам на родените наскоро млади хора, 20-годишните. Разчитам на моето поколение публика, израствала с моите песни, които са се влюбвали и разлюбвали с тях.

Наистина ли започнахте да пеете на 14?

Започнах на 14, но не професионално. Започнах в ансамбъл „Маяковски”, който беше един от най-известните ансамбли навремето. Имаше една прекрасна вокална група, в която художествен ръководител беше небезизвестният Емил Георгиев, диригент на Симфоничния оркестър на София. От него научих изключително много, научих се да пея на гласове, в екип, разбира се, и солистични партии. Това много помогна за изграждането ми като певица. Пътувахме на турнета в бившия Съветски съюз. Първото бе, когато не бях навършила 16 и още нямах паспорт.

Сега ли е по-трудно да пробиеш като музикант или в онези години?

Сега не мисля, че е по-трудно да се наложиш. Тогава нямаше как човек да те забележи, нямаше толкова много формации. Имаше едно Радио София и национална телевизия. И много музиканти, разбира се. Но имаше „Златен Орфей”, слава Богу! Само че, за да стигнеш до този „Златен Орфей”, трябва да те забележат. Най-големият шанс, който имахме с колегите, беше, че откриха естраден отдел към консерваторията. Още през 1969 г. успях да се подготвя за изпитите за кратко време. Моята леля беше певица към бюро „Естрада”, имаше приятели музиканти и те ме подготвиха за изпитите. Бях една от първите приети в естрадния отдел. Това беше нашият трамплин за реализация. Още студентки първи курс отидохме с няколко момичета като вокална група на „Златният Орфей” и явно композиторите са ни забелязали. Тогава идваха в естрадния отдел диригенти и композитори, за да запишат нови гласове. И сега по този начин се издирват, но чрез формации. Тогава Николай Ханджиев, който беше един страхотен диригент, ми предложи да направим едно трио „Обектив” през 1971 г. Така започна моят професионален път – с трио „Обектив.”

Сега не е ли по-лесно да се замаскира липсата на глас и талант с техника, звукови ефекти, шокираща визия?

Ако човек има пари, би могъл, защото има страшно много студия, вече може да си поръчаш на някой композитор и песен. Макар че все пак трябва поне малко да си музикален. Това, че се пее фалшиво много често, може да се оправи вече с техника. А навремето нямаше такова нещо, там пееш и те записват едно към едно. Нямаше как да ни оправят гласовете. Така че мисля, че навремето селекцията беше по-качествена. Не че сега няма добри млади изпълнители, които чувам като жури на конкурси. Има много таланти, но им трябва много време, за да се развиват, да не се самозабравят.

Кои от младите изпълнители слушате с удоволствие?

Има много добри млади певци. Има едно момиче Криста, която харесвам. Интересна е като певица, пее с добра техника. Кой друг? Не ми идва на ума…

Аз се сещам за Наско от Б.Т.Р., който е невероятен, но пък не е толкова млад…

Е, той е стрелян кон. От години заема мястото, което трябва. Той си е групар, много готин. С него участвахме заедно в „Черешката на тортата”. Освен това е и невероятен готвач.

А как гледате на чалгата, която ни завзе като култура, като манталитет?

Че ни завзе като култура, просто не мога да го понеса. Не слушам чалга и не я приемам. Защото начинът на интерпретация на песните не ми допада. Никога не съм обичала сръбско-македонските песни. Когато ги слушаш в Сърбия и Македония от техни изпълнители, е едно, а тук, по подобие, от наши изпълнители е съвсем различно. А и всичките чалга певици са като от калъп извадени. Мисля, че ако някои песни се изпеят от една поп певица, ще звучат съвършено различно. А с този маниер, с тази интерпретация се изопачават песните и вече стават кофти.

Гласът ви е все още кристален, с много впечатляващ диапазон. Сблъсквали ли сте се със завист?

Не, не мисля. Може някои колеги да са имали скрита завист, но не са ми я показали. Общо взето, мисля, че колегите ми ме ценят. Аз лично не мога да си изкривя душата и да кажа на някого, който може да пее, че е лош певец. Но аз не съм получавала негативна енергия може би защото съм положителен човек и гледам да бъда с всеки в добри отношения. Няма какво да се дели, за всеки има място под небето. Стига да е над нещата, над суетата.

Казвате, че сте лек характер? Съпругът ви така ли смята?

Опитвам се поне да бъда такава. Понякога съм и лоша, но за малко. Бързо ми минава и бързо прощавам.

Кои от златните музиканти са сред приятелите ви?

Ами с Васето (б.ред.- Васил Найденов) сме си колеги още от „Златни струни”. Преди да стане популярен, той беше пианист там. Правихме дуети с него, с него и сега сме добри приятелчета. Той е невероятен професионалист. Но с всички колеги от моето поколение сме правили толкова много концерти. Тогава се пееше само на живо, затова нашето поколение сме научени на професионализъм. Докато сега не знам дали младите може това да направят, защото имат малко изяви, предимно клубни.

Текстовете в песните ви са драматични, силни. Особено в легендарните „Устрем” и „Безсъница”. Изживявали ли сте това, за което пеете?

Аз съм достатъчно емоционална, а и човек няма как да не преживее това, което казва. Ако не го преживее вътрешно като артист, тогава никога няма да стигне истински до слушателя. Така съм научена, още от Ирина Чмихова, която ми е преподавала по пеене в естрадния отдел. Тя ни учеше на фразата да вникнем в това, което казваме, защото беше артистка по душа и образование. Може би моето поколение възприе това от нея.

Към какво сте устремена?

Аз съм човек свободолюбив, емоционален, работохолик. Устремявам се към хубавите неща, към доброто, към емоционалните неща, към това да сме честни, към семейството. И изобщо към добродетелите.

Споделяхте ли всичко със съпруга ви Кирил, с когото сте заедно цял живот. А това в музикалните и шоу среди си е рядкост.

Най-напред обичта ни задържа един до друг. Имало е и компромиси. Но при мен повлия възпитанието ми, децата. Всичко това ни кара да се чувстваме като едно. Освен това ние дълго време работихме заедно, бяхме заедно през цялото време. Не ми е липсвал, бил е винаги до мен. Иначе хората се разделят, защото човек като е далече, винаги нещо може да се случи.

Колко са внуците?

Двама внуци – мъже. Изобщо около мен са само мъже. Единият сега прави 13 години, след дни, а малкият Крисчо на 10 август навърши 7 и тръгва на училище.

Внуците са на единия син ли?

И двамата ми внуци са на големия ми син, а малкият има гадже, но още не е женен. Още мисли.

Пеете ли им, харесват ли вашите песни?

Пускам им ги, разбира се, те ги знаят. Но те като малки деца си се увличат по-скоро по спорта, музиката някак не им е в кръвта. Децата ми не поеха моя път, повече се увлякоха по спорт, футбол. Сега и двамата внуци тренират футбол. Интересуват се естествено и от компютри. Големият си учи уроците и е много добър в училище.

А как поддържате този кристален глас? Пиете сурови яйца ли, или има друга тайна?

(Смее се.) Не. Може би това, че не пуша, оказва влияние. Защото много мои колеги пушат. Не спазвам някакъв особен режим. Не изнежвам гласа си, а го калявам.

Къде сте на почивка в момента?

В момента съм във Варна. Днес е и празникът на града и Голяма Богородица. С радост ще пея на големия празничен концерт в Летния театър, където ще бъдат и колегите ми Васил и Данчето Христова, ще има класически певци. Найден Андреев е режисьор на този спектакъл. Само да се молим да не вали дъжд.

Липсва ли ви сцената на „Златният Орфей”?

Разбира се. Това беше трибуната. Сега остана един-единствен фестивал в Бургас и той е повече регионален. Липсва този форум – от цял свят идваха певци, да не говорим, че за всички композитори това беше най-голямата тръпка – да покажат своите произведения. Но всичко с времето си. Може пък да се появи отново подобие на „Златният Орфей”.

www.vsekiden.com/122135/