Румъния трябва да се извини на добруджанци

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Румъния трябва да се извини на добруджанци

2006-08-30 http://www.ndt1.com/article.php/20060830131834890

Румъния

„Не събуждай мъртвите“ е новият роман на Драгни Драгнев. Той е посветен на 90 години от Добричката епопея през 1916 г. По този повод НДТ разговаря с автора:

– Г-н Драгнев, каква цел си поставихте с новата книга, която представя романизиран прочит на събитията от началото на септември 1916 г.?
– Прегледал съм доста страници материал – книги, военни хроники, които разказват за този епизод от историята на България. Сред тях са мемоарите на ген. Тодор Кантарджиев, романът „Червени страници“ на Антон Страшимиров и книгата „Добруджански герои“ на Стефан Стефанов. Има и твърде голям обем военни хроники, много от които съм изчел. Романът разказва за дните на отбраната на Добрич между 1 и 7 септември 1916 г.
– Какво ново казвате на читателите за Добричка епопея?
– Моята цел беше да кажа нещо ново, а не да повтарям казаното дотук. В „Не събуждай мъртвите“ разказвам историята на едно 14-годишно момче от Добрич – сираче, което е изгубило майка си и баща си. На 3 септември то тръгва да търси по фронта край Добрич баща си. Надява се, че той като патриот, където и да е бил, се е върнал в родния си град и е намерил мястото си сред българските войски, които защитават Добрич от румънските войски, а заедно с тях и от руските дивизии. Дори някои историци казват, че руските дивизии са били много повече. В тези дни, когато е апогеят на войната за освобождението на Добрич, това момче обикаля фронта, преминава от един в друг полк, като се тръгне от село Минково, през Димитър Ганево, Паскалево и се стигне до Козлодуйци и Ловчанци. Той не е на фронтовата линия, а в тила, близо до нашите войници. Вижда патриотизма на българите, които са готови на саможертва в името на свободата на България.
– Какви са другите герои в романа?
– Романът е за трагедията на едно 14-годишно момче, което вижда ужасите на войната. Отрича я и проявява своя патриотизъм, своята любов към Отечеството. Тук заедно с него изпъкват и други образи – на генералите Тодор Кантарджиев, на Стефан Тошев, на Иван Колев и др., с които момчето не се среща, но по косвен път научава за тяхната саможертва, готовността им да бранят Отечеството. Особено ярко предавам образите на двама войници, с които момчето непрекъснато се движи по време на петдневната война за освобождението на Добрич. Войниците, както и момчето, не могат да приемат истината, че руски войски се изправят срещу България, защото знаят, че Русия е освободила България от турско робство. Те се питат „дали са ни свободата, а сега идват да си я вземат ли?“
– Къде в романа се пресичат и разминават документалистиката и художествената измислица?
– Аз предавам литературен образ на войната, но стъпвам върху документалното начало. Затова литературните ми образи са измислени, въпреки че косвено са свързани със съдбата на автентичните герои, паднали за свободата на Добрич.
– Кои въпроси поставяте в тази своя творба като автор?
– В края на книгата поставям въпроса и за множеството отвлечени добруджанци в Молдова през 1916 г. А и момчето вижда такива грозни картини – как румънски войници избиват невинни добруджанци, които не искат да бъдат отвлечени, съпротивляват се. Нееднократно напомням на читателя, че Румъния носи голяма вина за отвлечените и избити добруджанци. Макар със закъснение, тя би трябвало да поиска прошка от Добруджа, макар да са минали много години. Едно такова извинение, дори с голямо закъснение, ще е полезно за добрите взаимоотношения между Румъния и България днес и в бъдеще. Заедно с момчето, което в края на войната загубва най-добрия си приятел, отиваме до новото гробище на Добрич, сега мемориал „Военно гробище“, където са погребани войници от различни националности – българи, руснаци, немци, румънци и др. Интересен е фактът, че това интернационално военно гробище се създава непосредствено след освобождението на Добрич.
– Коя поред е тази Ваша книга?
– Мисля, че десета. Не обичам да водя подобна статистика.
– Кога излезе от печат?
– Буквално преди броени дни. Издател е издателство „Матадор“ – Добрич.
– Кога ще бъде премиерата й?
– Предвижда де премиерата й да бъде на 8 септември по време на тържествата по случай 90-годишнината от Добричката епопея. Тя се организира от община Добрич. Книгата ще бъде представена от Драгомил Георгиев.