Битката при Лозенград

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Битката при Лозенград

В Държавния архив се съхраняват и интересни документи за Балканската война. По повод 100-годишнината на историческото събитие „По света и у нас“, заедно с експертите от архива, показва най-интересното от тях.

Първата голяма и светкавична победа на Българската армия по време на войната е при Лозенград. Тя се случва само 6 дни след началото на Балканската война като никой в Европа не е предполагал, че българите ще победят турците.

На 5 октомври 1912 година по стар стил, България обявява война на Османската империя. Първа армия, начело с генерал Васил Кутинчев, трябва да прогони неприятеля между Одрин и Лозенград. Втора армия, начело с генерал Никола Иванов, се отправя към Одринската крепост. А Трета, ръководена от генерал Радко Димитриев, върви след Първа армия и трябва да нанесе внезапно главния удар.

Красимира Донова – гл. експерт в Централен държавен архив:
– Турският план е бил да разбие армиите Първа и Втора, за Трета армия изобщо не се е знаело, че съществува, тя е дислоцирана зад гърба на Първа армия, скрита от конната дивизия.

На 8 октомври на Трета армия е заповядано да акатува и превземе укрепения Лозенград, а Първа армия – да й помага. Започват боеве при подстъпите към града.

На 11 октомври, на разсъмване, е атакувана крепостта. Обезверена, турската армия започва да отстъпва, втората по значимост турска крепост в Източна Тракия е изоставена и Трета армия влиза в нея.

Акад.Георги Марков – историк:
– На шестия ден от войната, на 11 октомври, влиза в укрепения Лозенград, за когото Вондерголд паша, германски фелдмаршал, който ръководи военна мисия в Османската империя, казва, че „тази крепост така сме я градили, че само германска армия след 2 месеца може да я превземе“.

Армията ни е посрещната от местното българско население, а гръцкият митрополит символично предава ключа на града на ген. Димитриев. В архивите откриваме негово писмо до цар Фердинанд – „Щастлив съм да донеса на ваше величество, че вашата трета армия след двудневни упорите боеве днес завладя укрепеният град Лозенград.“

Има и трофеи – 58 оръдия, два нови аероплана „Харалан“, а снимките от ахрива показват, че има дори пленени камили. Пленен е и личният багаж на Махмуд Мухтар паша, командващ на 3-ти корпус на Източната армия и син на великия везир. Той пише до баща си.

Акад. Георги Марков – историк: „Трябва да искаме мир, гяурите, неверниците ни обърнаха в бягство, това е нещо невиждано, моите войници бягат“. Ето това е изненадата на цяла Европа!

По онова време Европа не е смятала, че България може да спечели победа срещу Османската империя. След завземането на Лозенград турското командване e в шок, а Английският „Дели Телеграф“ пише: „Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, които историята познава“.

http://bnt.bg/bg/news/view/84261