Шести септември – стихотворение от Генчо Златев

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Шести септември – стихотворение от Генчо Златев

ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ

Българийо, Родино моя свята –
Земя прекрасна със бездънна вис.
Берлинският конгрес е черна дата
Във твойта памет, в твоя летопис

Току-що бе от робство се спасила,
От злите агарянски ветрове
И европейските велики сили
Набързо те направиха на две.

Отново бе превърната във рана
По начин безпардонен, начин лош.
Неправдата зачеркна Сан Стефано.
Разкъсаха те, за да нямаш мощ.

Завърза ти пак черната забрадка.
Притисна те голямата беда.
Но всичко бе за малко, бе за кратко,
Защото си откърмила чеда.

Зареяни като орли в простора.
Юначни. Кралимарковци по дух.
Със кръв в сърцата – буйна, непокорна,
Дошла от жилите на Аспарух.

Какво ли те за теб не биха дали:
Око, ръка, та даже и глава!
Но само, майко, ти да бъдеш цяла.
И жива. Да не те покрий трева.

Живееш ти, пулсират твойте вени.
Със поглед си, нагоре устремен.
Падни пред подвига им на колени
Във този шести септемврийски ден.

Денят, пропит от храброст и от войнство.
С чутовния си подвиг засиял.
Поставил твойто име и достойнство
Върху един висок пиедестал!

Генчо ЗЛАТЕВ

http://www.ndt1.com/article.php/201009060936022