Гениален принос на управляващите в комисията за защита от дискриминация

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Гениален принос на управляващите в комисията за защита от дискриминация

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) обяви, че не подлага на съмнение присъствието на творчеството на Христо Ботев в учебниците. В същото време в доклади на комисията се казва, че авторите на учебници трябва да предпазват от създаване на „крайни стереотипи“ от творчеството на класиците.

На базата на изследването „Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование“ КЗД остро разкритикува представянето на турците като поробители и насилници.
Последва остра обществена реакция дали това означава да се редактира Христо Ботев. Вчера министърът на образованието Сергей Игнатов даде извънредна пресконференция, на която обясни, че „Христо Ботев остава в българските учебници, при това непроменен, и такава е позицията на кабинета „Борисов“.
Днес от КЗД обясниха, че на базата на изследването деветчленният състав от предишния мандат се е произнесъл с решение, в което дава няколко препоръки на министъра на образованието. Сред тях е да синхронизира нормативната уредба на МОМН, регламентираща образователните програми и планове в съдържанието на учебниците и учебните помагала, с нормите на закона чрез въвеждане на антидискриминационни критерии.
Игнатов коментира, че в тях „не се съдържат текстове и илюстрации, създаващи пряка дискриминация за пол, етническа принадлежност, раса, увреждане, религия и сексуална ориентация“.

Комисията дава заръка още в състава на комисиите, оценяващи и одобряващи учебниците и учебните помагала, да бъдат включени експерти по защита от дискриминация.

Из докладите на КЗД

В един от докладите на комисията става ясно, че „… османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдил на смърт” – тази тема е много деликатна,, защото Васил Левски е национален герой и при преподаването на урока за Левски и неговото залавяне, трябва да се внимава с етнонимите „османци” и „турци”.
Факт е, че в конкретния случай авторите коректно са използвали словосъчетанието „османска полиция”, а не турска.
Редно било да има и допълнителен обяснителен текст за това, че „османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция, Васил Левски е бил нарушител на реда. Такава е била политиката на империята“.

В проучването Иван Вазов е обявен като труден за редактиране, а при цитат от „Една българка“ има коментар: „Турците са представени като убийци. Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи.“

Според анализаторите в „Една българка“ в цитата „Едното заптие, стар и дебел турчин, плесна с бича си и ги изпсува. -Назад, свини гяурски! Бягайте!….Хай, влазяй, магарице!…“ турчинът е стар и дебел, а българките са наречени свини гяурски, хънзъри, кучки, а баба Илийца – магарица…
„Тази наситеност на текста с епитети обогатява художествения текст, но в същото време обърква учениците по отношение на собствената и чуждата идентичност. Автентичният текст не е съпроводен с подходящ коментар от страна на авторите на учебника (Литература за 7 клас на издателство „Анубис“)“, пише в изледването.

От него става ясно, че от „…Турци трябва да са… Тая нощ ще ни изколят…“ турците са представени като убийци.
„Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи. Нещо повече, анализът на авторите ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, които, извадени от контекста на разказа, изместват вниманието от високата морално-естетическа стойност на разказа към фона от исторически събития“, смятат изследователите.

Примери имало и в „…презрението на турците, неотзивчивостта …“ „Те са зли, кръвожадни, люти, свирепи“. Определянето им като „тълпа“, „шумна сган“, „тайфа“ ги поставяло на равнището на нецивилизоваността.
Неподплатеното с разумни основания господарско високомерие, безсмислена жестокост, стихийността на постъпките – всичко това са важни елементи от характеристиката на поробителя в разказа, пише в доклада.

Изброени били всички възможни отрицателни качества, като поробителят се свързва с определен етнос. Анализът на авторите би трябвало да е в посока моралните качества на героинята и художествената стойност на произведението.

http://www.ndt1.com/article.php?story=20120815160012556

Ботев