Бащата на преврата

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Бащата на преврата

Дистанцията на годините е задължителното условие, за да се даде обективна оценка на дадена личност или събитие. От тази гледна точка днес може вече да съдим за Кимон Георгиев „sin ira et ratio“, както гласи римската поговорка: „Без гняв и с разум“. Кимон Георгиев принадлежи към онова следосвобожденско поколение, израснало с идеала за обединена и силна България. В съчетание с възпитанието от Военното училище, патриотизмът е единственият мотив във всяка стъпка от сложния житейски път на Кимон Георгиев. Този мотив, съчетан с далновиден разум и решимост, определя поведението на армейския полковник и министър- председателя, на „бащата“ на трите преврата – от 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и от 9 септември 1944 г., на убедения участник в антинацистката съпротива, на един от създателите на нелегалния Национален комитет на Отечествения фронт (ОФ) и в работата му за стопанския напредък на страната.

Кимон

Ярък пример за това родолюбие и лична почтеност е оставката му на 1 март 1928 г. като министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев. Кимон Георгиев пита премиера: „Вярно ли е, че делегацията ни, която води преговори за сключване на стабилизационния заем, е приела искането на заемодателите БНБ да се превърне в акционерно дружество с участие на чужди капитали?“. Ляпчев се опитва да се измъкне с обясненията, че още се преговоря, че няма никакво решение и така нататък. Кимон Георгиев става, затръшва зад гърба си вратата на Министерския съвет и
незабавно
си подава оставката
За него е национално предателство БНБ да стане де факто собственост на чужденци. Тази оставка е рядък пример на политическа доблест в следосвобожденска България.
От ВМРО са го обвинявали в пристрастие към Югославия и неглижиране от македонския въпрос.
Истината е друга – Кимон Георгиев и неговите съмишленици от „Звено“ не искат повече враждуващи фракции на ВМРО да проливат кръв по софийските улици. И да превръщат Пиринския край в държава в държавата. А, че Кимон Георгиев никога не е предавал българската кауза в Македония, говорят събитията от 1944 г. Месеци наред той не се съгласява с първоначалния проект за манифест от името на нелегалния Национален комитет на Отечествения фронт, защото в него не се казва нищо за съдбата на Македония. Кимон Георгиев казва, че не е възможно да има какъвто и да било манифест, без да се говори за съдбата за „въжделяваната българска Македония“. За него са несъстоятелни обясненията на комунистическата партия, че след освобождението от фашизма ще има федерация на пролетарски държави и че националният въпрос няма да има никакво значение. Той не може да приеме такава безотечествена позиция. И за това манифестът става готов едва на 30 август 1944 г., когато в неговия текст се включва една разумна теза по македонския въпрос.
И до ден днешен обвиняват Кимон Георгиев в авторитаризъм
И дори направо във фашизъм
Но в крайна сметка, превратът от 9 юни 1923 г. сваля режим, който е на път сам да се превърне в тоталитарен – този на БЗНС. А този от 19 май 1934 г. слага край на политическия хаос, който като ракови метастази е започнал да разяжда целия държавен организъм. Съюзът „Звено“, чийто лидер е Кимон Георгиев, не е против партиите, но е против опартизаняването на политическия живот. Не отрича напълно парламентаризма, но е против тогавашното Народно събрание, изродило се в безпринципни пазарлъци и борба за тяснопартийно надмощие при разпределението на министерствата, генериращи корупция и казнокрадство. „Звенарите“ дори имат идея за нова конституция, която да сложи край на партизанщината в парламента. Що се отнася до външнополитическия усет на Кимон Георгиев, то той не подлежи на съмнения. Първата международна изява на правителството на „Звено“ е установяване на дипломатически отношения със СССР. За Кимон Георгиев връзките между София и Москва са въпрос на геополитика и възможност за лавиране между Великите сили. Също така Кимон Георгиев е абсолютно убеден в неизбежния крах на Третия райх
и за съдбата на обвързалата се с него България.
Всичко това предопределя неговото по-нататъшно политическо поведение. И в крайна сметка – решението му да сътрудничи с комунистите в рамките на Отечествения фронт. За разлика от неговия съратник от 1923 г. Александър Цанков, който се превръща в поклонник на Хитлер. И който през септември 1944 г. ще възглави във Виена т.нар. „българско правителство в изгнание“.
Но Кимон Георгиев разбира ОФ като едно наистина широко национално единение, на една напълно равноправна коалиция от антинацистките сили и партии. Каквато коалиция е оглавеното от него правителство на 9 септември 1944 г., съставено от 4-ма комунисти, 4-ма звенари, 4-ма земеделци, 2-ма социалдемократи и 2-ма независими интелектуалци. Коалиция, която трае кратко време, смазана от наложения от Москва сталински модел, установила диктатурата на БКП. Въпреки това, докато му позволяват възрастта и силите, Кимон Георгиев ще изпълнява своя дълг – и като дипломат номер 1, и като вицепремиер и шеф на различни икономически министерства и ведомства.
Защото за него България стоеше над партиите.

Константин Събчев http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-08-11&article=419803