Японци се топлят с шушони от Етъра

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Японци се топлят с шушони от Етъра

Занаят не се дава, занаят се краде. Така казват старите майстори. И ако се случи да им задигнат стоката и парите, по-трудно е да им отмъкнат занаята. Защото за този „обир“ не трябват сила и хитрост, а талант и упоритост. Пък от всяко дърво свирка не става. А и занаятчиите са хора, от които трудно се краде. Дори и да ги нападнат и ограбят, пак ще оцелеят – вече са го доказали. Нито власт, ни криза, ни завист дори – през стотиците години назад, са успели да сломят духа им. Доказаха го и тази година. По традиция, когато лятото „стегне куфарите“, най-добрите майстори си дават среща в Етъра край Габрово. Тази година, на 10-ия юбилеен панаир, се събраха 80 занаятчии – от грънчари, през бакърджии и ножари, до зографи. И менюто бе етно – кафе на пясък с бяло сладко и скара на дървени въглища.

Като Вавилон – така изглеждаше Етъра през почивните дни. Италианска, сръбска, румънска, японска реч плъзна по калдъръмените улички на комплекса. Чужденците обаче не бяха дошли само на пазар – а и майсторяха чудеса из работилничките на Етъра. „Майстори от Балканите, обединявайте се!“. Под този девиз мина последният панаир на Етъра. От Хърватия пристигнаха майстори на тамбури, от Румъния – дърворезбари, шивачи и бижутери, от Босна и Херцеговина – ковачи, а словаците показаха как се творят цветя от хартия. Наперен италианец пък омагьосваше с
приготвени
на място сладкиши
от Ботуша
Най-оспорвана бе надпреварата за голямата награда „Сребърната хлопка“. Тази година 4 дни майстори от 7 града на страната се надпреварваха в изработката на най-оригинално изделие от плъст – това е почти непознатата вече техника за обработване на вълна. За откриването на фестивала закъснели и отсъстващи занаятчии нямаше. Кворумът беше пълен и парламентарният шеф Цецка Цачева даде началото не на пленарно заседание, а на занаятчийско състезание.
Напук на кризата и всеобщото мрънкане, занаятчиите от Етъра не се оплакваха. Напротив – повечето даже споделяха, че с двете си ръце изкарват достатъчно, за да живеят нормално. „Така ще излезем от кризата, човек трябва да си изцапа ръцете, да се изпоти и да работи с любов това, с което се е захванал“, е рецептата на старите майстори край Янтра. А
купувачи има – и бедни,
и богати
Като топъл хляб например вървяха вълнените чорапи за зимата, изплетени пред очите на клиента. Десетки чифтове с шушони тръгнаха на пътешествие до Страната на изгряващото слънце – в куфарите на цяла тумба японци, дошли на панаира.
Нямаше го само местният Сали Яшар. Но пък каручките си бяха там. Седят, прибрани под стряхата, но не пеят. Тъгуват по господаря си. Местният майстор, сякаш изскочил от Йовковия разказ „Песента на колелетата“, починал преди няколко години. За радост, занаят му не е погребан с него. В Етъра разказват, че из Габровско още се намират майстори на пеещи каручки. По-тъжното е, че поръчки няма. И колелетата мълчат.
Иван Иванов/ http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-09-10&article=423272