Идеята хан Аспарух да смени Царя Освободител е жалка и комплексарска

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Идеята хан Аспарух да смени Царя Освободител е жалка и комплексарска

Цар

Мартин Карбовски

Изумяват ни новите демократи. Понякога същите са решили че историята е фарс, който те могат да поправят както водопроводчици с френски (или американски?!) ключ. Може ли на един човек да му хрумне идеята да махне паметника на Цар Освободител пред парламента и на какво се дължи това?
Идеята на този паметник е именно тази – всеки ден, когато депутатите излизат от Народното събрание, да бъдат гледани строго и от високо от един човек, който доведе руснаци, румънци и финландци да умират не заради проливите, а заради братята си християни на Балканите. Спомнете си историята за знамето от Самара. Каквито и подбуди да бъдат тълкувани от произточни или прозападни историци, фактът на една война, която носи спасение на нацията и с която започва Третата българска държава, не бива дори за миг да бъде оспорван. И още – в исторически и човешки план Цар Освободител реално не е наречен така заради освобождението на българите от турско робство. Той премахва крепостничеството в Русия, исторически и уникален акт за времето си, с което започва нова епоха на територията на майка Русия.
Това, което се предлага от демократичен депутат, е замяната на един исторически кон за една политическа кокошка. Това трябва да е шега или част от глуповатото желание на проамерикански настроените демократи Русия да не присъства така силно в историята ни.
Няма как да промените това
– от руската църква по булевард „Руски“ през Цар Освободител до паметника на Съветската армия – това ни се е случило на нас, българите. И няма такъв политически калем, който може да пренапише историята. Напротив – трябва да признаем, че напоследък се държим неблагодарно към историята и към онази Русия, на която дължим много – напук на идеологически ветрове и колониални бури от запад и изток. И най-вече сме обърнали гръб на един културен колос, правим го съвсем съзнателно по политически причини, като неблагодарни деца в ново приемно семейство.
Търсете място за новите паметници. В момента има едно вакантно място за паметник и ми се свива сърцето какво политическо решение ще дойде там – пред НДК, където се събаря символът на една епоха, също свързана с руснаците – но грозна като паметник и като обществен провал. На мястото на социалистическия паметник пред НДК е точно мястото на паметника на хан Аспарух, ако наистина искаме да има такъв. Защото зад идеята за смяна на местата на хан Аспарух с Цар Оосвободител прозира желание не да има паметник на Аспарух, а да няма такъв на Александър Втори.
Страх ме е и как ще изглежда паметникът на Аспарух, ако бъде направен под влияние на страшилищата от грубо излят метал в школата на соцреалистическото изкуство. Не е срамно да извикаме един нов италианец, някой друг Дзоки, който да извае паметник на Аспарух, или на меча му, защото никой не иска това, което ще се нарича Аспарух, да бъде подиграно като предишния паметник. А то
беше подиграно, защото беше халтура
беше грозно и неясно.
От един разказ на Николай Хайтов ще заимствам -не пипайте паметника на Царя Освободител, не пипайте Коня, че лошо ще ви стигне… Няма такава гума, която да изтрие онази война, този руски цар. Няма такава гума, която да изтрие и съветското присъствие, и не трябва да се търси такава гума. Особено политическа – това е просто дъвка на хора, които всеки ден ремонтират историята, защото в яката им капе политически дъжд, довлечен от неясни ветрове.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-09-10&article=423318