BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Кървавото злато на Перперикон

Още в началото на мащабното проучване на скалния град през 2001 г. аз дочувах разкрасени разкази на местни хора за намерено златно монетно съкровище. То било извадено от иманяри на северния склон на Акропола през смутното последно десетилетие на миналия век, когато България бе разграден двор. По подхвърляните с половин уста сведения заключих, че става дума за византийски перпери от ХтV в., чийто брой е бил не по-малко от тридесетина.
Затова при започването на работа в този сектор през изминалото лято на 2012 г. подходихме с особено внимание. И наистина още на третия ден излязоха първите две златни монети с характерната корубеста форма. През следващите седмици перперите станаха 12, а заедно с тях се появиха осем великолепни сребърни венециански грошове също от ХIV в.
Веднага се свързахме с нашия експерт, известния нумизмат доц. Константин Дочев. Оказа се, че върху 11 от монетите са представени образите на византийските императори от династията на Палеолозите Андроник II с внук си Андроник III, а на една старият василевс Андроник II е със сина си Михаил IХ. Всички те са отсечени след 1329 г., а са били заровени в земята в края на 50-те години на столетието.
Най-интересно обаче бе, че съкровището бе разпиляно в диаметър от 2 м, като наоколо се откриваха кости на животни и натрошена керамика. Явно
монетите са били в някаква кесия, хвърлена по неизвестни причини в помийна яма
Когато тя се е разложила, те са се пръснали на значителна площ. Ето защо иманярите не са успели да извадят всички екземпляри. Но какво може да е накарало собственика на съкровището така панически да бъде укрито на подобно неподходящо място?
Няма как да не се върнем към драматичните събития от ХIV в. По това време Перперикон е изключително важен град с епископска катедра. Неговият архиерей бил толкова богат, че през 1339 г. Вселенският патриарх го задължил да изплаща пенсия на обеднелия митрополит на беломорския град Филипи. Това била главната причина за Перперикон и близките златни мини нееднократно да воюват България и Византия. Последната война била през 1343 г., когато войските на цар Иван Александър успели за няколко месеца да го завоюват, но после го загубили.
Победата на ромеите се оказала пирова. През 1354 г. на Балканския полуостров трайно навлезли ордите на османските турци. Тяхна първа европейска столица станал град Димотика, намиращ се в южното подножие на Източните Родопи. Оттам през 1360-1361 г. войската на емира Орхан нахлула във вътрешността на планината и в плодородна Тракия..
Перперикон е една от крепостите, които оказали ожесточена съпротива. Данните за това епично сражение дължим изцяло на археологическите проучвания от последните години. Щрих по щрих се пресъздаде картината на драматичната обсада. В здравата твърдина се укрило населението от околността. Хората взели със себе си скъпоценните християнски реликви от църквите на своите села в равнината, които нашествениците безмилостно изгорили. Селяните станали воини и цели месеци бранили крепостта. Водата се осигурявала чрез
огромната изсечена в скалите цистерна, събираща над четвърт милион литра
Както показват откритите гробове, загиналите защитници погребвали набързо край къщите.
За да сплашат християните в твърдината, турците прибегнали до масови екзекуции. В подножието на хълма разкрихме руините на църква, обслужвала един от външните квартали на Перперикон. По време на обсадата храмът бил опожарен и разрушен. А край него открихме уникален некропол. Повечето от покойниците били положени още в мирните времена преди нашествието. Няколко мъртъвци обаче несъмнено са били обезглавени и тогава погребани. Явно османците са искали да сплашат защитниците на твърдината и да ги принудят да се предадат.
Но отбраната продължила и завоевателите решили да я превземат с щурм. Те проникнали през крепостната стена, а жестоката схватка оставила кървава диря от трупове и стотици късове натрошено оръжие. Оцелелите били отведени в робство и това се доказва от комплектите робски пранги, намерени при разкопките. При тях бяха извадени над 70 масивни метални кръста, някога красели олтарите и вътрешността на църквите в околността. Всички те са начупени, нарязани и изкривени съзнателно. Очевидно такова е било отмъщението на завоевателите към защитниците на града, осмелил се да застане на пътя на победния им ход.
Още няколко десетилетия османските турци поддържали гарнизон зад стените на хилядолетната крепост. С настъплението им към вътрешността на Стария континент тя станала излишна и е изоставена завинаги. В подножието обаче останали няколко селца. Съществува официален документ от 1627 г., свидетелстващ за християнската вяра на техните обитатели. През ХVI в. местните хора създали в руините на изгорената стара църква в подножието на хълма неголям параклис. Това е станало възможно вследствие на някои облекчения за християните, въведени при султан Сюлейман Великолепни. Те вече можели да градят малки църкви, но задължително на мястото на съществувал преди храм.
Разкопките от 2012 г. по драматичен начин илюстрираха гибелта на великия Перперикон. Явно собственикът на съкровището, може би дори ковчежникът на епископите, хвърлил в суматохата на щурма златните монети в помийната яма.
Убит или отведен в робство, той така и не успял да се върне и да ги вземе обратно.

Новата Мадона
При разкопките от 2012 г. проучихме няколко десетки гробове до главната църква на Перперикон. Те се датират в ХIII-ХIV в., а сред тях се открояват две гробници, в които са погребани видни граждани на средновековния град. Другият интересен паметник е гроб на майка, прегърнала в ръцете си невръстно дете. Става дума за образна молитва срещу чумата, косяла хората през ХIV в.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-12-01&article=433147