BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Единственият храм на Кибела на балканите – в Балчик

Балчик разполага с находка, която по значимост дори е по-голяма от намерените от проф. Китов и Овчаров. За това са категорични специалистите и ръководителят на археологическите разкопки на храма на Кибела в Балчик ст. н. сътрудник и археолог Игор Лазаренко. Според него, това е най-голямото откритие и то е по-важно от намерените досега дори златни маски и накити, защото става дума за обществена сграда, а не за частна гробница или могила. „Важното за страната ни е, че този храм на богинята-майка Кибела е единствен не само у нас, но и на Балканите – при това разполага с много материал“ – казва Лазаренко, докато наглежда работата по разкопките.

„Без съмнение, храмът, който бе открит и върху чието разкриване продължава работата ни, е бил действащ в продължение на 700 години. Тук са се извършвали ритуали дори и след въвеждането на християнството като религия – цели сто години. За това свидетелстват множеството материали, сред които голяма част писмени, които бяха намерени. Това, което на този етап може да се каже е, че храмът е бил разрушен от природно бедствие. За това съдим по странната разхвърляност на откритите предмети, както и, че голяма част от тях бяха намерени не върху пода на храма, а върху вече срутила се пръст. Предположенията ни са, че сградата е била разрушена или от земетресение, или от активирали се свлачищни процеси, които са характерни за района“ – разказва археологът. Специалистите са категорични още, че храмът е преживявал и пожар, защото някои от находките са обгорели.

На база на намерените надписи и целия писмен материал, както и на откритите монети с категоричност може да се твърди, че храмът на Кибела е бил построен в началото на III в. пр.н.е, добавя специалистът. Сред разкритията са множество статуи на богинята, монети от времето на император Валенс, надпис за направено дарение от император Лициний, което е било връчено на храма от управителя на провинция Скития. „Досега от различни писмени източници се знаеше, че такъв храм на богинята Майка може да има във Филипополис или в Томис /днешна Констанца/, но никъде не е откриван. Характерното за находката в Балчик е, че на Балканите е най-добре запазената елинистична сграда. От разкритията до момента можем да кажем, че имаме мистериален храм – т.е. храм на затвореното общество. Тези градежи се характеризират с височина. Надяваме се да успеем да разкрием поне основа на колона или колона при входа на храма, за да можем да изчислим приблизително височината му, но предположенията са, че е бил около 6 м. В ширина се вижда, че наосът, който вече е разкрит, е 9 на 9 м. Градежът е елинистичен, като квадрите отвътре са хоризонтално разположени, а отвън – вертикално. Изцяло градежът е с местен камък, докато украсата е с вносен мрамор. Запазен е и т. нар. лутерион или по-просто казано на съвременен език – купел“ – разказва още Лазаренко.

Всички находки от храма на Кибела се прибират в музея в Балчик, но оказва се, че голяма част от тях са експонирани направо в коридора на сградата или пък по земята в малките залички. Радостина Енчева – археолог от Балчик, споделя, че сградата на музея датира от 1969 година и за всичките тези десетилетия никой нищо не е направил. „Ние сме принудени да трупаме находките си едва ли не една върху друга, да не говорим колко от тях, които на практика са безценни, не са виждали бял свят“ – казва Р. Енчева. Работата на екипа продължава, като тя е финансирана изцяло със средства на община Балчик. До момента кметството е дало над 20 хил. лв., добави още Енчева. В залите на музея и коридора му могат да бъдат видяни множество статути на богинята майка, характерният за тези храмове трон, както и множество надписи и фризове.

Кибела е позната от древността с нейните атрибути. В различни исторически източници е известна още като Кимема, Диндимена, сочат данни от енциклопедии. Тя е фригийска богиня, считана за Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата, била покровителка на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци – гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти.