BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Калоян се молел в тайна камера

Севастократор Калоян и съпругата му са се усамотявали в таен параклис, който поразително прилича на камера – намира се на втория етаж на Боянската черква.
“168 часа”първи влезе в параклиса след реставрацията му. Пред външната врата на втория етаж на черквата е имало само две стъпала, те са стоели във въздуха. Дотам най-вероятно се е стигало с подвижна стълба. Целта е била севастократорът и съпругата му
да не бъдат обезпокоявани от никого, докато се молят
От времето на Калоян е намерен скрит в дъските Боянският псалтир. Дали той и съпругата му са чели псалмите на Давид от него, днес може само да се гадае. Факт е, че книгата е от XIII век, когато Калоян е изграждал средната част на черквата и параклиса на втория етаж.
“Псалтирът се казва “Устав” – обясни Мариана Христова, началник-филиал на Боянската черква, която е към Националния исторически музей.

НАХОДКА: На втория етаж вляво се забелязва образа на Св. Панталеймон, вдясно е ранновизантийската колона, върху която е стояла плочата.

– Книгата е открита по време на реставрация на втория етаж в дървена греда, поставена в стените. Сравнително добре запазен, много интересен паметник на книжовното изкуство. Дори корицата бе в добро състояние.”
Книгата с псалмите не е имало никаква нужда да се крие в дъска в ниша по времето на Калоян. Това вероятно е станало през турското робство, казва изследователката. Когато Калоян и Десислава са се молели в параклиса, е имало олтар. Както и мраморна маса върху красива ранновизантийска колона. Помещението на втория етаж прилича на камера – то е с правоъгълни стени, а покривът е с купол. Това създава впечатление, че човек попада в нещо като
малка кръгла зала
с нисък таван
Площта на параклиса е най-много 10 кв.

СПОМЕН: Севастократор Калоян държи в ръка църквата, а на втория й етаж се виждат двете стъпала във въздуха, водещи към параклиса. В него той се усамотявал със съпругата си Десислава. СНИМКИ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
м. Той е изграден три века след като е построена първата част на храма. През Х век около него е имало силна крепост на име Буйон или Боян. “Тя е от последните, които падат под византийска власт през 1040 – 1041 г., превзета е с хитрост”, казва Христова. Около черквата Калоян е имал дом или резиденция.
“За съжаление не са правени разкопки навремето и няма никакви по-датки къде да се търси”, обяснява изследователката Христова.
По всяка вероятност Калоян е бил силно набожен, защото решава да задели лични средства, за да изгради втората част на черквата и горния етаж. По титла севастократорът е вторият човек в държавата след царя Константин-Асен. Двамата са братовчеди.

http://www.168chasa.bg/Images/Cache/Image_1659908_6.jpg

ГОРДОСТ: Някои от изрисуваните чудеса на Св. Никола се смятат за единствени в света.

“За втория етаж се предполага, че е бил семеен параклис на Калоян и неговата съпруга Десислава. И двата етажа са изписани в средата на XIII век – 1259 г. – казва Христова. – Двамата вероятно са ползвали помещението като семейна черква.”
Камерата на втория етаж е посветена на св. Панталеймон, известен с лечителските си способности.
Дали Калоян и Десислава са имали здравословен проблем,
който са се молили да бъде разрешен?
“За Калоян и съпругата му за съжаление нямаме никакви писмени данни, въпреки че той е присъствал в обществения живот, – казва Христова. – Имаме само техните изображения. Историята на севастократора е потънала в мистика. Има някаква тайна около него.

ИЗНЕНАДА: Най-вляво е плащеницата, в която е било увито тялото на Исус. Формата прилича на Торинската плащеница.
Проблемът е, че са загубени писмените свидетелства. До изображенията на двамата в черквата има един дарителски надпис на старобългарски. Според него черквата е посветена на двамата популярни светци – Панталеймон и Николай. Срещу образите на Калоян и Десислава са образите на Константин-Асен и съпругата му Ирина – дъщерята на цар Иван-Асен Втори. За нас тези изображения са много ценни, защото са от ранните светски портрети.”
Сцени от живота на св. Панталеймон на втория етаж на черквата почти е унищожено, но все пак има запазени фрагменти.
“Това са фигурата на ктитора, една прекрасна Богородица с прикования Христос, в чиито крака е черепът на Адам, и Йоан Кръстител. Точно до вратата е изрисуван и св.

Йоан Калерит, който е много добре съхранен.
Запазена е и част от изображението на архангел
Вижда се и част от сцена, когато Христос разбива портите на ада”, казва Христова.
По време на турското робство иконите са били унищожени, защото е имало земетресение и куполът е рухнал.
“Заради робството не е могло да бъде възстановен веднага. Това е унищожило голяма част от фреските”, казва Христова.
Засега вторият етаж е затворен за посетители.
“Не е довършена реставрацията, не е поставена подова настилка, няма осветление, нито климатизация”, обясни Христова.
“Севастократор Калоян би трябвало да е погребан под двете ниши на долния етаж, но за съжаление съдбата му не е останала докрай свързана с Боянската черква. Другаде е неговият гроб – казва изследователката.

– При реставрацията и при прокарването на въздуховодите се наложи да се разкопаят основите, но там имаше други погребения.”
Тя посочва бюста на човек с монголоидни черти, живял през XIV в. Възстановката на черепа е направена от проф. Йордан Йорданов.

Торинската плащеница
изрисувана на долния етаж

В Боянската църква е изрисуван и саванът, с който е бил покрит Иисус Христос, когато е свален от кръста. Рисунката поразително прилича на Торинската плащеница, която все още е обект на изследвания. Тя е открита от кръстоносците, когато охраняват Светите земи. Орденът на тамплиерите я съхранява до XII-XIV век. През 1453 г. плащеницата попада в херцог Лудвиг І Савойски, след което до миналия век е притежание на Савойската династия. Когато умира последният италиански крал Умберто Втори Савойски,той прави изпълнител на завещанието си българския цар Симеон Сакскобургготски. Волята на покойника е именно той, а не синът му да дарят плащеницата на папа Йоан-Павел Втори. Така именно нашият цар я връчва на Ватикана. Веднага след това находката е подложена на серия от анализи. Интересът към нея е огромен, защото още през 1898 г. един любител фотограф – Секондо Пиа, заснема плащеницата. Той онемява, когато вижда на негатива изображението. Впоследствие анализите установяват, че повитият в плащеницата мъж е бил бичуван и прикован на кръст, а петната са от кръв и алое. Именно с алое според Библията Исус е бил намазан, когато е положен в гроба. Дали това е изображението на Бога? Според някои въглеродни анализи датировките потвърждават тази версия. Според други разминаването в годините е голямо и плащеницата може да е фалшификат. Изследванията се затрудняват заради пожар през 1532 г. Именно той прави невъзможен точния въглероден анализ.
Изрисуваното покривало в Боянската църква точно копира плащеницата и начина, по който е поставено тялото.
„Това е саван и бяла кърпа, която се е поставяла върху лицето на починалия. Нещо като бинт“, казва Христова.
В Бояна има още два неръкотворни образа на Христос.
Убрусът се получава, когато Иисус си измил лицето и го избърсал с кърпа, която пратил на цар Авгар. След това я полагат на керемида и тя става вторият неръкотворен образ на Христос.

Храмът осеян с тамплиерски знаци и ризници

Боянският майстор е бил съвременник на рицарите-кръстоносци и е правел точни копия на ризниците и щитовете им.
Изрисуваните модели и знаците по тях впоследствие се оказват реалност, когато ги разкриват при археологически разкопки.
“Това, което се открива в разкопките, абсолютно съвпада с показаните тук. В Археологическия музей има една ризница, която много наподобява на тази в църквата с халките. Боянският майстор е съвременник и е рисувал това, което вижда”, казва Христова.

Мистерия около
сцената с кръщението

Пълна мистерия цари около сцената в Боянската църква с кръщението на Исус. Докато Йоан Кръстител го кръщава в река Йордан, до Христос плува едно бебе.
„Може би по този начин са илюстрирани хора, които след кръщението на Христос са се хвърляли в реката, за да бъдат кръстени“, казва Мариана Христова. Според други експерти това бебе може да символизира новия живот, за който човек се ражда след кръщението. Идеята е, че става невинен като дете. Интересното е, че подобна сцена има и в Земенския манастир.
„Там малката фигурка е яхнала делфин, а около нея плуват риби. Едно от тълкуванията е, че тя с делфина олицетворяват духа на реката“, казва Христова.

Уникални сцени с чудесата на Свети Никола

В Боянската църква има няколко уникални сцени със свети Никола – по всяка вероятност единствените в света. Светецът е известен на Запад и като Санта Клаус или Дядо Коледа, взащото е закрилник на децата.
“Има една сцена, за която се твърди, че е уникат – казва Мариана Христова. – Това е чудото на св. Никола с килимите. Имало един занаятчия в Цариград, който остарял и обеднял. Той и жена му почитали св. Никола и всяка година в деня на светеца отбелязвали празника му. Въпросната година се оказало, че няма с какво да го почетат.
Единствената ценна вещ в дома им бил килимът. Затова двамата вземат общо решение да го продадат. Възрастният занаятчия тръгнал към пазара, но по средата на пътя го срещнал един благ старец, който му предложил шест жълтъци за килима. Това било огромна сума и занаятчията му го продал. Св. Никола не се разкрил, защото искал, когато прави добро, да остава анонимен. Оказало се, че само занаятчията е видял светеца и всички около него се чудели защо си говори сам. Тогава той разбира, че е участник в чудо. Напазарувал за празника и тръгнал към дома си. В това време св. Никола отнесъл килима, за да го върне на съпругата на занаятчията. Тя решила, че мъжът й не е свършил работа. Когато той се върнал с покупките, тя също разбрала, че е участник в чудо.”
Боянският майстор е изрисувал килима с характерни грифони и орли.
В Боянската църква има още една сцена, която се смята, че не е рисувана никъде другаде. Това е чудото, когато св. Никола спасява от блудство три жени. “Баща им бил беден и не можел да се грижи за трите си дъщери. Решил да ги продаде, за да се издържа. св. Никола научава това и за да му помогне тайно,вечерта през отворен прозорец подхвърля кесия жълтици. Бащата ги вижда и се чуди се откъде са. С парите омъжва двете си големи дъщери. Човекът искрено искал да разбере кой е този благодетел и дълго се молел. Решил да се скрие и видял, че това е св. Никола. Това чудо е основата в католическия свят, за да се празнува св. Никола и Санта Клаус, тъй като подпомага децата,” разказва Христова.
Друга интересна сцена в Боянската църква е чудото на св. Никола, когато спасява моряците от корабокрушение, като запушва пробойната с шаран и затова на Никулден на трапезата трябва да има шаран, обяснява Христова.