BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Кирил Сакскобургготски пред сп. „Мениджър”: Образът на България ще се подобри, ако повече се говори в чужбина за възможностите на икономиката

Господин Сакскобургготски, икономиката на Европа днес по-стабилна или по-крехка е спрямо края на 2008 г.?

По-неустойчива е. Преди три години, когато кризата дойде, много европейски страни решиха да стимулират икономиките си чрез инжектиране на средства. Това засили потреблението и активността на бизнеса до нива, които им позволиха да се възстановят. Бяха налети много правителствени ресурси – под формата на печатани пари, какъвто беше случаят с Федералния резерв, или под формата на банкови заеми, както направи Европейската централна банка, или като бюджетен дефицит. В много страни – като Великобритания, Испания, управляващите натрупаха дефицит от по 10-15% от БВП. Това е огромно вливане на ликвидност с надеждата, че ще е достатъчно за поддържане на икономическата активност. Така държавите временно субсидираха икономиките. Но, естествено, този процес не може да продължи дълго. От значение беше и какви дългове имаха държавите преди това. Страни като Португалия, Ирландия и Гърция, които започнаха с големи задълж ения и натрупаха дефицит, просто нямаше как да продължат по този начин. Други започнаха с малки дългове. Испания например тръгна от дългове в размер на 35% и стигна до 60%. Всички тези пари бяха похарчени, но две години и половина по-късно, през 2011 г., въпреки наливането на толкова много средства, Европа не се възстановява истински. И идва въпросът какво ще стане сега, когато вече не можем да наливаме толкова много пари. Това създава много деликатна ситуация.

Кои индустрии и бизнеси имат най-голям потенциал за растеж идните години?

Като имаме предвид липсата на възможности за спешни спасителни мерки, добрата новина е, че глобалната икономика и по-конкретно европейската – германската и някои други, са в учудващо добра форма. Освен това компаниите успяха да се адаптират и също са в добро състояние. Надеждата е, че в резултат на това ще има достатъчно инерция, благодарение на която икономиката ще продължи да се развива и ще помогне на другите, които са в по-затруднено положение, да се възстановят.

Справят се добре и ще продължат да го правят компаниите, които имат добри технологии – като Apple; добра цена за предлаганата стойност – като Inditex, една от най-големите вериги за облекло; или такива, които изнасят за глобалната икономика – като BMW и Volkswagen, които се развиват много добре в Азия.

Добро бъдеще очаква компаниите, които ще се възползват от вложените значителни държавни средства на развиващите се пазари като Бразилия и Китай. Там се инвестират много ресурси в инфраструктурата, строителството, в земеделски проекти. Бизнесите в тези сектори ще продължат да се развиват добре.

За какво най-много внимават сега инвеститорите, преди да решат накъде да насочат парите си? Какви са новите рискове пред тях?

Хората, които гледат макрокономическата картина, са негативно настроени, защото все още се притесняват заради нивата на дълга в световен мащаб и дългосрочните проблеми на глобалната икономика. От друга страна, хората, които се концентрират върху микроикономическите данни, приходите на бизнеса, печалбите, растежа, са положително настроени. Това е така, защото има компании, които се справят добре. Затова мисля, че когато търсят къде да инвестират, хората се спират на компании с добър финансов контрол и същевременно потенциал за растеж. Това, което ги притеснява, е какво влияние ще имат държавните проблеми върху тези компании. Това е новото измерение, което хората трябва да имат предвид, когато инвестират днес – не само колко добре се справя дадена компания, но и дали би била засегната от по-широките проблеми на глобалната икономика. Това например засяга особено банките и инвеститорите са предпазливи по отношение на вложенията в тях – те все още се притесняват, че банките може да имат проблеми заради увеличените разходи за финансиране и цената на дълга. Фирми без дългове и с умерен растеж са тази, които привличат инвеститорите.

Кои фондове реализират доходност над средната за пазара?

Има два типа фондове. Единият просто избира акции и се опитва да задмине индекса – там става въпрос за умението на мениджърите да се представят по-добре от пазара.

Според мен това, което видяхме през последните 12 месеца, е рязка смяна на настроението на пазара към риска. Преминаваше се от един оптимистичен период, в който светът е в добра форма, защото например е имало спасителни пакети за Гърция и Американският конгрес е одобрил бюджета, всичко е наред и всички рискови дружества вървят нагоре, към период, в който всички имат песимистични очаквания – например, че спасителните мерки за Гърция няма да бъдат одобрени, че Гърция ще стане неплатежоспособна, а САЩ няма да одобрят вдигането на ограниченията на дълга и ще фалират.

За фондовете беше много трудно да изпреварват пазара непрекъснато, защото той се колебаеше между тези две крайности. Добре се справиха фондовете, които бяха неутрални по отношение на пазара, т.е. не поемаха пазарни рискове. Тяхната възвращаемост зависеше само от това дали акциите, които те очакват да поскъпнат, наистина поскъпват, а тези, които те очакват да поевтинеят, поевтиняват. Точно те успяха да реализират възвращаемост между 4 и 10% през 2011 г., което е приемливо.

Кога и как очаквате да приключат сътресенията с дълговите кризи в Еврозоната?

Скоро. Причината е, че кризата в икономики като испанската и италианската увеличава проблемите. Ако проблемът бе само Гърция, той щеше да е малък. Моето очакване е, че в близките 3 до 6 месеца ЕС може да стигне до подходящо политическо решение.

http://www.kingsimeon.bg/archive/viewcategoryprint/id/158