BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Парк и дворец „Врана“

Недалеч от София, непосредствено до международния път София-Истанбул, на площ от около 100 ха е разположен паркът с дворец „Врана“.

След Освобождението турският чифлик с вековна история „Чардаклия“ става собственост на богатия софийски шоп Боне Петров. След търг, спечелен от Странски, който владее имота три седмици, Княз Фердинанд І купува чифлика през януари 1899 г. и докупува околни земи.

През 1906 г. в царското имение е построена модерна двуетажна вила по проект на арх. Г. Фингов. Архитектурата на сградата съчетава изтънчен сецесионов прочит на пловдивския барок с виенската декоративна система и се смята за един от шедьоврите на българската архитектура от началото на века. Започват и благоустройствени дейности и строителство, свързано със селскостопанското отглеждане на земята. Върху голям терен се устройва зоокът и се построяват парници и оранжерии.

От 1900 г. със стремежа на Княза за създаване на образцово стопанство започват и паркоустройствени работи със залесяване и засаждане на декоративна растителност. Появяват се още едно езеро и няколко алпинеума. Принос в това начало имат В. Георгиев, К. Байкушев, Жул Лошо, Йохан Келерер и др. Предварително изработен проект за парка няма.

През периода 1912 – 1914 г. дворецът е построен по проект на арх. Н. Лазаров. В архитектурата му личи интерпретация от византийско и възрожденско-манастирско влияние с елементи от сецесион и френски класицизъм. Този многопластов архитектурен език е подчинен на последователно проведена барокова композиция, свързана дори и с градинското пространство с басейни и цветна фигурална композиция.

От 1912 г. чифликът е преименуван официално на „Двореца Врана“. Започва обемно-пространствено изграждане на парка от Антон Краус. Той умело насочва пейзажната композиция към класическите прийоми на парковото изкуство през ХІХ в. В творчеството му се очертава и стремеж към създаване на своеобразна ботаническа градина, за което му помагат Аларикус Делмард, Йохан Келерер и особено естественикът Цар Фердинанд.

В общи линии до 1920 г. пространствената композиция и обемното изграждане на „Врана“ е в завършен етап на художествено парково произведение с ботанически характер.

През следващите години в младия парк се правят подобрителни преустройства на някои от елементите му и най-вече в детайлизирането на неповторимите по силует и колорит паркови пространства с изключително красиви перспективи, за които заслуги има Вилхелм Шахт.

Паркът „Врана“ и дворецът му в своята художествена завършеност се отбелязват като шедьовър в българското парково изкуство и ландшафтна архитектура.