BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Откъси от книгата „Иоанна Българска – Царицата на милосърдието”

На 26 февруари се навършват 11 години от кончината на Нейно Величество Царица майка Иоанна. Тя завърши земния си път на благословените 92 години.

За нея с пълна сила важат думите: „Когато Тя отиде на небето, ние, останалите на земята, станахме много по-бедни“.

Спомен за Царицата майка из биографичната книга „Иоанна Българска – Царицата на милосърдието“:

„…Столицата е безпощадно бомбардирана от няколкостотин самолета в продължение на повече от три часа. Въпреки героичния отпор на българските летци-изтребители, по-голямата част от центъра е разрушена. Щетите са огромни, а жертвите неизброими…

Вярна на дълга си и с неизменното си милосърдие Царица Иоанна нарежда да се организира мащабна акция за подпомагане на пострадалото население. По този повод Константин Муравиев пише: „Една жена, една майка трябваше да научи българските политици на мъжество – това беше Царица Иоанна“. Години по-късно гледката на чудовищните разрушения и безбройните жертви не напускат спомените й. За тези тежки моменти тя си спомня с тъга: „… Работническите предградия на София бяха най-жестоко засегнати. Отидох сред тези хора, скромни и храбри, да дам своята помощ; също и в болницата, която носеше моето име, и в големите организации за помощ. Виждах кръв дори върху железата на леглата. Сякаш беше валяла от небето“…

…Години по-късно г-жа Елка Боянова си спомня за онези страшни дни: „Бях домашна помощничка в дома на регента генерал Никола Михов. Този ден бях свободна и отивах при роднини, когато сирените засвириха и започна гръм и трясък, сякаш земята се продъни. Усетих само силен удар и по-късно, когато се свестих, се намерих в болнична стая цялата гипсирана. Беше почти вечер, когато изведнъж Царица Иоанна влезе в стаята. Беше облечена цялата в черно, много слаба и уморена. Спираше се при всяко легло. Намери за всекиго добра дума, ръкува се с всеки от болните. Тъй като бях с гипсирани ръце, помоли една от сестрите да ме нахрани с донесените от нея сладкиши. От този момент болките ми станаха по-слаби, напрягах се да оздравея и заради себе си, и заради царицата… Беше оставила децата си, мъката си, за да дойде при пострадалите.“

…Благодарение на намесата на Царицата много талантливи български младежи са изпратени да следват в чужбина. Най-известният случай е на прочутия в цял свят оперен певец Борис Христов… На 19 януари 1941 г. – Богоявление, след традиционния парад на войските с благославяне на бойните знамена Цар Борис и Царица Иоанна канят официалните лица в салоните на двореца. Пред високопоставените гости младият Борис Христов изпълнява прочутата „Песен за Никифор“. Всички са впечатлени от прекрасния му глас. Царят и Царицата го поздравяват. Същата вечер Иоанна споделя пред съпруга си, че подобен талант трябва да бъде насърчаван. След около седмица Христов получава известие, че по препоръка на царицата Министерството на народното просвещение му отпуска стипендия за специализация в Италия. През есента на същата година той заминава за Рим, за да учи м Музикалната академия „Санта Чечилия“…Семейство Христови поддържат непрекъсната връзка с Българската царица през дългите години на изгнание… Тя се гордее много със своя именит сънародник…В салона й във вила „Янтра“, наред с портретите на членове на италианското и българското й семейство, стои и този на Борис Христов в ролята на Борис Годунов…

…Още през 1938 г. по инициатива на Царица Иоанна започва строежът на първия на Балканите Преванториум за гръдноболни деца. Изграждането на зданието, както и цялото оборудване са финансирани от сватбения подарък на трите държавни банки по повод царската венчавка – Народната, Земеделската и Централно-Кооперативната. Този дар е в размер на 5 милиона лева, заедно с натрупалите се през годините лихви покриват съответните разходи.

На 8 март 1944 г. това най-модерно за времето си лечебно заведение е открито лично от Царицата под името Детски санаториум „Цар Борис ІІІ“. Един от присъстващите с спомня: „…Нейно Величество Царицата започна да чете текста на дарението, което тя прави на Дирекцията на Народното здраве. Изведнъж гласът й секна от вълнение. Тогава Княз Кирил даде знак на началника на дворцовата канцелария Павел Груев да дочете текста. След края на официалната част Царицата, подкрепяна от управителя д-р Асен Шопов, направи оглед на санаториума. Д-р Шопов с голяма радост и показва придобивките, които самата тя беше подбрала и доставила… В операционната зала гостите бяха силно впечатлени, че тя разполага с оборудване за четири екипа“…

…На всяко 28-мо число на месеца Царица Иоанна отива на поклонение на гроба на Цар Борис в Рилския манастир, въпреки че вероятността да се натъкне на червени отряди и екзалтирани комунисти по пътя да е твърде голяма. При един случай пияни войници стрелят в задното стъкло на автомобила им при преминаване на жп прелез. Въпреки това тя продължава да пътува без охрана, като казва „Аз съм Царица и моят щит е българският народ“.

… [след преместването на царското семейство в Испания през 1951 г.] Царица Иоанна се посвещава на новия си дом, на децата си, на благотворителността и на приятелите си. Започва системно да организира благотворителни сбирки, а приходите отиват за многобройните български емигранти, които с надежда непрестанно търсят както финансова помощ, така и съдействие за намиране на работа или жилище в Испания… Фина де Калдерон споделя: „Бидейки активна личност, Царица Иоанна ръководеше с вещина организирането в хотел „Кастеяна Хилтън“ на томболи и благотворителни вечеринки в полза на българските емигранти….Привързаността на Царицата към българското й Отечество присъстваше във всеки разговор. Не преставаше да мисли за тежката съдба на българите. Спомням си, че купуваше обувки, които дискретно пращаше на близки семейства в България, но за да не разберат от кого са, се подписваше „Виолета“.

В средата на петдесетте години на миналия век е учреден Фонд за подпомагане на българските бежанци и емигранти под патронажа на Царица Иоанна. През годините се организират множество благотворителни инициативи както в Испания, така и в цяла Европа. За целия период на изгнание фондът подпомага пострадалите с повече от 200 хиляди швейцарски франка.

Когато човек прекрачи прага на дома на Царица Иоанна „ Каза Янтра“ (в Португалия) през вратата-копие на портата на Рилския манастир, попада в обширно антре. На отсрещната стена Царицата-майка е поставила картината, изобразяваща свети Франциск в момента, когато му се явява Господи получава благодатни дарове. Тя е ценно произведение на изкуството на италиански художник от ХІV век и е твърде символична и скъпа за нея, тъй като е подарък от кметството на Асизи за сватбата й с Цар Борис. След нейната кончина децата й решават, че е най-добре тази картина да се върне в кметството на Асизи и го правят в деня на първата годишнина от смъртта й. Над картината е монтирана дърворезба с формата на слънце, напомняща красивите тавани на копривщенските къщи…

„Царица Иоанна беше чувствителна и силна личност, с изтънчена душевност и бърза мисъл и забележително чувство за хумор. Искам да подчертая и нейната доброта, скромност, непосредственост, любов към ближния и най-вече към нещастните и изоставените. Бързият й и проницателен „esprit“ я правеше забавен събеседник. Постоянно споменаваше съпруга си покойния Цар Борис, заради когото въпреки настояванията на децата си цял живот носи траур. Разказваше за природата на България с голяма любов и твърдеше, че пейзажите на Балканите са сред най-красивите на света… Озаглавих този спомен „Иоанна Българска, Царицата на даровете“, защото тя винаги ни даваше повече, отколкото получаваше.“
(Из спомен на Хосефина де Калдерон, Маркиза Мособамба дел Посо)
(Откъси от книгата „Иоанна Българска – Царицата на милосърдието“, написана от личната секретарка на Царицата майка Любка Тасева и преподавателя в Софийския университет Ивайло Шалафов.)

http://www.kingsimeon.bg/archive/viewaccent/id/58