BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Навършват се 105 години от рождението на Н.В.Царица Иоанна

Джованна Елизабета Антония Романа Мария, Принцеса Савойска, е родена на 13 ноември 1907 г. в двореца Квиринале в Рим, а почива на 26 февруари 2000 г. в Ещорил, Португалия. Тя е дъщеря на италианския Крал Виктор Емануил ІІІ и Кралица Елена, родена Принцеса Петрович-Ньегош, дъщеря на Черногорския Крал Никола І.

На 25 октомври 1930 г. Принцеса Джована Савойска се омъжва за Борис ІІІ, Цар на българите и приема името Иоанна. До ден днешен тя е почитана и наричана от българите Царицата на милосърдието. През целия си живот Царица Иоанна помага, дарява средства за строежи на санаториуми и болници, подкрепя Българския червен кръст, милосърдието и състраданието са част от всекидневието й. С нейно лично дарение е създадена най-модерната за времето си болница „Царица Иоанна”, която днес отново носи името й.

Царица Иоанна, младият Цар Симеон и сестра му Мария Луиза са прокудени от Родината след незаконния референдум за премахване на монархията от 8 септември 1946 г.

След 47-годишно изгнание Царица Иоанна се завръща в България през 1993 г. придружена от дъщеря си Княгиня Мария Луиза и зет си Бронислав Хробок. Самолетът каца късно вечерта на летище „София” с голямо закъснение. Хиляди посрещачи по целия път из софийските улици обаче търпеливо чакат, за да изразят почитта си и да я зърнат отново.

В памет на Царица Иоанна публикуваме откъс от книгата „Иоанна Българска – Царицата на милосърдието” (автори Ивайло Шалафов и Любка Тасева), разказващ за завръщането на Царицата майка в Родината.

„По цялото протежение на булевард „Цариградско шосе”, до „Орлов мост” и по останалата част от маршрута до хотел „Витоша”, гостите са приветствани от столичани и дошлите специално хора от цяла България. Ликуващи посрещачи пеят „Край Босфора шум се вдига”, скандират „Добре дошла, Царице”, „Симеон, Симеон”, правят снимки и видеофилми.

…След срещата (с тогавашния кмет Александър Янчулев, б.р.) Царица Иоанна и Княгиня Мария Луиза поздравяват от балкона на общината стеклите се столичани, които бурно ги аплодират, скандирайки: „Добре дошли!” и „Обичаме те, Царице”.

…В късната вечер на 27 август пристигат в Рилската обител, където са посрещнати от игумена Драговитийския епископ Йоан. Като млад дякон той е присъствал на погребението на Цар Борис, а по-късно става свидетел на изваждането на тленните му останки, както и на непрекъснатите репресии, на които са жертва монасите в годините на така наречената народна власт.

На 28 август сутринта манастирският двор се оказва малък, за да побере стеклите се от цялата страна около 50 000 души, дошли да почетат паметта на Царя-обединител и да изразят преклонението си към неговата достойна съпруга и вдовица… В този тъжен ден на годишнината от кончината на Царя-обединител в черквите на всички български села и градове се отслужват заупокойни панихиди. След четири десетилетия страх и терор в този ден цял един народ отново си спомня за своя покоен владетел.”

Въпреки напредналата си възраст Царицата-майка предприема едно дълго пътуване из любимите й градове и кътчета в Родината. След София, заминава за Пловдив, следват Бачковския манастир, Варна, Велико Търново и отново София.

Един епизод от посещението на Царица Иоанна в двореца „ Евксиноград”: „Нито за момент Царицата не показва признаци на умора. Следва обяд, даден от председателя на Народното събрание Александър Йорданов. Тогава той заявява: „Господарката вече си е у дома, затова Ваше Величество, днес ние сме Ваши гости!”.

„При пристигането си пред сградата на Българския червен кръст в София Царица Иоанна вижда строени десетки възрастни милосърдни сестри, облечени в някогашните си униформи. Някои от тях са получили дипломите си лично от ръцете й. В непринудения разговор оживяват спомени както от прекрасното Царство България, така и от тежките военни и следвоенни години”.

Царица Иоанна си тръгва от Родината на 3 септември. До последния миг преди излитането на самолета пристигат букети и подаръци.

По-късно в интервю за български вестник тя казва: „През всичките години на дълго изгнание имах надеждата, по-скоро бях сигурна, че някой ден ще се върна в България, където съм прекарала най-хубавите години от живота си. Надявам се, че отново ще мога да отида в България, за да пътувам с параход по Дунава от Видин до Силистра, да посетя Розовата долина, Тракия, Добруджа и още много други места”.

За жалост желанието на Царицата-майка да се върне отново не се осъществи.

Тя си отиде от този свят, но останаха спомените и думите, които с пълна сила важат за нея: „Когато тя отиде на небето, ние, останалите на земята, станахме много по-бедни“.

http://www.kingsimeon.bg/news/viewnewsprint/id/356