Петко Войвода и одринското дружество „Странджа“ във Варна (1896-1898)

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз

Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.

юни 2022
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Петко Войвода и одринското дружество „Странджа“ във Варна (1896-1898)

След отпечатването на биографията на Петко войвода от Николай Хайтов и невероятния успех на многосерийния филм за войводата, пак по сценарий на Хайтов, като че ли нямаше какво повече да се каже за именитият български революционер. Революционната дейност на тракийския войвода Петко Киряков започва, когато се сражава рамо до рамо с Джузепе Гарибалди по време на походите му за освобождението и обединението на Италия. Петко войвода участва и в борбите на гръцкия народ за освобождение от турско робство, но незаличима от времето и историята остава революционната му дейност на народа ни.

Най-неизвестна е дейността му за освобождението на тракийските и македонските българи през последните години от живота му като един от основателите на Одринското дружество „Странджа“ във Варна, действало успоредно, а не рядко и съвместно с Македонското дружество в града, преди двете да се слеят и заедно да станат съставна част на Върховния македоно-одрински комитет. Откритието и публикуването на протоколната книга на дружество „Странджа“ и на други документи за революционера от Б. Дряновски и от мен преди двадесетина години беше една от сензациите в нашата история. За съществуването на книгата през 50-те години беше споменал Ат. Примовски, но отбелязвайки, че е изчезнала. По-долу ще имате възможност да се запознаете с една неизвестна страна от живота на видния български революционер Петко Киряков, който заедно братя Драгулеви и други тракийци, живеещи във Варна и Бургас отново вдигат знамето на революцията за довършване на освобождението и обединението на българските земи и народ.
След Руско-турската война от 1877-1878 г. Варна и Варненско стават важно средище в националноосвободителните борби на поробените българи от Македония и Одринско, тъй като там се заселва многобройна емиграция от двете области. За организираното легално македоно-одринско движение съществува значителна по обем литература(1). Напоследък нашата историческа литература се обогати и с нови изследвания за дейността на Варненското одринско дружество „Странджа“(2), но тук не смятаме да правим подробен преглед на постиженията и недостатъците на направеното до сега(3).
Още преди създаването на Върховния македонски комитет през март 1895 г. в София на основата на съществуващите в Княжество България македонски и одрински дружества и комитети в края на 1894 г. във Варна се създава Общото политическо македонско дружество „Отечество“. От декември 1894 до май 1895 г. пръв негов председател е Никола Драгулев, който и след това остава като член на настоятелството. В отпечатания през 1895 г. във Варна устав на дружеството в чл. 1 е отбелязано, че „основава се Общо Македонско Политическо Дружество „Отечество“, със седалище в град Варна, което има за цел да действа за политическото освобождение, гражданското и интелектуално повдигание на всички народности в Европейска Турция“. Членовете на дружество „Отечество“ участват в създаването и дейността на Върховния македонски комитет (ВМК). След станалото разцепление в ръководство на ВМК на втория му конгрес през декември 1895 г. одринчани се отделят от легалното македоно-одринско движение в княжеството.
На 28 април 1896 г. временно настоятелство, съставено от преселници одринчани излизат с „Възвание към преселниците из Одринско“, назовано още „Вместо програма“. То става програма на учредено дружество на последвалия го митинг във Варна на 12 май 1896 г. В тази своя програма бъдещото дружество формулира своята „една и единствена цел: нравственото и умствено развитие на българското население в Одринския вилает“. А в започналия да излиза като дружествен орган вестник „Странджа“ е отпечатан уставът на дружество „Странджа“ в два поредни броя от 28 юни и 6 юли 1896 г. В чл. 5 от устава целта му е формулирана по следния начин: „Основната цел на дружеството е ратуването за: Нравственото и умственото повдигане на българщината в Одринската област“, докато в следващият 6 чл. се уточнява, че целта „е неизменима, но е разширима“.
Първоначално на учредителното събрание на 12 май за председател на настоятелството на дружеството е избран д-р Младен Желязков от Лозенград, но на 8 юли е избран за нов председател Петър Драгулев, брат на Никола Драгулев. Петко Киряков и Манол Ковачев са избрани за подпредседатели, Никола Тодоров за деловодител, Григор Петров за касиер, а за членове Григор Ланджев, Михаил Ковчазов, Р. Попов, Петър Стамов и Димо Стоянов.
През последвалия период между дружество „Странджа“ и Върховния македонски комитет възникват редица недоразумения, които довеждат до самостоятелното съществуване на двете легални организации на македонските и тракийските българи в княжеството, като всяка от тях създава свои клонове и дружества на територията на свободна България. Най-активното след Варненското, което е определено за централно е Бургаското. Дружеството декларира в програмата и устава си, че няма да се занимава с политическа дейност в княжеството, а „ще да е посредник между народа в свободна България и населението в Одринско и при удобни и възможни случаи, ще се застъпва, по начин легален и целесъобразен, пред правителствата в България или други държави, за да защитяват духовните и политически права на българщината в този вилает“, която амбиция и стремеж са водещи и за ВМК в неговата дейност.
На 29 декември 1896 г. дружеството организира във Варна митинг, председателстван от подпредседателя на настоятелството капитан Петко Киряков. В приетата резолюция от митинга целта вече е формулирана по следния начин: „македонците и тракийците, не искат по други реформи, каквито Турция би обещала, и че те ще се омиротворят, докато не извоюват пълната си политическа свобода, своята независимост и своето самоуправление“(4), която превъзхожда с исканията си целите на Българските македоно-одрински революционни комитети и Върховния македонски комитет.
Първият конгрес на дружество „Странджа“ се провежда в Бургас от 19 до 21 февруари 1897 г., на който са обсъдени дотогавашната дейност, която е оценена високо, обсъден е дружественият орган в. „Странджа“ и са направени някои изменения в устава. На отделно заседание се взема решение за създаване на „тайна революционна група“, като по такъв начин от пропаганда се преминава към създаване на въоръжени чети за революционна дейност в Одринско. Скоро след това през април 1897 г. е създадена Първа въстаническа чета „Странджа“ с войвода Минчо Томов.
През следващия период дружеството провежда нови митинги и подготвя свикването на Втория си конгрес. През този двегодишен период (1898-1899 г.) дейността на дружеството е документирана със шест протокола, водени в специална протоколна книга, запазена в Държавния архив във Варна. От нея се вижда, че през това време надделява отново легалната му пропагандна дейност, насочена към изпращане на възвание до великите сили и до българския народ за разрешаване на одринския въпрос и за подпомагане на поробените българи в Европейска Турция.
По-долу ще имате възможност да се запознаете с най-важните документи на Дружество „Странджа“: програма и устав на дружество „Странджа“ се взети от вестник Странджа, а протоколната книга и апелите са предадени така, както са запазени в ДА-Варна.
На 19 февруари 1900 г. дружество „Странджа“ се обединява официално с Върховния македонски комитет, за която цел във Варна е изпратен делегата на ВМК Атанас Мурджев, който отбелязва по този повод на с. 16 в протоколната книга, че на 1 март 1900 г. е приел от името на ВМК архивата на дружество „Странджа“. От този момент дружеството престава да съществува и се влива във Върховния комитет, който започва да се нарича Върховен македоно-одрински комитет и се създават условия за задружни действия на македонските и одринските българи.
За съществуването на протоколната книга се знаеше от публикацията на А. Примовски, „Други български документи и материали“ в сборника Петко войвода 1844-1900. С., 1953, който ги преразказва накратко, цитирайки отделни пасажи на стр. 302-306, като предварително отбелязва на с. 297: „Тая статия поместваме главно за материалите, които съдържа, тъй като самите документи, за които се говори, не са налице“.

Цочо В. Билярски

–––––-
БЕЛЕЖКИ:
() Л. Данаилов, С. Нойков, Националноосвободителното движение в Тракия 1878-1903. С., 1971; Н. Спиров, Преображенското въстание. С., 1983, К. Пандев. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. С., 1978 и др.
(2) С. Елдъров, Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционни движение (1896-1900 г.). ВИС, 1990, кн. 5, с. 44-65; Ц. Билярски, Б. Дряновски, Документи на Одринското дружество „Странджа“ във Варна (1896-1898), ИДА, 1995, кн. 69, с. 225-252).
(3) Документи за дейността на дружество „Странджа“ са публикувани в: Петко войвода (1844-1900). С., 1953, 297-306 и Преображенско въстание. Статии и документи. С., 1955, с. 161, 163.
(4) В. „Странджа“, бр. 27, Варна, 1 януари 1897.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

№ 1

ПРОГРАМА НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“

Варна, 28 април 1896 г.
ВМЕСТО ПРОГРАМА
Възвание към преселниците из Одринско
ДРАГИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ
Времената и събитията през 1878 г. бяха строго наложителни, за да ни заставят да напуснем родния си кът и да се преселим между гостолюбивите наши сънародници в свободното Княжество България.
Тия времена и тия събития бяха печални и досущ злополучни за нас, защото освен че ние проляхме порой от сълзи, поради живата раздяла с огнищата на бащите ни; с нежността и сърдечната любов на майките ни, с предаността на братята и сестрите ни; освен, че изгубихме наслажденията от нашата родна земя, която при скутовете на родителите ни, ни е оживявала; но те ни хвърлиха в лишения и в тежки изпитания, които заглушиха у нас всякой отглас на сърцата ни и отдалечиха за двадесет години нашата мисъл и нашите симпатии към ония, които в настоящия, прогресивен век, още пъшкат под безнадеждното робство.
ДРАГИ РОДОЛЮБЦИ!
Историята е строг съдия. Тя присъжда и правият и кривият; тя дава справедлива оценка на доброто и на злото, тъй както оценява полезното и вредното. Нашият народ е с история, която строго обсъжда миналото, която държи сметка за настоящето и, която ожида светли страници от бъдащето. Тя ще да ни оправдае за миналото, ще вземе акт от настоящето, но строго ще ни осъди за безучастието в бъдащето, защото лишенията и изпитанията, на които в двадесет години бяхме подложени, се заличиха; защото изтеклото до сега време ни подготви сили достойни да подемат свещената мисъл за подобрение участта на нашите поробени братя.
ДРАГИ ОТЕЧЕСТВОЛЮБЦИ!
Ето защо узрялата и подготвена за ползотворна деятелност нашата интелигенция се нагърби с тежката но похвална задача: да работи за нравственото и умствено повдигане на нашите родни братя останали в родния наш край;
Ето защо съзнателната наша интелигенция подема високата мисъл да подготви и укрепи духовно и политически тая българщина, която е изложена на едно грубо гражданско и политическо безправие;
Ето защо у казаната интелигенция се роди идеята, реши и днес тури началото на съществуване на едно дружество, върху което се възложи длъжността: да ръководи делата по осъществяването горната похвална задача и свещен идеал.
ДРАГИ ПРЕСЕЛЕНЦИ!
В съзнанието си, че интелигенцията може да разчита на сполучливи резултати, само тогава, когато се тя нравствено насърчи и материално подкрепи от сънародниците си, а главно от Вас, които се свързвате по чувства и спомени с всичко (в нашата татковина) поробено и угнетено, тя се обръща към Вас с апел: да й укажете дължимото от Вас съдействие в нравствено и материално отношение за постигане горните цели.
ДРАГИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ!
Гласът на страдаующият роб е отчаян. Той простира ръка за помощ!… Отечеството, което ни е родило и отгледало ни прави един свещен позив! То иска от нас жертви! Ще ли ние да му помогнем? на туй ще отговори бъдещето; но ние от името на това отечество, от името на този роб, отправяме към Вас горещ апел и Ви молиме да се сдружите с нас да работим всинца наедно, не да развалим или отслабим до сега съществующите за същата цел дружества, но напротив да ги подкрепим и да осилим борбата.
Със записването си за членове на основаното ни веч днес дружество; с поднасянето си даже и на най-скромната лепта, която ще бъде употребена само за постигане на благородната и свята цел; с участието си във всичките разисквания и предприемвания, всякой от нас ще да докаже, че е достоен син на отечеството си, че е истински родолюбец! Чуйте гласът отчаян! Притечете му се на помощ, защото това е благородно, това е свещено!
Временно настоятелство
* * *
Нашето общество гледа с любопитство на новосъздаденото Дружество „Странджа“, то ще има и нравственото право да пита: какво ще да правиме ние и каква цел ще да гониме?
Горното възвание на привременното дружествено настоятелство отговаря напълно на това питане; при все това обаче, ние счетохме за съвсем полезно да кажеме още няколко думи, за да допълниме празнотата, която педантите могат да забележат:
Дружеството „Странджа“, като колективна единица, ще преследва една и единствена цел: нравственото и умственото развитие на българското население в Одринския вилает.
Дружеството „Странджа“, също тъй, като колективна единица, не ще никога да се занимава с партизанство и като от огъня ще да се пази от него.
Дружеството „Странджа“, като колективно цяло, ще да полага всички усилия да създаде от членовете си личности с патриотически добродетели и да им вдъхне отвращение към калното партизанетво – язвата на всичко добродетелно, на всичко благородно.
И най-сетне, Дружеството „Странджа“, като ще да работи в духа на своя устав, за престъпен порок ще да счита онова свое действие, което клони да постигне цели партизански и егоистични.
А в. „Странджа“, като орган на същото дружество, винаги ще има пред очи всичко гореизложено, за да бъде верен пазител на интересите на дружеството; за да бъде верен тълкувател на желанията и намеренията на дружествените членове; за да бъде разпространител и вдъхновител на светата идея; за да бъде отражение на чувствата, болките и нуждите на онова население, за което дружеството ще да ратува.
С една дума програмата на Дружеството „Странджа“ ще бъде програма и на неговия орган. Чрез него първото ще да си пробива път на всякъде и за всичко що се касае до целта му; чрез него първото ще бичува всичко кално и мерзко, което се препречва на пътя му и което попречва на успехите му.
Това и всичко, ще трябва да кажем за сега.
В. „Странджа“, г. I, бр. 1, Варна, 25 май 1896, с. 1.

№ 2

УСТАВ НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“

Варна, [преди 28 юни 1896 г.]
ГЛАВА ПЪРВА
Общи иоложения:
Чл. 1. Основава се в гр. Варна, от преселенците из Одрински вилает, дружество, под название „Странджа“, на което основната цел се определя в глава II-ра от настоящи устав.
Чл. 2. Дружество „Странджа“ ще има за свой център града Варна и само ще обема всичката деятелност на членовете си (по отделно или групирани) чрез своето настоятелство, чрез единичните свои органи в провинцията, чрез общите си събрания и чрез ежегодните или извънредните си конгреси.
Чл. 3. Дружеството „Странджа“ не е орган на никое дружеството; то няма и други дружества за свои органи. Но, поради единтичността на идеята и преследваната цел, то може да работи в съюз и с другите дружества, да им помага, или те да му помагат в целта.
В горния случай – по задържаното положение, или по йерархически ред – или то заемва мястото на орган по отношение на другите дружества, или тия последните действат като негови органи.
Чл. 4. Спрямо македонските комитети, които имат същата цел и, които работят в съюз с Др[ужество] „Странджа“, последното, по право, е тям подчинено и е техен орган до траянето на съюза.
Забел[ежка]: Македонски комитети, съставени след Друж[ество] „Странджа“ не се ползват от правилото на член 4.
ГЛАВА ВТОРА
Чл. 5. Основната цел на дружеството е ратуването за:
Нравственото и умствено повдигане на българщината в Одринската област.
Чл. 6. Тази цел е неизменима, но е разширима.
Чл. 7. До свикването на I дружествен конгрес – ако обстоятелствата и нуждите продиктуват – дружеството в общо събрание от учредителните и действителните си членове, могат да вземат решения за разширение на целта.
Забел[ежка]: Дружеството, за постигане на своята цел, не само че няма да се меси във вътрешните политически борби на княжеството, но то по възможност и ще да се старае да отклонява членовете си от това.
ГЛАВА ТРЕТА
Отделение първо
Чл. 8. Средства за поддържане целта на дружеството са:
а) Месечните вносове на учредителните, действителните и спомагателните членове;
б) Частните пожертвувания на лица или дружества;
в) Срочните или безсрочните лотарии и друг вид заеми;
г) Доходите от театрални представления, от литературните и всякакъв вид забавителни и увеселителни вечеринки;
д) От помощите на благотворителни и друг вид учреждения в България и в странство;
е) Доходите от дружествения орган.
Чл. 9. Разходването на сумите става, – по разрешението на настоятелството – от дружествения касиер, или от лицата на които се възлага да извършат някаква работа. За редът на разходването и за начинът на оправданието, настоятелството е длъжно предварително да държи мотивирано решение.
Чл. 10. Настоятелството, без разрешението на конгреса или в краен случай, без разрешението на общото събрание, не може да изразходва повече от половината дружествен капитал в течението на цялата година. Но при важни и извънредни случаи, които са нужни за благоустройството на дружеството или не търпят отлагане и които трябва да покрият или да превишат целия дружествен капитал, то може да вземе решение за подобен извънреден разход, но е длъжно, в едно от първите общи редовни или извънредни събрания да даде отчет с едно мотивирано решение.
Конгресът тоже проверява и се произнася върху правилността или неправилността на такъв разход. В последния случай той решава върху кого пада отговорността.
Отделение второ
Средства за постигане целта
Чл. 11. За постигане на целта си, дружеството според нуждите и обстоятелствата, ще върши следующето:
а) Ще да помага с пари на бедни училищни и черковни общини в Одринский вилает, за да си издържат учители и свещеници;
б) Ще да издържа бедни ученици в самата Турция, в България или в странство, изключително от Одрински вилает, но със задължение да си остават или да се завръщат в същия вилает, с просветителна мисия;
в) Ще да наемва и изпраща в Одрински вилает с просветителна цел, добре подготвени за учителско и духовно звание лица;
г) Ще да е посредник между народа в свободна България и населението в Одринско и при удобни и възможни случаи, ще да се застъпва, по начин легален и целесъобразен, пред правителствата в България или другите държави, за да защитяват духовните и политически права на българщината в този вилает;
д) С един печатен орган ще да брани духовните и политически интереси на християнското, а преимуществено на българското там население.
Забел[ежка]: В случай на разширение целта дружеството ще упражни и всичките целесъобразни средства, които не се предвиждат по-горе.
Забел[ежка]: Ако Дружест[во] „Странджа“ действа като орган на някое друго дружество, или комитет, то в такъв случай всичко гореизложено, по настояването на дружествените представители в комитета и в конгреса, се извършва от респективното дружество или комитет.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Отделение първо
Състав на дружеството
Чл. 12. Членовете на дружеството се оразделят на три категории:
а) Членове учредители, б) Членове действителни и в) Членове спомагателни.
Чл. 13. Членове учредители са: инициаторите, съставителите на дружеството и лицата из Одринско, които са записани за такива до приемането на устава. Действителни членове са: всички преселенци българи из Одринско, които се запишат за такива, внасят редовно вносовете си и спомагат на целта; спомагателни членове са: всички българи не произходящи из Одринско, които помагат на дружеството с пари или с услуги, за постигане целта.
Отделение второ
Длъжности на членовете
Чл. 14. Длъжността на всички членове без разлика е да се грижат и трудят за усъществяването на целта, която преследва дружеството, заради това тия са длъжни:
а) Да внасят редовно, всеки месец своите членски вносове;
б) Да имат пред очи, винаги доброто и интересите на делото, предпочително от своите; и
в) Да указват всяко съдействие за постигане на целта, като пропагандират на всякъде и пред всякога за нея.
Чл. 15. Дружествений месечен внос за всякой член е по един лев, който се внася срещу квитанция на дружествений касиер.
Забел[ежка]: Бедните членове, които помагат за осъществяването на целта, се освобождават от паричните вносове с решение на настоятелството, по предложение на касиера.
Отделение трето
Права на членовете
Чл. 16. На учредителните и действителни членове на дружеството принадлежи правото да разискват и с висшегласие да решават въпроси касающи се до уредбата на дружеството и до всички мероприятия за постигане целта; заради това, тия имат право да се събират всеки три м[есе]ца на общо събрание, да разискват и решават всичките въпроси, които ще им поднася настоятелството и да обсъждат предложенията, които се правят по отделно или колективно от членовете на дружеството.
Чл. 17. Правото да избира и изменява дружественото настоятелство, принадлежи на учредителните и действителните членове и на дружествения конгрес. Учредителните и действителните членове имат това право само след изтичането на настоятелствения мандат или когато настоятелството си подаде оставката по непредвидени причини, а конгреса и в случаите на недоверие към настоятелството или по други важни причини.
Чл. 18. С право на разискване и даване на мнения – които се вземат във внимание еднакво, както и тия на учредителните и действителните членове се ползват и спомагателните членове, но тия нямат глас при решаването на въпросите.
Чл. 19. Учредителните и действителните членове имат право да внасят в конгреса предложения за изменение на устава или за неговото допълнение, без обаче да се докосват до променяване на дружествената цел. Но на такова предложение се изисква съгласието, поне на една трета от тия членове.
Чл. 20. Само учредителните членове имат право да внисат предложения за разтурване на дружеството или за преиначаване неговата цел, но такова предложение не може да се внася преди изтичане на шест години от съставянето на дружеството и без писменото съгласие поне на две грети от другите членове.
ГЛАВА ПЕТА
Управление на дружеството
Чл. 21. Дружеството се ръководи и управлява от едно н[астоятел]ство, състоящо се от един председател, двама подпредседатели, двама деловодители, един касиер, един домакин и пет членове съветници. В този състав влиза и един почетен председател, който по право е съветник в настоятелството.
Чл. 22. Председателят, а в негово отсъствие, един от подпредседателите, председателстват и ръководят, както общите дружествени събрания, така и частните събрания на н[астоятел]ството, деловодителите водят и изпълняват всичката писмена работа; касиера се грижи за събирането и съхраняването дружествените месечни парични вносове и друг вид постъпления, а еднакво се грижи и извършва всичките разходи, за които ежегодно дава писмени изложения (отчети) като оправдава документално разходите; домакинът се грижи за уредбата на дружествената читалня и съхранява дружествените имоти. А всички заедно се считат членове съветници и имат решающ глас във всичките въпроси разследвани от н[астоятел]ството.
Чл. 23. Н[астоятел]ството изпълнява всичките решения от общите дружествени събрания, а така също и решенията на конгреса чрез председателя на дружеството, комуто се предоставя право да подписва всичките входящи книжа, приподписани и от едного от деловодителите.
Чл. 24. Касиерът, домакинът, а така също и всичките членове от н[астоятел]ството за делата си отговарят пред дружествените събрания и през закона.
ГЛАВА ШЕСТА
Конгрес
Чл. 25. Върховният надзор и контролът над дружествените дела, а така също и над делата на настоятелството принадлежи н упълномощените пратеници из живущите в България преселенци из Одринско, които всяка година в началото на юли месец се събират в гр. Варна на конгрес да обсъждат както делата, така и подложените от настоятелството или от самото него въпроси. За вътрешния свой ред, конгресът сам изработва наредбите.
Чл. 26. Конгресът има неограниченото право да обсъжда, потвърдява, отменява и да пререшава всичко, що влиза в правата на настоятелството и общото събрание и всичко това що са извършили тия последните. Той се произнася и за отговорността, за опущенията, нарушенията и злоупотребленията им. А така също конгресът има право да преработва, допълня и изменява дружествения устав, без обаче да се докосва до целта, а така също и до случаят предвиден в чл. 20 до преди шест години, когато по решението на учредител[ниге] членове, за разтурването на дружеството – по предложение на настоятелството – конгресът категорически се произнася за разтурването му, или не.
Чл. 27. Членове на конгреса, по право, са всичките пунктови провинциални дружествени делегати, а така също и председателя на дружеството, но ако в един провинциален дружест[ен] пункт има повече от (20) учредителни или действителни членове, то тия последните имат право да изпратят и един свой делегат изпомежду своите там другари, или из местните дружествени учредителни или действителни членове.
Членовете от гр. Варна на дружеството – безразлично колко са на брой – провеждат винаги двама делегати, независимо от тия двама, които самото дружество по предложението на настоятелството определя.
Чл. 28. Провинциалните дружествени делегати присъстват лично в конгреса, освен случаите, в които настоятелството изрично им съобщи, че могат и да упълномощят лица (учредителен или действителен член на дружеството) из гр. Варна, но те никога не могат да упълномощават лице от настоятелството.
ГЛАВА СЕДМА
Провинциални делегати, правата и длъжностите им
Чл. 29. Провинциалните делегати се избират от общото събрание на дружеството по предложение на настоятелството изпомежду преселенците из Одринско, в градищата и селата на княжеството, гдето и да бъдат те. Тям се определят от настоятелството и пунктовете, в които те ще боравят.
Чл. 30. Върху провинциалните делегати се възлага обязяността: а) да събирач паричните помощи и вносовете на пожертвувателите и дружествените членове; б) да записват членове на дружеството, като водят редовни списъци за това; в) да изпълняват всичко, каквото им се възложи от настоятелството и, г) да осветляват настоятелството за всичко, каквото те видят или се научат за доброто или злото на дружеството.
Чл. 31. Провинциалните делегати, като агенти на дружеството имат право да дават и свои мнения по всичките въпроси, които пред тях възникват, а така също да правят и свои предложения, било пред настоятелството било пред конгреса. Тия мнения или предложения, според важността си, се внасят за обсъждане, от когото трябва.
ГЛАВА ОСМА
Особени положения
Чл. 32. За издаването и списването на дружествения вестник, който ще носи името на дружеството, настоятелството с одобрението на общото събрание, е длъжно да прави следующето:
а) да иждивява за печатането му и за поддържането му;
б) да избира редакционен комитет и;
в) да се грижи за разпространението му.
Забел[ежка]: Настоятелството определя и абонаментната му стойност.
Чл. 33. Дружеството „Странджа“ има свое знаме, върху което (на зелен плат) е нашита емблемата на свободата, правдата и напредъка, покровителствана от народната емблема на базата на юначеството.
Чл. 34. Дружеството „Странджа“ има и свой печат, елипсообразен, около който е написано: „Дружество „Странджа“ 1896 г.“, а в средата е написано: „Печат“. Той служи за подпечатване всичките книжа, които се издават от дружеството.
Чл. 35. Дружеството „Странджа“, определя за свой празник денят деветнадесети февруари, в който ден членовете на дружеството задължително празнуват.
Чл. 36. Настоящият устав, се одобри и прие от членовете учредители и става задължителен в тази си форма и наредба до преработването му, съобразно с решенията на конгреса.
Край.
В. „Странджа“, г. I, бр. 5 и 6. Варна. 28 юни и 6 юли 1896, 2-3.

№ 3

РЕЗОЛЮЦИЯ ОТ МИТИНГ НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“

Варна, 29 декември 1896 г.

РЕЗОЛЮЦИЯ
Земена на митинга, свикан от Одринското преселенско дружество „Странджа“ в гр. Варна на 29 декември 1896 г.
Днес на 29 декември 1896 г., по покана на Одринско-преселенското дружество „Странджа“ ний, варненските жители на брой 5000 състоящи от преселенци из Одрински вилает, от Македония и от други страни из Турската империя, от местни варненски граждани и жители от другите части на свободна България, се събрахме на митинг и като изслушахме ораторите върху положението на Турция и участта на живущите в нея наши еднородни, които самата турска власт, за отличие от господстващата и тиранстващата турска нация, официално наричана раи; и
Като земахме предвид лошото положение на християнските и другите немюсюлмански народи в Турция, особено това на Македония и Одрински вилает, положение, при което тия народи в продължение на цели пет и повече века са принудени да пъшкат под страшни изтезания – нравствени и физически зверства, да дават само данък и да живеят в робство;
Като земахме предвид, че турското владичество над христианските и други немюсюлмански народности, във всичките поробени от Турция страни и особено Балканския полуостров (в Одрински вилает и Македония) е едно изкуствено, без традиции, без никакви естествени връзки с подчинените народи, едно чуждо съвършено неправедно за тия народности владичество;
Като земахме предвид, че турското владичество, базирано на грубия деспотизъм, на варварството и робството за подчинените народи, не може да се очаква друг освен гнет, мизерия, мъки, грабежи, разстрелвания, бесилки,клане и позор;
Като земахме предвид, че турското правителство не се грижи за повдигането културата на подчинените си народности и че то не само игнорира културното развитие, но и умишлено му пречи, като се противопоставя на цивилизацията и науката в Турската империя;
Като земахме предвид, че Европа еднакво с нас вижда и съзнава това толкова лошо положение на християните в Крит, Македония и Одринско и заради това еднакво с нас се интересува, щото Турция да въведе реформи във владенията си;
Като заемахме предвид, че ний исторически, логически и фактически сме се вече убедили, че никакви реформи нещо реформират Турция, че никакви реформи неще я направят по сгодна за живот, покровителство и развитие на християнските и другите със свободен дух подчинени ней народи; че никакви реформи неще направят турците и турското правителство по малко жадни за кръв и за пари;
Като зимахме предвид, че Турция никога фактически и искрено, сама неще да въведе каквито и да са реформи в полза на подчинените й робски народности;
Като земахме предвид, че каквито и да са реформите в Турция, ще бъдат въведени само тогава когато Европа употреби над нея физически – с оръжие – насилия;
Като земахме предвид, от друга страна, че никакви палиативни реформи в Турция, не ще умиротворят подчинените на Турция народности, защото тенденцията в развитието на съвременните общества и народи, а следователно и тая на подчинените на Турция народи, е пълната автономия и независимостта им;
Като земахме предвид, при туй немощно и безизходно положение на Турция – банкрутирала морално, материално и финансиялно – е времето, когато Европа трябва и може да помогне на угнетените и робски подчинени на султана християнски народи;
Като земахме предвид, че, ако в 1856 година Европа на Парижкия конгрес „призна за необходимо съществуванието на целостта на турската империя и запазванието на тая цялост“, то сега след Сан-Стефано, след Берлинския конгрес, след въстанията и кланетата в Македония, Одринско, Крит и пр., когато Европа се увери, че Турция не желае да подобри положението на робите си – поданици, и че тя е обърнала подчинените си страни на човешки касапници е време, когато Европа трябва да признае, че „запазванието целостта на Турската империя“ само за хатъра на Султан Хамида, е вредно, не човешко и не справедливо, и
Като земахме предвид, че Европейския apeonar трябва вече строго, сериозно, определено, категорично и справедливо да се произнесе върху справедливите искания за пълна автономия и независимост на поробените от Турция народи и да признае че само упразднюванието на Балкански полуостров от Турция, само отстъпванието Македония на македонците, Южна Тракия (Одрински Вилает) на тракийците, Крит – на критяните и пр. ще разрешат окончателно Източния въпрос, колкото се касае до Турция; Като земахме предвид и пресните случаи от варваризма на турската власт с Родоските 29 затворници – македонци и тракийци, със случките в Мутафа паша, Гелибол, Лозенград и пр. и със затварянето в Одринските зандани на уклеветените и невинни Мутафа пашански учители: Табаков и Чалаков (Кирязов) и падарина Киряз Димитров, на които не само българското правителство, но и дипломацията трябва да помогне, като се загрижи за тяхната участ и направи постъпки за тяхното немедленно освобождение от затворите.
РЕШИХМЕ:
1) Да се обърне вниманието на акредитираните посланици на Великите сили при Високата порта, които са натоварени и сега заседават и работят върху въпроса за въвежданието реформи в турската империя, че християнските и другите робски на Турция народи особено македонците и тракийците, не чакат по други реформи от своята пълна автономия и независимост; че тия народи считат за измама всякакви реформи, каквито Турция би обещала и че те неще се умиротворят, докато не извоюват пълната си политическа свобода, своята независимост и своето самоуправление.
2) Да се помолят тия посланици да решат въпроса за въвежданието реформи в Турция окончателно и в смисъл на ликвидирание турската империя в завоюваните и узурпирани области т.е. да се застави тя да изпразни Балканския полуостров и пр., като се оттегли в чисто мюсюлманските си азиатски области, като се оставят свободни и независими Южна Тракия, Македония, Албания и пр.
3) Да се известят акредитираните при Високата порта посланици на Великите сили, че настоящата ни постъпка пред тях, като постъпка легална, е последнята, и че ако тя не се уважи народът ни ще се счита свободен от всякакви международни нравствени и юридически задължения, връх основа на законността на революцията, при невъзможността на еволюцията, ще се счита за неотговорен за всички демонстрации, които ще предприеме за добиванието на насилствен начин, човешките правдини, – политическа свобода и независимост – за заробените народи.
4) Да се помоли българското правителство да не пропуска случаите, които да му дават (както е тоя) да се застъпи най-енергически (даже с оръжие в ръка) за правдините за свободата и независимостта на поробените от Турция братски нам народи, като ясно вярва и всякога разчита за помощта и поддръжката на народа в освободената ни татковина, особено когато е за свободата и независимостта на неосвободената.
5) Да се помолят както българското правителство, така и акредитираните пред Високата порта на великите сили посланици да се застъпят най-енергически за освобождението от затвора родоските 29 мъченици и Одринските затворници: Табаков, Кирязов и Киряз Димитров.
6) Упълномощава се бюрото на митинга заедно с настоягелството на друж[ество] „Странджа“ и гражданите; Н. Драгулев, Д. Ралчев и К. Райков да подпишат тая резолюция и да я изпратят;
а) До акредитираните в Цариград при Високата порта на Великите сили посланици: руски, френски, английски, германски, австро-унгарски и италиянски;
б) До българското правителство;
в) До свободолюбивите и достойни застъпници за правдините на угнетяваните народи: Граф Игнатиев в С. Петербург (Руссия); Господин Гладстон в Лондон (Англия) и Господин Нелидов в Ц[ари]град;
г) До Високата порта за сведение; и
д) До всички по важни иностранни вестници.
Председател на бюрото на митинга: Капитан П. Кирияков
Членове: П. Дънов, Я. Филипов
Настоятелство на Дружество „Странджа“: Председател: П. Драгулев, Подпредседатели: капитан П. Кирияков, М. Ковачев, Членове: Гр. Ланджев, Димо Стоянов, Р. Попов, Гр. Петров, П. Стамов, Деловодители: Н. Тодоров
Пълномощници на гражданите, състъвляющи митинга:
II. Драгулев, Д. Ралчев, К. Ранков
ДА-Варна, Ч.П. 103. Оригинал. Печатно.

№ 4

АПЕЛ ОТ БЮРОТО НА КОНГРЕСА НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОДРИНСКИЯ ВИЛАЕТ

Бургас, 21 февруари, 1897 г.
Господин Министър!
Днес, в страна, където грубият деспотизъм на правителството и варварската администрация на доминиращата раса непрекъснато нарастват и се мултиплицират, цял свят признава, че християнските народи в Отоманската империя не могат да живеят в мир и спокойствие.
Християните, главно българите, винаги безропотно, но с възмущение трябва да понасят мъчителни обиди, крещящи неправди извършвани с тях и семействата им, което ги подлага на унижение и накърнява честта им. Грабежи, опожарявания, убийства – срещу тези жестокостите протестират законно, с надежда, че великите сили ще отстоят поетите задължения и ще накарат високата порта да разбере, че трябва да уважава и да гарантира правата, имотите, живота и честта на подчинените й християни.
От двадесет години, т. е. от фаталната дата на подписването на „Берлинския договор“, който като цяло е посветен на правата на народите подвластни на Турция, българите от Одринска област непрестанно се обръщат както към българското правителство, така и към правителствата на великите сили подписали договора, като им описват критичното положение, в което се намират и показват такива факти, които носят белези на жестокост и дива варварщина на правителството на турския елемент, с които биха трогнали всяко човешко сърце разбрало за подобни престъпления срещу човечеството.
Българите от този вилает считат за необходимо да действат с единствената цел и с твърдата вяра, че българското правителство от една страна , което е пряко заинтересовано от съдбата на съотечествениците си, и, от друга страна великите сили ще направят всичко възможно, за да преустановят веднъж завинаги тези нечовешки престъпления извършвани пред очите на султан Абдул Хамид.
Въпреки най-искрените си надежди и очаквания, горепосочените правителства не предприемат нищо сериозно, за да подобрят радикално съдбата на подтиснатите. А напротив, дори не в един случай перфидната дипломация излъга християните от Турция с напразни обещания за прокарване на химерични реформи и благодарение на престъпното си безразличие, те индиректно поддържат режима на бруталността и несправедливостта.
Оставено на произвола на съдбата, забравено, лъгано, убивано и малтретирано с всякакви възможни средства, които въображението може да роди, християнското население си направи тъжния извод, че не трябва да се осланя на протекциите и подкрепата на тези правителства, в резултат на което са изоставени на благоговението на тиранина като безжалостно са осъдени на масово унищожение.
В подкрепа на тези съждения е и факта, че българското правителство и великите сили вместо да накарат Турция да сложи край на палежите, на убийствата, отвличанията и на насилията извършвани от турци върху жени и млади християнски момичета, тези фалшиви защитници на правата на човека, гледат с пълно безразличие на турското правителство, което провежда военна подготовка за сметка на поданиците си, като ги облага с тежки данъци и военни реквизиции. Раздава оръжие на турските елементи и ги подготвя за разрушителна всеобща война срещу християните от империята, за свещена война срещу гяурите. Лишени от материална и морална подкрепа, християните и по-точно българите, не могат с нищо да се противопоставят на тази подготовка и с ужасен страх чакат фаталния момент, когато ще станат жертви на кървавия фанатизъм на мюсюлманите. Турция поставя в бойна готовност безбройни легиони от башибузуци. И представете си, че при наличието на такива факти великите сили остават безразлични, сякаш нищо не се е случило!…
При една такава перспектива и при пасивността на българското правителство и великите сили, конгресът на емигрантите от Одринска област, свикан от дружество „Странджа“, са в правото си да припомнят декларацията включена в резолюцията от митинга във Варна на 29 декември 1896 г. че: „Българският народ ще се чувства необвързан с всякакви международни задължения и отговорности, ако настоящия легитимен апел, който е пръв и последен, не се вземе под внимание за правата на човека.“
Конгресът добавя още:
Българският народ, както и цял свят са убедени, че турският режим е непоправимо зло, че е извор на нещастия за християнските народи, а особено за българите в Одринско, защото нито султан Хамид, нито правителството му не ще прокарат каквито и да е реформи за подобряване положението на раята. Каквото и усилие да се прави, за да се накара високата порта да тръгне по пътя на реформите, ще бъде загубено време и ще послужи само за удължаване агонията на поробените народи.
Нека българското правителство и великите сили, които сега разполагат със съдбините на Турция, да вземат енергични мерки и да разоръжат башибузуците и по този начин ще предотвратят избиването на християните.
Ако старото положение в Турция бъде запазено, въпреки пацифистичните намерения и старите решения и да прави препоръки наложени му от обстоятелствата в смисъла на груби мерки, въпреки, че дружество „Странджа“ признава, че подобни действия биха заплашили европейския мир и биха били в противоречие с дипломатическите искания.
В заключение считаме, че е задължение на българското правителство както и на великите сили да обърнат сериозно внимание на назряващите събития в Одринска област; която вижда заплаха от въоръжаването на Турция и моли горепосочените правителства да направят всичко възможно за да предотвратят опустошението, което директно ще засегне европейския мир, дори това, че Турция не се чувства морално обвързана нито пред човечеството, нито пред самата себе си.
Моля ви, г-н Министре, приемете нашите най-дълбоки уважения.
От бюрото на конгреса:
Председател: П. Драгулев
Зам[естник]-Председатели: Ив. Златаров, д-р П. Ношков
Секретари: Гр. Дяков, Л. Ат. Мардев
Членове: кап. П. Киряков, Ат. Славов
ДА-Варна, Ч.П. 103. Оригинал. Печатно.

№ 5

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ С РЕШЕНИЕ ДА СЕ ИЗПРАТИ ОБРЪЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ НА ОДРИНСКИЯ ВЪПРОС, ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПОРОБЕНОТО НАСЕЛЕНИЕ ОТ СВОБОДНИТЕ БЪЛГАРИ И ЗА ИЗДАВАНЕТО НА ДРУЖЕСТВЕНИЯ ВЕСТНИК „СТРАНДЖА“.

Варна, 25 ноември 1898 г.
ПРОТОКОЛ № 1
Гр. Варна, днес двадесет и петий ден от месец ноември хиляда осемстотин деветдесет и осма година по писмената покана на Г-на Председателя на централното дружество „Странджа“, ний членовете на Настоятелството се събрахме в дружественото помещение в пет и половина часа вечерта в състав Председателя г. Петър Д. Драгулев, Подпредседателите: Капитан Петко Кирияков и Манол Ковачев, членовете: Григор Петров, Петър Стамов, Димо Стоянов и Григор Д. Ланджев, деловодителите: Михаил Ив. Ковчазов и Никола Тодоров, отсъстваха касиера Димитър Ст. Ковачев, членовете: Яни К. Ялямов и Георги Николов.
Председателят г. Петър Д. Драгулев откри заседанието точно в пет и половина часа вечерта. Той изложи накратко сегашното положение на външната политика и на нуждата: Зорко да се бди да не би да се изпусне и сега сгодното време, да се помогне нещо на страната, на която е посветено дружеството „Странджа“. Направи предложение да се направят някои постъпки пред Клоновете и приятелите, – тоже бдят да направят каквото от тях зависи.
Г-н подпредседателя капитан П. Кирияков, в съгласие с мнението на г. Драгулева прави предложение да се направи апел към всичките клонове, другари и съчувственици да се подаде Мемурандум на европейските правителства, че ако не се помогне на Одринско, както би се помогнало и на другите провинции в Турция, населението в поименованата област ще се държи в развълнувано състояние и не ще постигне умиротворение на Турската империя лесно, както силите би го желали.
Със същите взглядове, предложението на капитан Петко Кирияков, биде поддържано и от деловодителя Михаил Ковчазов, независимо от това, г. М. Ковчазов интерпелира за дружествения орган, който с абсолютно вишегласие се прие това
РЕШИХМЕ
1) Да се направи заявление пред европейските правителства, направо или чрез българското правителство, че ако Одринската област бъде изключена от предмета на едно трактувание за автономия или подобрение участта й, желаемото омиротворение силите не могат го постигна и че с противностите ще предизвикат нови вълнения и нови ужаси.
2) Да се направи бърз апел към всичките преселци и към всичките българи на свободна България да не изпущат сгодния момент за работа и те да направят свойте бързи заявления мирно и легално и изразявание само болките и желанията на населението в Одринско и с молба пред европейските правителства да не оставят без разглеждание и решавание и въпросите за Одринско, което сега повече от всички други турски провинции се нуждае от помощта на тия правителства.
3) Да се поправи опущението в дружествений орган, като в заглавието се прибавят думите: „Орган на Дружеството Странджа“ и вестникът да се съхрани като орган на дружеството.
4) Издаванието на органа се отстъпва под горната уговорка, на г. Петър Д. Драгулев под пълна негова материална отговорност и полза, за каквито Дружеството няма да има претенции, и
5) Извлечение от това решение, както и от всички бъдещи решения на настоятелството, да се публикуват в дружествений орган
Председател: II. Драгулев
Подпредседатели: П. Кирияков М. Ковачев
Членове: Г. Петров, П. Стамов, Д. Стоянов, Д. Ланджев
Деловодители: М. Ковчазов, Н. Тодоров
(Печат: „ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ВАРНА 1896“)
ДА-Варна, Ч.П. 103, л. 1-3. Оригинал. Ръкопис.

№ 6

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕТО НА ОБРЪЩЕНИЕТО НА ДРУЖЕСТВОТО, ЗА УРЕЖДАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ СМЕТКИ С КЛОНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО И ЗА ПОДПОМАГАНЕ ОДРИНСКИ ЗАТВОРНИЦИ

Варна, 10 декември 1898 г.
ПРОТОКОЛ
№ 2
Гр. Варна, днес десети ден от месец декември, хиляда осемстотин деветдесет и осма година, по писмената покана на г. председателя на Централното дружество „Странджа“, ний членовете от настоятелството на същото дружество в 5 1/2 часа вечерта се събрахме в помещението на дружеството.
Присъстваха: Председателя г. Петър Драгулев, подпредседателите: Капитан Петко Кирияков, Манол Ковачев, членовете: Петър Стамов, Григор Ланджев, Димо Стоянов, Григор Петров, деловодителите: Никола Тодоров и Михаил Ковчазов.
Отсъствуваха: касиера Димитър Ковачев, членовете: Георги Николов и Яни К. Яръмов.
Председателят г. Петър Драгулев откри събранието точно в 5 1/2 часа вечерта, който изложи течението на работите по външната политика в последно време, особено тая в Турската империя, след това изложи мнение за мероприятията, които дружеството трябва да взема. Същий направи предложение да се избере една тричленна комисия из по между членовете на Настоятелството, която да изработи проекта за издаванието на апела предвиден в протоколното решение под № 1 пункт 2 от 25 месец ноември. Това предложение се подкрепи.
Подпредседателят г. капитан Петко Кирияков, който допълни, че апела трябва да бъде написан на по-прост язик и да се избегват неразбираемите думи за да може всекой малограмотен и прост да го прочете и разбере съдържанието му. Проекта да бъде приготвен по-скоро и в първото идущо събрание да се докладва от комисията на настоятелството за одобрение и подписвание.
Деловодителят М. Ковчазов, направи предложение щото председателя съвместно със заместник касиера да приготвят сметките и в едно късо време да ги представят на настоятелството за преглеждание и одобрение. Същото да бъде направено и за вечеринката дадена в полза на дружеството на 14 м. месец ноември та след това и двата отчета да се публикуват в дружествения орган. Същий направи предложение да се даде едно представление в полза на дружеството през настоящите коледни празници.
Членът г. Григор Петров, прочете на настоятелството едно писмо и една телеграма изпратени му от другарите на Бургаската група с които молят по-скорошното изпращание сумата от хиляда (1000) лева, станали разноски по изпращание на Първата революционна чета в Одринско през месец юни 1897 година, под предводителството на войводата Мичо Стамчев из с. Косинец (Костурско), Македония.
Деловодителят М. Ковчазов по този въпрос говори и направи предложение, понеже длъжимата сума е хиляда лева и Централното дружество за сега не разполага с такава сума, петтехстотин лева да се поемат и изплатят от Централното дружество, а останалите петстотин лева да се възложат за изплащане на Бургаската група. Тя може да поиска помощ от Айтоската и Ямболската групи.
Подпредседателят г. капитан Петко Киряков прочете едно друго писмо, с което затворника от Лозенград г. Найден Недков се обръща за парична помощ към дружеството. Председателят г. Петър Драгулев прави предложение да се помогне с пари на солунский затворник г. Пернаров.
Подпредседателят г. Манол Ковачев, направи предложение щото занапред дружеството ще може и е длъжно да дава своята морална и материална помощ на затворниците, но на тези затворници, които вземат активно участие и работят за постигвание целта на дружеството „Странджа“.
Вследствие на горното взе се следното следующото
РЕШЕНИЕ:
1) Избра се една три-членна комисия състояща се от г.г. Петър Драгулев, капитан П. Кирияков и М. Ковчазов, която ще изработи проекта за апел, който в първото идуще събрание да се представи на настоятелството за одобрение и подписвание.
2) Ако е възможно в едно скоро време да се приготвят сметките на дружеството и да представят на настоятелството, като в тия сметки се включи и тази за вечеринката дадена на 14 ноември т.г. в полза на дружеството. След одобрението да се публикуват в дружествений орган.
3) От дължимата сума хиляда лева Централното дружество да приеме и изплати само петте стотина лева, а останалите петстотин да останат за сметка на Бургаската, Айтоската и Ямболската групи.
4) През идущите коледни празници да се даде едно представление за в полза на дружествената каса. За урежданието натоварва се подпредседателя г. М. Ковачев, Петър Стамов и Гради Петров.
5) Да се помогне с пари на всички затворници които са взели активно участие в деятелноста на дружеството „Странджа“, следователно и на Найден Недков и
6) Предложението да се помогне на Пернарова не се одобрява.
Председател: П. Драгулев
Подпредседател: П. Кирияков, М. Ковачев
Членове: Г. Петров, П. Стамов, Д. Стоянов, Г. Ланджев,
Деловодители: М. Ковчазов, Н. Тодоров
(Печат „ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“, ВАРНА 1896“)
ДА-Варна, Ч.П. 103, л. 4-7. Оригинал. Ръкопис.

№ 7

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ЗА ОБСЪЖДАНЕТО НА ИРОЕКТОМЕМОРАНДУМА НА ДРУЖЕСТВОТО ДО ВЕЛИКИТЕ СИЛИ И ПРОЕКТООБРЪЩЕНИЕТО ДО ОДРИНСКИТЕ ЕМИГРАНТИ В КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

Варна, 28 декември 1898 г.
ПРОТОКОЛ
№ 3
Гр. Варна, днес 28 декември 1898 година по писмената покана на г. Председателя на Централното дружество „Странджа“ ний членовете от настоятелството се събрахме в помещението на дружеството в 8 часа вечерта.
Присъстваха председателя г. П. Драгулев, подпредседателите: капитан П. Кирияков, Манол Ковачев, членовете: Димо Стоянов, Григор Д. Ланджев, Петър Стамов, Григор Петров и деловодителя Михаил Ковчазов. Отсъстваха: касиера Димитър Ст. Ковачев, членовете: Яни К. Ялямов, Георги Николов и деловодителя Никола Тодоров.
Председателят г. Петър Драгулев откри събранието в 8 часа вечерта, деловодителя М. Ковчазов прочете приготвения от комисията проект за Мемурандума който на 1 януари идущата 1899 година ще се подаде чрез Българското правителство на великите сили. След прочитанието на проекта, почнахме гласуването му текст по текст, които приехме без никакви изменения. След като приехме проекта на мемурандума, прочете и проекта за апела който тоже ще се издаде на 1 януари 1899 год. към преселенците из Одринско и който текст по текст приехме с прибавление „по долините на възспятата Марица и девствените Родопи“.
Председателят г. Петър Драгулев направи предложение Мемурандума да се подпише само от председателя и един от деловодителите на дружеството, обаче, след едно кратко разисквание на това предложение взехме следующето
РЕШЕНИЕ:
1) Упълномощаваме председателя г. Петър Драгулев, подпредседателите: капитан П. Кирияков, Манол Ковачев и деловодителя Михаил Ковчазов, да подпишат от името на дружеството и настоятелството Мемурандума, който ще се подаде на 1 януари 1899 година чрез българското правителство на великите сили за положението в Одринският вилает, и
2) Апела към преселенците из Одринско, който ще се издаде тоже на 1 януари 1899 год. да се подпише от цялото настоятелство на дружеството.
Събранието се закри точно в 10 часа вечерта.
Председател: П. Драгулев
Подпредседатели: П. Кирияков, М. Ковачев
Членове: П. Стамов, Д. Стоянов
Деловодители: М. Ковчазов
(Печат – „ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“, ВАРНА 1896“)
ДА-Варна, Ч.П. 103, л. 9, 10. Оригинал. Ръкопис.

№ 8

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ЗА ИЗНЕСЕНИТЕ СВЕДЕНИЯ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДРУЖЕСТВОТО ЗА ТЕЖКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ОДРИНЦИ И ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОДКРЕПА ЗА ПОРОБЕНИТЕ БЪЛГАРИ

Варна, 6 януари 1899 г.
ПРОТОКОЛ
№ 4
Гр. Варна, днес 6 януари 1899 год. по писмената покана на настоятелството от Централното дружество „Странджа“, членовете от същото дружество живущи в гр. Варна и околията се събраха на извънредно общо събрание в зданието на г. Никола Радинов в IV участък.
Председателят г. Петър Драгулев откри събранието в 3 часа след обяд, който пръв говори за работите в Одринско, като доказа с документи на ръце вършените от турците зверства на християнските народности, особено над българското население в този вилает. Направи едно сравнение с миналото и настоящето положение на християнското население в Турската империя. Описа значението на новата съставена сега в Турция войска „Хамидие“. За начинът по който се събират сега царските даждия – двойно и тройно от колкото бяха обложени преди, а от турците стоят не събрани по няколко години. След това говори за задълженията, които всеки един преселец има да върши към своето не освободено Отечество и живее в свободното княжество; показа пътя, средствата и начинът по който може да им се помогне, за да се освободят и те от тежкото турско робство.
Същий даде от страна на настоятелството обяснение за причините които на 1 януарий т. г. настоятелството на дружеството подаде Меморандума на великите сили и Апел към преселенците из Одринско за взаимна борба.
На последното покани всичките присъстващи, които не са се записали за членове да се запишат.
Събранието се закри в 5 1/2 часа вечерта с едно шумно извикване: да живее България, да живее свободна Македония и Одрински вилает!
Председател: […],
Подпредседатели: […],
Членове: […],
Деловодители: М. Ковчазов.
ДА Варна, ЧП 103, л. 11, 12. 0ригнал. Ръкопис.

№ 9

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ЗА НАНЕСЕНА ОБИДА НА ДРУЖЕСТВО ОТ ВЕСТНИК “ПОТИК” И РЕШЕНИЕ ДА СЕ ИСКА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ РЕДАКТОРА МУ НИКОЛА КЪНЕВ ЧРЕЗ ДУЕЛ.

Варна, 21 август 1899 г.
Протокол
№ 5.
Гр. Варна, днес 21 август 1899 г. в присъствието на председателя Петър Драгулев, подпредседателя Манол Ковачев, членовете Градю Петров, Григор Ланджев, Димо Стоянов, Петър Стамов, Димитър Ковачев и деловодителите: Михаил Ковчазов и Никола Тодоров, а в отсъствието на подпредседателя капитан Петко Кирияков и членовете: Георги Николов, Яни К. Ялъмов; след всестранно разискване настоятелството призна, че в. “Потик” в броевете си 16, 17 е нанесъл тежка обида за цялото дружество, направил е престъпен донос пред неприятелите на дружеството и уронил е престижа му пред Обществото, затова
РЕШИ
1) Да поиска удовлетворение от редакторът му Никола Кънев, който се е признал за автор на писаното в казаните броеве на в. “Потик”.
2) Понеже въстаниците от I чета „Странджа“ по жребие са определили другарите Стефан Янакиев ДА СЕ ДУЕЛИРА с Никола Кънева за горното оскърбление с цел да се получи желаното удовлетворение одобрява този начин на удовлетворение.
Председател: П. Драгулев
Подпредседатели: М. Ковачев
Членове: П. Стамов, Г. Петров, Г. Ланджев, Д. Стоянов
Деловодители: М. Кавчазов
(Печат: „ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ВАРНА 1896″)
ДА-Варна, Ч.П. 103, л. 13, 14. Оригинал. Ръкопис.

№ 10

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ С РЕШЕНИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВЕНО ОСВЕЩАВАНЕ НА ДРУЖЕСТВЕНОТО ЗНАМЕ

Варна, 24 август 1899 г.
ПРОТОКОЛ
№ 6
Днес, 24 август 1899 г. в присъствието на председателя Петър Драгулев, подпредседателя Манол Ковачев, членовете Градю Петров, Димо Стоянов, Петър Стамов, Димитър Ковачев и деловодителите Михаил Ковчазов и Никола Тодоров, в отсъствието на членовете Яни К. Ялямов и Георги Николов и подпредседателя капитан Петко Киряков се разисква по дружественото знаме. Настоятелството разисква върху въпросите за осветявание дружественото знаме и
РЕШИ:
1) На 14 септември „Кръстовден“ да стане тържественото осветявание на дружественото знаме.
2) За този ден да се напечати особена покана в др. орган към членовете и нечленовете одринци и македонци за да присъстват.
Председател: П. Драгулев
Подпредседатели: М. Ковачев
Членове: Г. Петров, П. Стамов, Д. Стоянов
Деловодители: М. Ковчазов
(Печат „ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ВАРНА 1896“)
ДА-Варна, Ч.П. 103, л. 15. Оригинал. Ръкопис.

№ 10

БЕЛЕЖКА ОТ АТАНАС МУРДЖЕВ, ДЕЛЕГАТ НА ВЪРХОВНИЯ МАКЕДОНСКИ КОМИТЕТ ВЪРХУ ПРОТОКОЛНАТА КНИГА НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА ДРУЖЕСТВЕНАТА АРХИВА ОТ ВЪРХОВНИЯ КОМИТЕТ

[Варна], 1 март 1900 г.
Днес, 1 март 1900 г., долуподписания Атанас Мурджев, делегат на Върховния македонски комитет при приемането на архивата на дружество „Странджа“ намерих тая протоколна книга на казаното дружество с шест протокола написани до тая страница. Останалата част от протоколната книга до стр. 196 намерих бела, ненаписана.
Делегат на Върхов. Макед. Комитет по приемане на архивата:
А. Мурджев
ДА-Варна, Ч.П. 103, л. 16. Оригинал. Ръкопис.

№ 11

АПЕЛ ОТ РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ „СТРАНДЖА“ ЗА ТЕЖКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ОДРИНСКИЯ ВИЛАЕТ И ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РАЗРЕШАВАНЕ НА ОДРИНСКИЯ ВЪПРОС

Варна, 1/13 януари 1899 г.
Господине,
На 26 декември 1896 г. имахме честта да представим на великите сили резолюцията взета на митинг във Варна и на 19 февруари 1897 г. тези, направени на съвещание на делегати на емигрантите от Одринския вилает в Бургас чрез посредничеството на господа консулите, относно критичната ситуация във вилаета, където систематично организирани бандити от деспотичното правителство предизвикват вика за помощ на едно население преследвано като диво животно.
От тогава ние се държим коректно и безупречно, най-вече с цел да улесним постъпките на великите сили пред турското правителство, като да донесат известно подобрение на положението, което до тогава е непоносимо за раята.
С най-голямо съжаление признаваме – и всички са съгласни с нас – че това мъчително очакване е било напразно, че, тъжното примирение на един народ станал от векове мъченик поради лошото отношение към него, не даде никакъв задоволителен резултат, с безднадежност в сърцата установяваме, че нашата предпазлива позиция само утежнява болката на съотечествениците ни и окуражава доминиращата раса с нейните дивашки инстинкти всичко да се краде и разрушава.
Положението става от лошо по-лошо.
При завръщането си в Одринския вилает войниците от тесалийската армия се организирали в банди, към които се присъединяват най-лошите хора от вилаета, които заедно опожаряват, убиват, сеят смърт и разрушение навсякъде.
Всички тези антихуманни престъпления, извършени с цинизъм от варварските орди се поощряват и приемат от турското правителство, което вместо да накаже виновните, поддържа това положение и има интерес да тероризира един спокоен и трудолюбив народ.
И като си помислим сега, че се канят да организират тайно полкове Хамидие по примера на кюрдите – чието оръжие добре се познава в Армения – които ще охраняват границата, което означава да избиват християните.
Всеобщата криза произлязла от това положение тежи върху християнското население, а султанското правителство продължава с треската активност да събира повече от всеки друг път едни и същи данъци. Изглежда това е най-доброто средство да се въоръжи турското население без да се стига до имперската хазна.
Миналата година вече бяха събрани данъците за 1898 г. и сега се събират тези за 1899 и 1900 г. Дори не се реституира част от това, което беше взето по време на Гръцко-турската война. Ето как действат в Турция, за да разрушат земеделското богатство.
Справедливостта е подложена под ударите на всеобщия банкрут и се предлага на този, който дава най-висока цена; системата на рушветите се практикува открито от чиновниците на всички нива, които нямат друго средство за препитание освен продажбата на справедливост.
Училищата и църквите също не са в добро състояние. Учителстването и вероучението зависят от капризите на градския каймакам и дори от обикновен жандарм от свитата му. Без причини и по най-обикновено посочване се арестуват учителите; затварят се училищата, които често се превръщат от башибозуците в дом за разврат. Освен това всички други клонове от турската администрация не са в състояние да осигурят спокоен живот на населението; те са в същото състояние като правосъдието, финансите и т.н.
Не считаме за необходимо да представяме фактите в детайли, понеже редовно и грижливо за тях донасят консулите респективно на съответните си правителства.
Такова е положението в Одринския вилает, което засяга и нас, чийто права постоянно се накърняват, които се опитваме да защитаваме, като протестираме много пъти и по различни поводи срещу действията на турското правителство към християните.
И понеже, сега в Европа се говори за всеобщ пацифизъм и по-точно за прилагане на реформи във всички краища на империята, ние считаме за свое задължение да апелираме към филантропичните чувства на Европа, като привлечем благоразположението й към върху героичните страдания, които съотечествениците ни преживяват по време на един възмутителен режим нарушаващ елементарните човешки права.
Считаме за свое задължение, да припомним на цивилизована Европа, че е нужно и дори опасно да се поставя дълго време на изпитание честта на съотечествениците ни, че е време да се заемат с тяхното жалко положение, че Европа дължи тази справедливост на тези нещастни християни от Одринския вилает, които трябва да запазят спокойствие и героично хладнокръвие пред провокации на побеснелите хора от страх да не нарушат привидния мир на Балканския полуостров и да разсърдят великите сили, от които очакват подобрение на съдбата си.
Още веднъж тези очаквания са окончателно нарушени, ние не ще можем повече да вразумим хората, които са в правото си на законна самозащита.
Може би утре ще бъде избито цялото християнско население, или пък ще избухне бунт на полуострова.
Още веднъж апелираме, но този път е последен!
За революционния комитет „Странджа“
Зам[естник]-председатели: капитан П. Кирияков
Председател: П. Драгулев, М. Ковачев
Секретар: М. Ковчазов
(Печат „ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ Варна 1895 г“)
ДА-Варна, Ч.П. 103, Оригинал. Печатно. Френски език.

№ 12

ПИСМО ОТ П. ДРАГУЛЕВ И ГР. ПЕТРОВ ДО ВЪРХОВНИЯ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ КОМИТЕТ ЗА ОПРАВДАВАНЕ НА ИЗРАЗХОДВАНИТЕ СРЕДСТВА НА КЛОНА НА ДРУЖЕСТВО „СТРАНДЖА“ В ХЕБИБЧЕВО

Варна, 14 ноември 1900 г.
Чрез Варненското македоно-одринско дружество, за Върхов, македоно-одрински комитет
В отговор на запитванието, което се направи лично от нас тримата по представените четири документа от клонът на бившето дружество „Странджа“ в Хебибчево, имаме да отговориме следоющето
Сумата 109 лева, претендирана по една разписка на П. Драгулев към П. Митев, нито е вземана от суми на клонът, нито е вземана за сметка на Варненското дружество, а както говори и документа, това е лична сделка между горните лица. Нея Драгулев не е отказвал от да заплати Митеву – това се вижда и от писмото му, което придружава тия документи.
За останалите суми нито г. касиерът, нито ние можем да отречем, че са получени в централното Дружество и са употребени за неговите нужди. Това се вижда цифрата на разхода, който фигурира в билянсът, който е несравнено по-голям от доходът. Не е вписана в билянса, като доход, защото той е написан на бързо и на поводени книги, а по споменание. Причините за това са много добре известни на комитета, на настоятелството на бившето Дружество „Странджа“, понеже мислеше и мисли, че е потребно да даде по-точен отчет за делата си в парично и административно отношение, не е напуснало идеята да внесе обстоятелствен отчет в Македоно-Одринския Конгрес, чрез Комитета, за да направи това го ще си послужи с всичките посторонни средства, които има на разположението си, при неманието на специална приходно-разходна книга, в която поименно да е обозначен всякой доход и разход. Този именно отчет ще бъде окончателен, понеже даденият е – известно как набърже и при какви обстоятелства – се е считал и счита от нас, като привременен. Това се вижда и от писмото, до г. П. Митева и от многократните декларации, както пред г. Б. Сарафов, така и пред г. Мурджев.
Ние и другарите ни сме работили заедно свето дело с чисти средства, желаем да останем така също чисти и оправдани пред обществото и пред ония, които по достойно ни заместиха.
С отлично почитание
Подпис: П. Драгулев
Подпис: Гр. Петров
Верно: Председател
Секретар: (Г. Мирчев)
(Печат „МАКЕДОНО-ОДРИНСКО ДРУЖЕСТВО-ВАРНА“)
ДА-Варна. Ч.П.103. Оригинал. Ръкопис.