BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Германия искала да снима филм по Йовков

Има ли тайни за Йордан Йовков, които все още не са видели бял свят? Отговор на този въпрос ще даде архивът на писателя, който неотдавна стана част от Централния държавен архив. Внукът му Боян Попов предаде на агенцията 20 кутии, в които са запазени чернови на Йовковите творби, писма и документи. Оттам изплува и една неизвестна досега, но и недовършена повест – „Полковник Калоянов“, с подзаглавие „Старият бор“. Благодарение на факта, че писателят не е унищожил нито едно листче, написано от него, дори и да съдържа само едно изречение, днес можем да проследим как е протичал творческият процес на автора на „Албена“ и „По жицата“. Какво още са съхранили за поколенията съпругата му Деспина и дъщерята Елка, „Стандарт“ ще разкаже в няколко съботни броя.

Тече Втората световна война, немските войски все още напредват необезпокоявани. И е далеч моментът, когато някой ще спре марша им из цяла Европа. Това обаче съвсем не означава, че животът в Германия е изцяло сведен до военните комюникета. През 1941 година една немска актриса от български произход – Ива Ваня, попада на току-що преведената книга на вече покойния Йордан Йовков „Чифликът край границата“. И е моментално запалена от идеята, че по тази творба трябва да бъде направен филм.
Ваня, която по онова време е на върха на славата си и е тачена като един от секссимволите на немското кино, не губи време. На 14 юли 1940 година тя изпраща писмо до съпругата на писателя Деспина с молба да й „предостави опцията за филмиране“, което да направи заедно с един от авторите на немската филмова къща „Уфа“. „Винаги съм живяла с желанието да се изнесе в Германия един филм с чисто български сюжет“, пише актрисата. Според нея от „Чифликът край границата“ може да стане „величествен филм“. „Въпреки че проектите за кино предвид войната са отложени за известно време“, Ваня настоява отсега да й се даде възможност да подготви за филмиране в Германия творбата. Тя предава писмото на един българин – А. Кефсизов, и така то се озовава в архива, съхраняван и подреждан от Йовковата съпруга години след смъртта на твореца. Заедно с него е останала и откъслечна кореспонденция във връзка с този кинопроект. Въпреки че част от писмата не са запазени, става ясно, че в крайна сметка се е стигнало до проект на договор, но Деспина отказва да го подпише. Тя е съгласна с финансовите условия, според които трябва да получи капаро от 500 райхсмарки и още 2500 в момента, когато Ива Ваня и деловият й партньор Курт Валтер сключат окончателен договор за филмирането с немска филмова къща. Деспина наема за посредник в преговорите Курт Хауке, главен секретар на Германо-българското дружество в Берлин. Настоява обаче в договора да бъдат включени две точки – художественото съдържание на творбата да не бъде променяно при филмирането и още при подписването на договора да се реши кой ще играе ролята на Нона
Не става ясно с кой от пунктовете не са съгласни немците, но в крайна сметка Хауке се оттегля от посредничеството и до споразумение не се стига. Деспина така й не изтегля петстотинте райхсмарки, които са й предоставени като капаро и в крайна сметка ги връща обратно на Ваня и Валтер. Най-вероятно, дори и да се е стигнело до договор обаче, напредването на войната е щяло да попречи на заснемането на филм, в чийто сюжет са залегнали съвсем не военни ценности.
Драмата на Нона и Антица обаче продължава да изкушава режисьорите – малко след края на войната в живота на Деспина и вече пълнолетната Елка се появява Йордан Черкезов, режисьор, чието име днес се свързва повече с театъра. През 1947 г. той предлага на съпругата и дъщерята на Йовков 100 000 тогавашни лева, за да направи филм по „Чифлика.“ Половината от тях трябва да бъдат платени при подписване на договора, а останалата част – след започването на снимките. Съгласно този договор обаче на бг режисьора са позволени повече волности, отколкото на немските му колеги – той може да прави „всякакви изменения“ с оглед да бъде изготвено „сценарио за филм в духа на творението“. Съгласно договора Черкезов получава всички права за експлоатацията на филма в следващите 5 години, а Деспина и Елка нямат право да продават романа на български и чужди филмови къщи. Ако обаче режисьорът не започне снимките до 31 октомври 1949 година, договорът се разваля. Режисьорът се задължава също да изплаща на вдовицата и дъщерята 5 на сто от печалбата, ако филмът се завърти в чужбина или бъде продаден на чужда филмова къща. По неясни или поне липсващи в архива причини и тази лента не вижда бял свят
В архива се пази само още една разписка, с която Деспина и Елка връщат на Йордан Черкезов 25 000 лева „във връзка с развалянето на договор между тях“.
Всъщност „Чифликът край границата“ вижда екран едва през 1973 година под името „Нона“. Сценарист става Стефан Цанев, а режисьор е Гриша Островски. В ролята на красавицата Нона виждаме Доротея Тончева, а любимият й поручик Галчев е Стефан Данаилов.
Стела Стоянова

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-01-26&article=438870