BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Йордан Йовков първо рисувал героите си, после ги описвал

Поне 5-6 години ще продължи обработката на документите, съдържащи се в 30-те кашона, които внукът на класика Йордан Йовков – Боян Попов, наскоро дари на Държавна агенция „Архиви“, смятат литературни историци. Това е 3 м висока „кула“ от хартия! Попов живее в Гърция, той е оператор и дългогодишен военен кореспондент на БНТ.

Фактът, че с това огромно дарение наистина ще има много работа, се потвърждава и от новината, че от агенцията все още не бързат да го оповестят официално и отлагат пресконференцията.

Но с документите, съхранявани от съпругата на Йовков Деспина и предадени по-късно на дъщеря му Елка, от която ги наследява Боян, са работили няколко наши учени, допуснати от семейството да ги разлистят. През 1987 г. Елка Йовкова и акад. Петър Динеков публикуват спомени, записки и писма на любимата съпруга на писателя. Книгата днес е библиографска рядкост. Много от фактите, които могат да се установят чрез тези архиви, влизат и в „Летопис за Йовков“, чийто първи том вече е под печат. По него работи проф. д-р Иван Сарандев със сътрудници – издава го „Фабер“, а вече е готов и том втори от летописа.

Точно той първи открива неизвестната досега повест на Йовков, озаглавена „Полковник Калоянов“ или „Старият бор“. Започната е 7 години преди кончината на писателя, но не е довършена. Тя е доста фрагментарна, много пасажи се повтарят, но пък авторът е оставил рисунки как си представя своя герой. Йовков имал навика да скицира образите, населили неговите разкази, преди да ги опише – бил е отличен художник – например Албена и герои от цикъла „Ако можеха да говорят“, „Чифликът край границата“ и др. Рисувал е и свои близки – например дъщеря си Елка.

Каква е темата на „Полковник Калоянов“ или „Старият бор“? Тя е за нерадостната съдба на българските войници, които след края на I световна война по силата на международни споразумения са изпратени като роби аргати в страните победителки. Такава е участта и на полк. Калоянов. Няколко години той се губи из Франция, семейството му не знае дали е жив, но той успява да се върне в родината си. Макар и години наред отделен от близките си, той първо отива в казармата, целува знамето и чак тогава се прибира вкъщи…

„Нежна, замислена, с лека усмивка, майка ми беше хубава жена. Смъртта на баща ми я сломи. Дълго време тя боледува. Лежеше с часове. Не излизаше, не вършеше нищо. Животъ й беше празен. И тогава майка ми започна да чете Йовков. Непрекъснато, до края на живота си. Възхищаваше се от него, общуваше с него. Спомените си майка ми записа спонтанно“, пише дъщерята Елка в предговора към книгата на Деспина Йовкова.

В нея влизат голяма част и от документите, дарени сега на архивите.
Деспина е едва 43-годишна, когато Йовков умира. Петър Динеков си спомня: „Запознах се с Деспина Йовкова в Пловдив през трагичните дни на месец октомври 1937 г.
Йорков рисува дъщеря си Елка

Пет дни в болницата до леглото на Йовков, до последните мигове на 15 октомври – тази крехка жена, разбита от нещастието, се стопи. Измъчена, угнетена, безпомощна пред смъртта и все пак вярваща. В Пловдив надникнах във вътрешния свят на Деспина Йовкова – свят на всеотдайност и огромна любов.“
Из писмата на Йовков до Деспина Всички започват с „Мила Дечке“.

„Дечке, каква случайност: щом влязох в едно кафене и взех в. „МиР“, гледам на първо място обявлението за нашия годеж. Повече не четох вестника: гледах и четах само него! Дано да не си пропуснала да вземеш и ти тия вестници, за да го прочетеш и ти. Онези фотографии, които ти ми даде и които аз не особено ценях в Добрич, сега ги пазя като най-голяма скъпоценност и нищо не ме радва тай, както те, тия зацапани снимки, в които ако има нещо по-ясно и по-хубаво, то е „фигурката“ ти, това са очите, които ме гледат, говорят ми и ми се усмихват.
Целува те твоят Йордан.
Датата е 26.IХ.1918 г.

* * *

„Пиши ми повече за мъничката (дъщеря им Елка). Как е, как изглежда – нали е хубава. Как се усмихва, как гледа, как спи, как се храни – всичко. Пиши колкото можеш повече подробности, защото всичко си представлявам най-ясно, радва ме и ме вълнува. Миличкото и скъпо дете – най-голямата ми радост и утеха в живота“
Варна, 10.12.1919 г.

Така писателят си е представял чифлика край границата.

* * *
„Месото засега например е 28-30 лв., млякото – 7-8, сирене – 25-30. Обуща 700 лв. Тиквички, прости тиквички са по 12 лв. кг! И всичко това не се спира, а постоянно расте. Но това край няма. Всеки, а най-вече нещастните чиновници, се е смаял и се чуди какво да прави.

Сегашната ми заплата като учител е малка. Ще искам да се увеличи поне на 1000 лв. чисти, след това ще гледам да взема частни уроци в търговското училище. И вече, само ако имам поне 1500 лв. става възможно да се поминува някак. Миличка! Искам да бъдеш разумна, спокойна и доверчива, каквато и си.
18.VI.1920 г.

* * *
Мило Елче,
С голяма мъка на душата ти пиша, че баща ти е доста болен. От три дни сме в болницата и лекарите се мъчат да му помогнат. Бъди храбра и спокойна, моли се на бога всяка вечер да ни пази.
Недовършена пощенска картичка на Деспина Йовкова до дъщеря й от 13.Х.1937 г.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1721801