BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Май 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Апр    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Повест на Йовков изплува след 83 години

Неизвестна творба и уникални рисунки на Йордан Йовков изплуваха 76 години след смъртта му, съобщи standartnews.com. Те са част от архива на писателя, който внукът му Боян Попов е дарил на Държавна агенция «Архиви». Става дума за общо 20 кутии, като наредените един върху друг листа са високи три метра, разказа шефът на агенцията Мартин Иванов.

Сред най-интересните открития е ръкопис на творба, наречена «Полковник Калоянов» или «Старият бор». Тя е намерена точно преди година от проф. Иван Сарандев, разказа Боян Попов. Писателят е започнал творбата 7 години преди смъртта си, или преди 83 години, но така и не я е довършил. Проф. Светозар Игов, който вече е разчел ръкописа, разказа пред «Стандарт», че става дума за разпокъсани текстове, като писателят например е написал първото изречение около 50 пъти. Освен това е нахвърлял и скица как изглежда главният му герой.

Оказва се, че това е типично за Йовков — архивът разкрива, че той е рисувал как си представя повечето си герои. Има например скица на фаталната изкусителка Албена, на героите от «Старопланински легенди» и «Ако можеха да говорят», разказа Мартин Иванов. В архива са запазени и всички произведения на писателя, при това в няколко варианта. «Дядо ми е имал навика да не задрасква. Всеки път, когато е бил недоволен от нещо в текста, е обръщал страницата и е започвал наново, дори и ако е стигнал до предпоследния ред», разказва Боян Попов. Затова и са запазени десетки варианти от разказите на писателя, оставил в литературата ни образи като Албена, Люцкан и Сали Яшар. Не се пазят единствено военните разкази. Освен това е имал навика да пише «на коляно» в литературното кафене, а след това да преписва всичко на чисто. Съхранени са и коректури на текстовете му, както и хонорарни листа. Писмата, които се пазят обаче, са оскъдни — около 50, по простата причина, че Йовков не е обичал да пише писма. Цялата му кореспонденция е водела съпругата му Деспина, която ревностно е поддържала архива.

В едно от писмата, изпратено от проф. Иван Шишманов, дори пише «Драги Юрдане, очаквам ти да ми напишеш някой ред». Пазят се също кръщелното му свидетелство и смъртният акт на твореца. Внукът Боян се надява, че част от архива ще бъде дарен от държавата в селата Красен и Генерал Тошево, където има музеи на писателя. В Красен се помещава в старата гимназия, където Йовков е бил директор. Кметът на селото е възстановил не само нея, но и Сивковия хан. Поради липса на информация къде се е намирал легендарният Антимовски хан, той играе неговата роля, разказа Пенев. Самият внук на писателя живее в Гърция, дълги години е бил филмов оператор и военен кореспондент на БНТ.

http://www.ndt1.com/article.php?story=20130116141012743