BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Невестинска риза от 1825 г. облича поколения булки


„Тая риза прабаба ми я пошивала като момиче. Вкъщи нямали и газена лампа. Връщала се от къра, изчаквала да мръкне и сядала до жаравата на пещта.

В рода се знае, че тя е минала под венчило през 1825 г. веднага щом завършила ръкоделието. След нея още няколко поколения булки са се издокарвали с невестинската риза. Прибери я, момче, при теб няма да се загуби!“ Това заръчва възрастна жена на любителя етнограф Митко Иванов.

Старицата разбутва раклата и изважда прикята= Иванов се изумява, докато разглежда тъмнолилавите и моравосини шевици. Плевенската риза, изкарала няколко живота, била бродирана с вълнен конец, преден на ръка, усукан в два ката, и пак изглеждал тънък колкото косъм.

„Момата го е прехвърляла жичка по жичка от опакото, без да гледа лицето. На нощ напредвала най-много по 3-4 сантима. В сложните орнаменти и фигури е влагала много труд, но и висша математика, въпреки че била неграмотна. В наши дни няма кой да повтори шевицата, даже и срещу пари“, казва познавачът.

През 60-те години на XX в. Митко Иванов изнамерил първата женска носия в родното си с. Горно Павликени. Толкова се прехласнал, че решил да издири още костюми. За начало ориентир му били селските мегдани. Задумка ли тъпан, заручи ли гайда, той е там. Като разбрали за страстта му, бабите го канели.

„Ела, викали – да вземеш прикята, за да я опазиш! Защото умрем ли, младите ще я запалят насред двора!“

За да събира народни облекла, плевенчанинът 33 г. обикалял България, стигнал и до най-затънтените селца.Сглобил 103 оригинални носии – от плетения шарен чорап до пискюла на шапчицата. В края на дните си я оставил в музея.“

Селските ракли вече са празни. Каквото са кътали прабабите, отдавна е надупчено от молци или е продадено. От България излизат последните уникати, пастрени 2 века. Други се скапват по антиквариати и битаци. За да прилъжат чужденците, търговците снаждат, както им падне – сукман от Кюстендилско, риза от Добруджа, престилка от Влашко – само да пробутат костюма“, ядосвал се Иванов.

Веднъж се вторачил в шапчица, изтъкана като петльов гребен. Чудноватото кепе украсявало главата на възрастна самодейка, предрешена като младоженка.
Ризата от тази булчинска премяна е още по-интересна, но е изчезнала. Никъде няма да я намериш, предупредили го. Митко се запалил и откъдето минавал, все за ризата питал.

Късметът го споходил най-неочаквано. Почти непозната жена го поканила в селска къща с кирпичени дувари. Отворила стария скрин и на дъното засияли жълтите шарки на бродерията. Стопанката продумала: „Прабаба ми е везала ризата, преди да се задоми. Било е през 1883 г. Още не можем да преброим колко булки са я обличалиот рода. Давам ти я, но я пази като очите си!“

При комплектуване на костюмите по-трудно било с шапките. Навремето се правела само по една. Задължително погребвали с нея, за да могат мъртвите да се познаят на оня свят. Сребърните накити по премените били раздърпани и поразредени, защото бездетните късали по 3 пари за зачеване.

В колекцията му влязла и самобитна находка – престилка, носена от баячки в сливенските села. Неизвестна ръка на майсторка в бодовете пошила по краищата странни животински глави и архаични заклинателни знаци, наподобяващи паяци. Конците в неочаквано пембе, синьо, зелено и жълто изглеждали чисто нови, въпреки че били отпреди Първата световна война.

Веднъж Иванов отишъл на гости в панелен гигант на плевенски квартал. Когато се навел да се събуе пред прага, изтръпнал – вместо изтривалка на стълбището лежала оригинална осъмска престилка от средата на XIX в. Друг път вървял километър след млада жена, преметнала пазарска чанта, ушита от домашнотъкана престилка. Накрая спрял непознатата. Понечил да обясни, че знае за единствен подобен екземпляр, показан във варненския етнографски музей. Дамата обаче решила, че мъжът я задява, и изчезнала с униката през рамо.

Преди време манекенки представиха автентичните модели, създадени през XIX в. На необичайния моден парад в музея днешните момичета дефилираха с шитите и тъкани на ръка носии от колекцията на Митко Иванов. Изкуството, създадено от някогашната българка, няма да остарее, оцениха съвременници.