BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Как с глоби изпратиха народа при урните

Рекордно ниският процент гласували на референдума показа, че българинът окончателно е изгубил доверие в силата на вота. Той е отчаян от политиците и не ще да гледа изборни урни. Най-вероятно провалът ще се повтори през лятото, когато трябва да изберем нов парламент.

Същата е ситуацията след Първата световна война. Тогава управниците са докарали страната до просешка тояга. Корупция разяжда държавата, черна борса управлява пазара, инфлация души лева. Нашенецът бърза да се прибира по светло, защото тъмни сили шетат по улиците.

На 7 октомври 1919 г. държавното кормило хваща Александър Стамболийски. Първата работа на земеделците е да изготвят Закон за изменение и допълнение на някои членове от избирателния закон.


Александър Стамболийски въведе задължителното гласуване.

Според него след приключване на изборния ден бюрото трябва да състави списък на негласувалите. Документът се предава на общината, където кметът проучва причините за нехайството и ги вписва срещу имената на провинените После списъкът отива при мировия съдия, който глобява жертвите.

Уважителните причини да не се влезе в тъмната стаичка са „болест на избирателя, смърт или тежка болест на домашните му, далечно отсъствие, непреодолима сила и други подобни“.

Законопроектът пали люти дебати в Народното събрание. Против задължителното гласуване се обединяват широките социалисти, прогресистите, демократите, радикалдемократите и комунистите.

„Всички вие в душата си сте съгласни, че нещастията, които сполетяха България в 1913 г., както и ония от 1918 г. не биха станали или ако станеха, биха били в много по-малък размер, ако българският народ участваше съзнателно в политическите борби“, обръща се към опозицията вътрешният министър Александър Димитров. „Съзнателно“. Ама насила съзнание!“, апострофира го Иван Пастухов.

Най-яростен противник на законопроекта е широканецът Григор Чешмеджиев. Той дава пример със село Лъжене от Чепинското корито. Около 200-250 побелели избиратели трябва да блъскат 4 часа и половина път, за да си пуснат бюлетините, сочи Григор.

„И затуй аз правя предложение в такъв смисъл, че за хора, които са до 40-годишна възраст, това задължително гласоподаване да бъде действително такова, а за тия, които са над 40-годишна възраст, да си остане общото положение – че те имат право и са свободни да гласуват“, пледира депутатът.

„На 50 и на 55 години хора бяха чак на Битолския фронт да карат кола, а не могат да отидат да гласуват на няколко километра!“, срязва го обаче Рашко Маджаров и предложението не е прието.

Словесният дуел вади на светло, че ябълката на раздора е пропорционалната система. В тогавашна България действа система с „изборен делител“, който определя процентната граница за влизане в парламента. БЗНС крои да вдигне процента на гласувалите на 85-90. Той може да се качи дори до 92-93 на сто, надяват се оранжевите.

По този начин земеделците искат да скрепят управлението си с категоричния вот на народа.

„Вие знаете, че нашият избирателен закон възприе поначало пропорционалната система, принципа на така нареченото представителство на меншествата – разяснява Чешмеджиев и изплюва камъчето: – И ако привлечете чрез задължителното гласуване в изборния ден едно масово стечение на избиратели, вие ще отстраните ония политически групи, които не са достатъчно силно застъпени в нашия политически живот, като ги оставите с гласове под изборния делител.“ „Там е всичкият страх!“, провиква се земеделец от мнозинството.

Радикалдемократите също ги стяга чепикът и Стоян Костурков развива тезата, че няма време. Законът може да бъде обнародван най-рано към 4-5 декември, а на 7-и са насрочени общински избори, припомня той. „Кога ще стане известно на избирателите, че се е направила такава и такава реформа? За бога, кажете мислихте ли в комисията за тази работа и надлежният министър мислил ли е?“, пита депутатът. „Мислихме“, лаконично отвръща Александър Димитров.

Иде ред да се спазарят наказателните суми. В проектозакона са предвидени глоби от 100 до 500 лв. Земеделецът Димитър Драгиев обаче, който е в конфликт със Стамболийски, се провиква: „Тези 100 лв. за един министерски обяд могат да не стигнат, но за някои хора могат да бъдат много. Вместо 100 лв. предлагам да бъде 20 лв.“

„Да направим пазарлък. Хайде да бъде от 50 до 500 лв.“, обажда се Марко Турлаков, който държи портфейлите на две министерства. „Хайде, нека да бъде 20 лв., господин министре“, великодушно махат с ръка земеделците, като имат предвид, че Драгиев все пак е техен.

“Добре, нека бъде 20 лв.”, смилява се Марко Турлаков и алинеята е коригирана. „Всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказва се с глоба от 20 до 500 лв. в полза на надлежните общини“, гласи тя.

На 2 декември текстът е подложен на трето четене. „Аз ще моля председателството да констатира има ли законния кворум, за да може да стане гласуването“, опитва се да осуети работата Григор Чешмеджиев. Председателстващият Недялко Атанасов си прави оглушки. „Няма 79 души народни представители в залата!“, протестира Григор. Недялко му отвръща, че присъстват 97. Квесторът пък твърди, че е прочел 86 депутатски глави.

Докато се препират, оранжевите вдигат гора от ръце и приемат закона. „Вие гласувате такъв един важен закон без кворум, това е срамотно!“, негодува Петър Алеков. „Вие сте една службогонска котерия и само фондовете ви интересуват!“, парира го Александър Оббов.

Паникьосана от глобите, цялата нация се стяга за вота. Още на 3 декември Иван Вазов хуква да си вземе избирателната книжка.

Той среща познат, който му казва, че на 7-и за първи път в живота си ще посети урната. „Защо?“, пита го поетът. „Защото нямах доверие в никоя партия. Която и да дойдеше на власт – все това е – хеписи бир…“, отвръща онзи.

“Да ми простят читателите, че не мога да туря и третата турска дума“, извинява се Вазов, който цитира разговора във в. „Напред“.

Деликатното перо на лирика не може да изпише, че ”всички са еднакви лайна”.

В деня на изборите народът демонстрира небивало политическо съзнание. Бюрата са атакувани от гласоподаватели, които се надпреварват да опазят джоба си цял. „Тесняците още в 7 часа сутринта, наредени в строй, заеха урните и всички идващи последователно граждани трябваше да чакат края. Мнозина не можаха да гласуват по липса на време. Дадени им бяха само оправдателни документи“, описва ситуацията в столицата в. „Напред“.
Иван Вазов пусна бюлетина и отърва глобата.

Проф. Иван Шишманов хроникира: „Вазов гласува в училището „Седмочисленици“, аз в уч. на „Сан Стефано“. Той свършил в четвърт час, аз чаках повече от два часа, такава навалица имаше. Измръзнах“, оплаква се той. По обяд двамата се срещат в Юнион клуб.

Поетът показва бюлетината, с която е гласувал.

Като дисциплиниран член на Народната партия той е дал вота си за коалицията от демократи, народняци и прогресисти.

Върху документа, който се пази в Иван-Шишмановия архив, професорът е отбелязал: „Листата на Вазова, 7.ХII.1919.“ На същата реликва е съхранено за историята и Вазовото възклицание: „Не ли съм набеден народняк!“

Протоколите сочат, че в София са гласували 21 459 души, от които Вазовата коалиция взема 7020 гласа. След нея са комунистите с 5705 гласа и широките социалисти с 3458 гласа. После идват още няколко формации, а на опашката клечат земеделците с едва 186 гласа. При това положение коалицията има право на 10 общински съветници, комунистите на 8, а широканците – на 5. Другите групировки обират останалите 7 места.

Въпреки напъните оранжевите остават зад борда.

Макар че се нарича „набеден народняк“, Иван Вазов е доволен от резултата. След изборите той отива в парламента да види що за птица е Александър Стамболийски. „Намира селския диктатор духовит и находчив“, предава впечатленията на поета довереникът Шишманов.

РОСЕН ТАХОВ
Може и бонус за съзнателните

От няколко години в кулоарите на властта се дискутира задължителното гласуване. Обсъждат се два варианта. Глоби като при земеделците или обратното – паричен бонус за всеки, който отиде до урните. Само по този начин ще се повиши избирателната активност и ще се ограничи купуването на гласове, аргументират се привърженици на идеята.

През 2007 г. в парламента беше внесено предложение за задължителен вот, но 13 гласа не достигнаха да бъде прието. “Против” гласуваха БСП, ДПС и ДСБ. И трите партии са с твърд електорат и задължителният вот е в техен ущърб, коментираха политолози. Той ще донесе повече гласове на онези формации, които имат плаващи привърженици.

През 2011 г. ВМРО-НИЕ стартира подписка за въвеждане на задължително гласуване плюс образователен ценз. Тази инициатива също кривна в небитието. Ние сме против гласуването под строй, отсякоха и управляващите от ГЕРБ.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1746080