BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Петльовден – празник на мъжките рожби

В деня, в който православната църква празнува Сретение Господне – 2 февруари, народната памет отбелязва по стар стил още един празник – т.нар. Петльовден. Този празник на източните български земи е посветен на мъжките рожби.

Историята му ни връща към времето на турското робство, когато властите в Османската империя събирали жестокия „кръвен данък” (девширме): периодичното насилствено събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи, извършвано на всеки 5 или по-малко години. Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век. Засегнати от данъка били народите на гърци, хървати, сърби, арменци, албанци и българи. При събирането на децата пратениците на султана белязвали вратите с кръв, та да знаят в коя къща са били. Легендата разказва, че за да спаси момченцето си, веднъж една майка заклала петел и с кръвта му намазала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато пристигнали, еничарите видяли знака и отминали дома й. Всъщност, казват, това си била редовна практика сред българите.

Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който, според традиционните народни схващания, разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т. е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка. В ситуацията на обреда юношата се нарича „петелар“. След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С част от петльовите пера се украсяват специално приготвените за празника знамена, които се наричат „колуни“. Всяко домакинство приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял. Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи – за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят обикновено ярки – за здравето на момиченцата.

http://www.ndt1.com/article.php/20090201184551634