BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Геният пишел едно писмо по 5 пъти

Архивът на Йовков, който неотдавна внукът му предаде на Централния държавен архив, съдържа уникални данни за начина, по който е протичал творческият процес при писателя. Не само когато е създавал шедьоврите си. А и всеки път, когато е писал дори обикновено писмо. Сред запазените листа са както официални и вече публикувани писма, така и послания, чийто адресат все още не е установен.

Йовков не обичал да пише писма – най-често поверявал кореспонденцията на съпругата си Деспина, разказва внукът му Боян Попов. Когато обаче лично вземел перото, най-често нахвърлял по няколко варианта, докато се реши да изпрати най-добрия. Точно както и към разказите си, които е пишел по няколко пъти, Йовков е подхождал и към кореспонденцията си – лична или делова. Вижда се, че колкото по-трудно му е било да отправи молбата си, толкова повече са нахвърлените варианти. А много от писмата очевидно са потискащи за твореца, на когото често се налага да се моли за пари или служба, дори и в годините на най-силния си творчески разцвет.
Тъй като не е обичал да задрасква, Йовков обикновено пишел едно писмо по няколко пъти. Дори по 4-5. В архива например има запазени 5 варианта на писмо до Димитър Шишманов – сина на Иван Шишманов, към когото той се обръща „Дмитрий Иванович“. Никой от вариантите в архива не е доведен докрай, така че не се знае каква именно е била молбата на Йовков към него, но от първите изречения става ясно, че Йовков току-що е бил уволнен. Авторът на „Песента на колелетата“ и „Старопланински легенди“, който цял живот е принуден да изкарва прехраната си с различни чиновнически служби, често има проблеми с разни началничета и началници от различен калибър. Както и с парите. На писмото няма дата, така че не става ясно кога точно е бил освободен от длъжност, но може да се предполага, че това е периодът, когато работи в българската легация в Румъния. „Най-после страшното, от което се боях, стана – снощи нашият Борис каза, че преди седмица го викал Николаев и му казал да спре да ми плаща от 1 септември“, жалва се Йовков. В легацията впрочем той непрестанно е имал проблеми и е бил понижаван. От друго писмо, изпратено вероятно до началника му, става ясно, че шефовете са недоволни от работата му като аташе по печата в Букурещ и са му отказали заплащане. „При липса на инструкции аз следвах практиката“, обяснява писателят, който явно е бил критикуван, че не предава пълна информация за ставащото. В битката с житейските трудности писателят често пъти е принуден да се обръща към влиятелни приятели – било за да запази настояща служба, било за да го назначат на друго място след внезапно уволнение. Едно такова писмо изпраща до Иван Шишманов през 1919 година, когато след войната се връща в Добруджа и се жени за съпругата си Деспина, а малко по-късно се ражда и дъщеря им Елка. Той търси посредничеството му, за да бъде назначен във Варна на служба към министерството на просвещението, по възможност училищен инспектор, така че семейството му да може да преживява. От друго писмо на Шишманов, което е публикувано, се разбира, че той е изпълнил молбата му, а освен това за него пред просветния министър се е застъпил и Вазов. Така Йовков става учител във Варна. „И двамата сме доволни, че сме могли да услужим на големия талант“, пише Иван Шишманов на сина си Димитър.
В архива е запазено и едно недовършено писмо до човек на име Бойчо, комуто Йовков отказва парична помощ. Тъй като писателят си служи с доста по-остри изрази от обичайния си вежлив тон, може да се предположи, че става дума за брат му. „Ако ти беше разбран и разумен човек, щеше да разбереш, че не мога да ти помогна – не защото не искам, а защото не мога. Какви пари искаш от мене – 2-3 или повече хиляди? Аз сам се чудя как да свържа двата края“, пише Йовков. От писмото, на което също липсва дата, става ясно, че преди известно време той е бил уволнен и изкарал „ред месеци“ в лишения. „Назначиха ме преди един месец от първи ноември с 3000 лева заплата“, пише Йовков. От тях 1400 семейството дава за наем „и с останалите трябва да се живее“, пише той. „Престани да ме безпокоиш и ядосваш, не мога сто лева да отделя“, допълва писателят. На следваща страница обяснява, че не може да съдейства на въпросния Бойчо и за намиране на работа, защото „по-рано, когато управляваха партиите, познавах някои, но сега не съм близък с никого. Не ме измъчвай и ядосвай с глупавите си писма. Нито съм богат, нито съм влиятелен“, пише авторът на „Песента на колелетата“. Писмото обаче не е завършено до края – твърде е възможно Йовков да не е харесал тона, с който продължава, и да го е започнал отначало, както често имал навика да прави. Съпругата му Деспина, която е събирала архива, е запазила и писма, с които в по-късни години Йовков си иска парите от авторските права на пиесите, които се играят в различни наши театри. На няколко пъти той се вижда принуден да напомни на Съюза на артистите, че театрите му дължат петпроцентови отчисления от печалбите, а очевидно не са му дали нито лев. С подобно писмо той се обръща и към директора на Народния театър с молба да окаже въздействие върху колегите си. Това става тъкмо в периода, когато по сцените шества „Боряна“, а „Албена“ и „Милионерът“ са се играли доста успешно на различни места. От тях обаче на писателя се е издължил съвестно само русенският театър, докато Варна и Бургас не са му дали нито лев. „Аз мисля, че в средата на такива интелектуални и културни работници, каквито са артистите, принципът, че всеки чужд труд трябва да бъде оценен и заплатен, ще срещне одобрение“, пише той до актьорската гилдия. „Съжалявам, ако след като съм Ви притеснил, бъда принуден да си потърся правата и по други законни пътища“, пише той. Не става ясно дали са го чули – в архива не се пазят писма за издължени суми.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-02-02&article=439661