BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Варна посрещна чудотворната икона на Николай II

Тържествена литургия почете паметта на избитата от болшевиките императорска фамилия

С тържествена литургия бе посрещната иконата на светите император Николай Втори и неговото семейство „Царствените страстотерпци“ в храм-паметник „Св. Успение Богородично“ във Варна.

Иконата е копие на тази, която се съхранява в църквата „Св. апостоли Петър и Павел“ в Петерхоф и е дарена на катедралния храм на Варна. Гостуването на светинята е по инициатива на варненския митрополит и Наместник-председател на Светия Синод на Българската православна църква Кирил. Инициативата е с личното благословение на Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил и на Санктпетербургския митрополит Владимир.

Чудотворната икона пристигна с делегация от Санкт Петербург, водена от викария на митрополита Негово преосвещенство епископ Мстислав, и вицегубернатора на града Василий Кичеджи.

Император Николай Александрович е ктитор на катедралния ни храм – през 1901 г. са били дарени 42 по-малки и 3 големи икони, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати на иконостаса.

Последният руски император Николай II и неговото семейство са избити от болшевишката власт и са канонизирани за светци от Руската православна църква през 2000 г. Тази година Русия отбелязва с множество мероприятия 400 години династия Романови. Архиерейската света литургия в „Св. Успение Богородично“ ще почете паметта на новите руски мъченици, загинали за вярата по време на атеистичния режим.

Катедралният храм „Успение на Пресвета Богородица“ в град Варна е първият паметник, издигнат в памет на руските воини и всички загинали за Освобождението на България в Руско-турската война. Църквата е уникална с това, че е посветена и свързана с императрицата-майка на императора освободител – Мария.

В Катедралния храм-паметник „Св. Успение Богородично“ – Варна, бе отслужена архиерейска Божествена Св. Литургия, предаде кореспондентът на БГНЕС в морската столица.

Бе почетена паметта на новите руски мъченици, загинали за вярата по време на комунистическия режим. Поводът е пристигането на иконата на светите страстотерпци император Николай Александрович и неговото семейство в храма на морската столица.

Иконата на Свети великомъченик император Николай Александрович пристигна вчера във варненския катедрален храм „Свето Успение Богородично“. Копието на християнската реликва беше посрещнато от Варненския митрополит Кирил, който посочи, че император Николай Александрович е ктитор на катедралния храм във Варна, той е дарил, през 1901 година, 42 по-малки и 3 големи икони, а през 1904 година – още 8 икони за средните и северните врати на иконостаса. /БГНЕС

Император Николай II Романов сe родил на 6(19) май 1868 г. Той растял в атмосфера на православно благочестие и от ранно детство се отличавал с дълбоко религиозно чувство. Познаващите го свидетелстват, че царственият отрок, слушайки разкази за страданията на Спасителя, от цялата си душа Му състрадавал и даже размишлявал как би могъл да Го спаси от юдеите.

През 1894 г. Николай Александрович се възкачил на руския престол и в същата година се оженил за Хесенската принцеса Алиса, която получила при приемането й в православната вяра чрез миропомазване името Александра Фьодоровна. Тържествата по коронацията били помрачени от няколко случайни трагедии, които се възприели от народа като зловещи предзнаменования.

Царственото семейство имало пет деца: дъщерите Олга, Татяна, Мария, Анастасия и син – наследникът Алексей. Императорът възпитавал своите деца така, както сам бил възпитан – в духа на православната вяра и народните традиции: цялото семейство често посещавали богослужения, постели. Императрица Александра, родена като лютеранка, както и нейната сестра – преподобномъченица Елизавета, от цялата си душа възприела Православието и изпъквала със своето благочестие даже сред руските хора. Тя обичала дългите, чинни, уставни служби, винаги по книгите следяла хода на богослужението.

Императорът активно участвал в църковния живот, много повече, отколкото своите предшественици: по времето на царуването на Николай ІІ в Русия и зад граница били открити 250 манастири и повече от 10 хиляди църкви. За времето на неговото управление били прославени повече светии, отколкото за предните два века. При това, императорът трябвало да прояви особена настойчивост, за да се извърши канонизацията на толкова почитаните днес св. Серафим Саровски, св. Иоасаф Белгородски, св. Йоан Тоболски. Николай ІІ много почитал св. Йоан Кронщадски, а праведният Йоан нерядко призовавал народа да стои зад своя цар, предсказвайки, че в противен случай Господ ще отнеме царя от Русия и ще допусне управници, които ще залеят цялата земя с кръв.

В началото на 1905 година император Николай II дошъл с покаяние при преподобния старец Варнава (1831-1906) от Гетсиманския скит на Троицко-Сергиевата лавра. Няма точни сведения за съдържанието на беседата на императора със стареца Варнава. Достоверно известно е само това, че точно през тази година император Николай II получил благословение за приемане на мъченически край, когато на Господ Му бъде угодно да постави върху него този кръст.

В държавните дела Николай II се ръководел от религиозно-нравствени убеждения. По негова инициатива били сключени знаменитите Хагски конвенции за хуманно водене на войната, за съжаление неговото предложение за всеобщо разоръжаване останало неразбрано.

За едно от най-важните свои задължения император считал запазването на православната вяра, според думите от Свещеното Писание: „царят… сключи пред лицето Господне завет, – да следва Господа и да пази заповедите Му и наредбите Му от все сърце и душа” (4 Цар. 23:3)

Дълбоката искрена вяра на царя го сближавала с простия народ. От началото на първата световна война императорът през цялото време бил със своята армия, лично ръководил, макар и не винаги успешно, военните действия, много общувал с войниците. Императрицата и дъщерите й станали милосърдни сестри и се грижели за ранените. Личното участие на царската фамилия във войната помагало и на народа търпеливо да носи този подвиг. Несъмнено е, че Николай II направил значителни грешки във външната и вътрешната политика, той дълбоко ги преживявал и виждал в нещастията на Отечеството своята лична вина.

През пролетта на 1917 година в царското обкръжение възникнал заговор по отстраняване от власт на Николай II. На 2 март, предаден от най-близките хора, императорът бил принуден да подпише отричането си от престола в полза на своя брат Михаил. „Аз не искам заради мен, да се пролее дори и една капка руска кръв”, – казал Николай Александрович. Великият княз Михаил се отказал да приеме короната и монархията в Русия паднала. Бившият император и неговото семейство били арестувани от Временното правителство.

Император Николай Александрович се родил в деня, когато се чества паметта на Иов Многострадални и често повтарял, че това съвпадение не е случайно. Императорът, по свидетелството на мнозина, предчувствал нещастията, които ще го връхлетят и в последната година от своя живот Николай II с безропотното понасяне на скърбите действително се уподобил на древния праведник.

Заедно с императора същия кръст носели и всички членове на неговото семейство. Оказали се под стража, те били подложени на непрестанни унижения и издевателства от своите пазачи. Особено тежко станало положението на царствените затворници, когато попаднали в ръцете на болшевиките. Въпреки това те се държали с неизменно спокойствие и беззлобие, изглеждало, че са съвсем нечувствителни към притесненията и оскърбленията. Най-жестокосърдечните охраняващи ги, сблъскали се с кротостта на бившия царя и неговото семейство, скоро започвали да изпитват към тях съчувствие, и затова се налагало началството често да сменя охраната.

В заточението императорското семейство не оставяло молитвата и четенето на Свещеното Писание. По спомени на палачите, затворниците поразявали всички със своята религиозност. Духовникът, допуснат да ги изповяда, свидетелства за удивителната нравствена висота, на която се намирали тези страдалци сякаш напълно чужди на всяка земна мръсотия, особено децата. „Такова незлобие, смирение, покорност на родителската воля, преданост на безусловната воля Божия, чистота в помислите и пълно незнание на земната мръсотия – страстна и греховна – пише отец Атанасий, ме хвърлиха в изумление”.

Добротата и душевното спокойствие не оставяли императрицата даже в тези най- трудни след отричането на императора от престола дни. Тя наставлява така един кадет: „Помнете живота и страданията на Спасителя, и вашият живот не ще ви изглежда така черен, както си мислите”.

Заедно със страданията на членовете на царското семейство възраствали тяхното търпение и молитва. В своите страдания те проявявали истинско смирение – по думите на пророка: „Кажи на царя и на царицата: смирете се…, защото падна от главите ви венецът на вашата слава” (Иер. 13:18). От дневниците и писмата на царското семейство е видно, че повече от всичко страдания им причинявали не техните собствени нещастия, например постоянните болести на децата, а съдбата на погиващата пред очите им Русия. Но тази трагедия не лишава царствените затворници от сила на духа, от вярата и надеждата в Божията помощ.

„Неимоверно тежко е, тъжно, обидно, срамно, но не губете вяра в Божията милост. Той не ще остави Родината да погине. Трябва да понесем всички тези унижения, гадости, ужаси с покорност . И Той ще ни спаси, дълготърпелив и многомилостив е – не се прогневява докрай… Без вяра би било невъзможно да живееш…” — писала императрицата.

„Трябва да бъдем бодри и тогава Господ ще ни даде душевен мир. Болно, досадно, обидно, срамно е, страдаш, всичко боли, но тишина е в душата, спокойна вяра и любов към Бога, Който Своите не ще остави и молитвите на усърдните ще чуе и ще помилва, и спаси…

Утешение и кротост в понасянето на скърбите на царствените затворници дават молитвата, четенето на духовни книги, богослужението, причастието: „…Господ Бог ни даде неочаквана радост и утешение, като допусна да се приобщим със Светите Христови Тайни, за очистване от греховете и вечен живот. Светло ликуване и любов изпълват душата”.

В страданията и изпитанията се умножава духовното знание, познанието на себе си, на своята душа. Устремеността към вечния живот помага да се понасят страданията и дава голямо утешение: „…Всичко, което обичам, – страда, нямат край всички мръсотии и страдания, а Господ не допуска униние: Той пази от отчаяние, дава сила, увереност в светлото бъдеще още на този свят”.

На 26 април 1918 година преместват царското семейство в Екатеринбург, тъй като болшевиките се опасявали, че настъпващата Бяла армия ще освободи затворниците. На 16 юли била получена шифрограма от Москва, съдържаща заповед за убийството на Романови. През нощта на 16 срещу 17 юли спуснали затворниците в избата на къщата, където били затворени, после внезапно се появили войници с винтовки, била набързо прочетена „присъдата”, и тутакси охраната открила огън. Стрелбата била безпорядъчна, затова светите мъченици били доубити с щикове. След разстрела откарали телата им извън града, хвърлили ги в изоставена шахта, където дълго ги унищожавали с помощта на сярна киселина, бензин и гранати.

През цялото време на съветската власт върху паметта на светия цар Николай се изливали неистови хули, въпреки това, мнозина хора от народа, особено в емиграция, от самия момент на неговата гибел почитали царя-мъченик. Безчислени са свидетелствата за чудесната помощ по молитвите към семейството на последния руски самодържец; народната почит към царствените мъченици в последните години на двадесетото столетие станала дотолкова широка, че през август 2000 година на Юбилейния Архиерейски събор на Руската православна Църква император Николай Александрович, императрица Александра Фьодоровна и техните деца Алексей, Олга, Татяна, Мария и Анастасия били причислени към лика на светите страстотерпци. Тяхната памет се чества в деня на тяхната мъченическа кончина – 17 юли, както и на 10 февруари – Събор на всички Руски новомъченици и изповедници.

Днес мнозина християни се обръщат към царствените страстотерпци с молитва за укрепване на семейството и възпитанието на децата във вяра и благочестие, за съхранение на тяхната чистота и целомъдрие – нали по време на гоненията императорското семейство била особено сплотено, преминало с несъкрушима православна вяра през всички скърби и страдания.

http://www.pravmladeji.org/print/1834

Катедрален храм-паметник „Успение Пресвятия Богородици“

Разположена в самия център на град Варна днес катедралата „Св. Успение Богородично“ е едно от най-известните постройки в града. Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите, катедралата се е превърнала в един от символите на Варна.

Историята на тази забележителна черква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия при първото си посещение във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква „Св. Архангел Михаил“. Той останал дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне.

На 9 ноември 1879 г. на свиканата от митрополит Симеон църковна община била избрана комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства и снабди строежа със строителен и дървен материал.

Градежът се оценявал на 300 – 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15000 франка били бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100000 лева. За строежа на катедралния храм били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете – от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.

Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, „Успение Пресвятия Богородици“, било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.

Първоначално избраното „5000 кв.аршина общинско място до правителствения дом“ (в градинката зад Часовника) не се харесало на княза. „Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду новата махала и град Варна.“ Това било на края на тогавашния град. „Избраното място за упоменатия храм е от една много широка площ, което позволява да се направи около храма и градина. Тази площ се възвишава над Варна, от която добре се вижда сичкий град, станцията на железния път, много села, пристанището и Черно море на голямо и безпределно пространство; виждат се още по двете обработени части, обърнати откъде Варна, прекрасни лозя…“ Наистина, малко са снимките и картичките от стара Варна, на които да не се вижда катедралата.

Катедрала-стара снимка Строителството на храма почнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас, и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. Сключеният с него контракт бил за 6000 лева, но скоро поискал допълнителни средства. Комисията решила да откупи плана му и да се откаже от ангажирането му по строителството. Така основите били положени по плана на Маас, а самата сграда се строяла по плана на общинския архитект П. Купка. Предвиждало се черквата да е с размери 35 х 35 метра, трикорабна базилика, като главният олтар да е посветен на светото Успение Богородично, северният – на свети благоверен княз Александър Невски, а южният на свети Николай чудотворец.

Още през лятото бил обсъден въпросът за избор на майстор и било решено да се телеграфира на майстор Фича от Търново (Колю Фичето), но преговорите с него не сполучили. Временно ръководството било възложено на варненския майстор Васил Иванов. След дълго търсене на архитект работата била дадена на майстор Янко Костанди, който строил и черквата „Св. Николай“. На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г. Вътрешното му обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейския трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 г. настоятелството решава „вместо да се прави особено здание и да се харчат 30000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна“. Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис „В чест на Освободителя“.

През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. Големи били затрудненията да се намери предприемач, който да поеме ремонта, тъй като работата била деликатна и трудна. Във времето на война проблем било и закупуването на материалите и превоза им. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф.Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.

В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.

През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата „Красива България“ е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.

Виртуално посещение… : http://www.varna-hram.com/