BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Апостола в писма

На 19 февруари се навършват 140 г., откакто Васил Левски увисна на бесилото за свободата на родината ни. Колко кураж, труд и мечти се крият зад делото на най-великия българин? Отговорът се крие в писмата на Апостола до неговите съратници. „Стандарт“ ги събра на 32 страници. Как се прави революция и как се гради демокрация след нея – вижте рецептата на Васил Левски само на 19 февруари, вторник.

За добро или за зло, се сещаме за великите българи или за великите събития от родната история по време на кръгли годишнини. На 19 февруари се навършват 140 г. от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Българската история по принцип е бедна на оригинални свидетелства. В това отношение съдбата е била милостива към писменото наследство на Левски. Неговите съратници са запазили за потомството десетки негови писма, благодарение на което днес познаваме в подробности не само тактическите схващания на Апостола за организацията на всенародното въстание против турския султан, но и можем да съдим за неговите философски и политически възгледи. За революцията, за бъдещата форма на управление на свободна България, за отношенията между балканските народи, за Великите сили и за мястото на България в Европа.
Писмата имат различни адресанти – от Любен Каравелов, Панайот Хитов и Найден Геров до зашифрованите с турски имена революционни комитети в отделни села. Някои от тях са от по няколко реда. Други представляват на практика цели програмни статии. Но във всяко прозира геният на Апостола, съумял да обхване всички аспекти на народната борба. Все едно дали става въпрос за закупуване на пушки или за бъдещата „демократска република“.
Константин Събчев

ЗАВЕТ

Как Апостола е разпалвал вярата и куража на революционерите със словата си? Ето писмото му – до Панайот Хитов от 29.09.1871 г.

Дякона:

Народният човек се бори, докато може
Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме… И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие – за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение… По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извършват, било е и ще бъдат по вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-02-13&article=440996