BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Забравената война

Красимир Узунов
Проф. Генчо Начев
Октомври 2012 г.

Обявяване на войната.
На 5 октомври 1912 г. в зори се разнесоха топовни гърмежи откъм Горна Джумая. Едновременно и от Семковските постове.
До този момент никой от нас не вярваше или по-скоро не допускаше, че войната ще започне. Но след тия топовни гърмежи не остана вече нито капка от съмнение. В Банско имаше едно отделение от 12 турски войника, които веднага излезнаха с пушките из града и започнаха безразборно да стрелят по мъже, жени и деца. Отделението от двадесетте четници, което беше останало в селото, излезе и откри огън по войниците и ги застави да се приберат в къщата, която им служеше за казармено помещение.
Ние всички, които бяхме на „Св.Георги” – чукара, спуснахме се веднага към селото, като се разпределихме в три страни: Първата – Чавдара, с четата влезна направо в селото на помощ на 20-те другари. Втората – Чернопеев и Занков, взеха в ляво, между Мехомия и Банско, откъм Предела. Третата – Коце Бояджиев и аз заминахме между Мехомия и Банско, за да пресечем пътя на бягащите войници за Мехомия.
Двадесетте четници, подкрепени от Чавдара, добрали се до самата казарма и успели да хвърлят една бомба в нея. Войниците напускат казармата през задните изходи и се впускат бегом към Мехомия. Натъкнаха се, обаче, на нашата засада. Допуснахме ги да дойдат на около 30 крачки. Изплашени, без да подозират нещо, бягаха в куп и се надпреварваха. Само един залп и всички паднаха. Това бе първото ни действие, от което се снабдихме с 12 пушки, които веднага дадохме на селските четници. Точно в 12 часа зазвъня камбаната, събраха се всички граждани без изключение. Влезнахме в черквата, осветихме знамето и провъзгласихме Банско за първия освободен град в Македония.
Веднага след това започнахме да укрепяваме града. Взе участие цялото население, дори и децата. Около целия град направихме един кръг дувари с камъни. Два дни прекарахме от никого необезпокоявани. Окуражени от тая турска бездейност, решихме да настъпим към Мехомия.
Превземане на Мехомия.
На 8 октомври, вечерта, пристигнаха четите на Пейо Яворов и на Асен Хадживасилев.
Събрани всички чети, вечерта, след дълги и широки разисквания, взе се решение:
През нощта да заема чукарчето Църквището, което е между Банско и Мехомия и което на 7 октомври бе заето от войската на мехомийския гарнизон. Останалите чети, преди да получат известие от мен, че чукара е зает от нас, нищо няма да предприемат.
Тръгнах преди зори с другарите си и във верига започнахме да вървим към чукара. По едно време предния патрул, който беше на около 25-30 крачки, залегна. Достигнах патрула и запитах. Отговориха ми, че им се сторило, какво някой мръднал по чукарчето, до което нямаше повече от 50-60 крачки. Аз бях уверен, че ако имаше хора на чукарчето, за нищо на света не биха ни допуснали на такова разстояние. Уверих всички, че нищо няма, тръгнах прав и казах да ме следват. Чукарят беше свободен, но аскерът от Мехомия беше направил окопи обърнати към Банско. Ние ги обърнахме къмМехомия. Съобщих на другарите, че чукара е зает от нас и всички тръгнаха в настъпление като: Четата на Вапцара и тая на Занков ще бъдат в първа линия, Четата на Христо Чернопеев и Ласката ще вземат от Предела, Четите на Пейо и на Асен ще бъдат ариегард. Алиегардът, обаче, се промъква през редиците на боевата линия и излиза напред, а боевата линия остава за ариегард. И най-напред пред турските окопи излизат Пейо Яворов и Ляпов. Аскерът стреля по тях и те залягат. Наблизо дядо Георги Самоковеца, стар ветеран, изкопал едно окопче и вика на Пея:”Скоро, Пейо, ела при мен!” Пейо се прибрал в окопчето. Вика и по Ляпова, : „Скоро, г-н Ляпов, ела и ти при мен!” Ляпов, обаче, легнал по гръб, изкарва кутията си, запушва цигара и казва на дедя Георги: „Стига си викал бе, от да ме убият има ли нещо повече!” Войниците, като виждат че Ляпов не мърда, престават да стрелят.
Тъкмо на разсъмване една част от Мехомийския турски отряд се опъти към нашия чукар, без да подозира и допуска, че чукара е зает. Ние бяхме се закрили зад окопите и ги пуснахме да дойдат на 60 – 70 крачки. Войниците вървяха в куп по ливадата спокойни. Посрещаме ги с чести залпове и след като оставиха 54 жертви, останалите с прибежки се прибраха в града и се присъединиха при другите, които бяха в окопите. Между войската, която бе окопите и другарите, които бяха по откритите поляни, започна се силна престрелка.С войската имаше и много турски башибозук, въоръжен с маузерови пушки. При все, че боят продължи целият ден, слава Богу, дадохме само една жертва – Ласката, четник на Чернопеев. Този Ласка, през цялото време на боя стреляше прав, въпреки заповедта на Чернопеев да залегне. Вечерта се прибрахме в Банско.
На 9 октомври наново настъпихме, вече през деня, към Мехомия. Дойдохме почти до самите окопи, а нищо не се виждаше. Вместо турска войска, явиха се няколко души българи от Мехомия и като ни видяха, хвърлиха фесовете си на земята и извикаха:”Елате братя , всичкия аскер и по-видни турци снощи напуснаха града и се опътиха към Пирина.” Влязохме в града, заехме управлението и изпратихме двама четници с писмо до генерал Ковачев, който беше към село Горно Бачево. Събщихме му, че Мехомия е вече в наши ръце и че турските войски са прехвърлили Пирина за към демир Хисар. Генералът, за да се увери напълно, изпрати двама конника заедно с четниците. Те дойдоха до Мехомия и се върнаха обратно, за да потвърдят писаното от нас. Към 12 часа пристигнаха войските, начело с генерала, който заповяда да свирят музиките и войниците да минат церемониален марш. Вечерта всички влязохме в Банско.
Преди да изпратим четниците при генерала, изпратихме други двама четници в Банско със заповед веднага да се заколят 150 овце и до вечерта да бъдат готови, като се изпекат и 15-20 фурни хляб. Това беше всичко изпълнено. Привечер с Чернопеев се явихме пред генерала и му доложихме, че има приготвени за войската 150 овце, та да даде нареждания да дойдат и ги приберат. Генералът просто се смути и едва ли не помисли, че това е шега. Изпрати един фелдфебел да провери. Той му донесе същото. След като се увери, той се обърна към нас и каза: „Бе хора, ний на война ли сме тръгнали или на сватба, по-скоро прилича на второто.” Поздрави ни за мерките, които бяхме взели, благодари ни и се опътихме за квартирата си при другарите.

http://focus-news.net/?id=f23653