BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Бял кон пазел Скобелев от куршум

Eдно от първите социологически изследвания, направени в Руската империя в началото на ХХ век, показва, че за отминалия ХIХ има само 3 имена, които се помнят от руския народ. Това са Царят Освободител Александър II, фелдмаршал Кутузов и генерал Скобелев.
„Белият генерал“ е роден през 1843 г. в Санкт Петербург, в семейството на потомствения дворянин генерал Дмитрий Скобелев. Получава блестящо образование в парижки лицей. Там усъвършенства не само френския си, но научва английски и немски езици. Следва в Петербургския университет, но е изключен поради участие в студентските вълнения през 1861-а.
Тогава буйният младеж се ориентира към военна кариера. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. През 1864 г. е изпратен като наблюдател по време на войната на Прусия и Австрия с Дания. През 1868 г. е в Туркестан, където прекарва по-голямата част от службата си. Участва в превземането на Хива (1874) и в похода срещу Коканд (1875), по време на който превзема град Андижан и е повишен в чин генерал-майор.
Скобелев е първият руски губернатор на Фергана. През 1873 г. отново е изпратен да следи поредната гражданска война в Испания.
При започването на Руско-турската война през лятото на 1877 г. генерал-майор Михаил Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. В нейния състав командва Кавказката казашка бригада при обсадата на Плевен. Разработва плана за атаката на Ловеч и командва лявата колона при превземането му. Участва в третата атака на Плевен, в зимното преминаване на Стара планина и в битката при Шейново в началото на 1878 г. Военните му умения, но най-вече безумната му смелост, раждат войнишката поговорка: „Където е Скобелев, там е победата“.
Историята го е запомнила като „Белият генерал“ Той е яздел винаги бял кон, защото веднъж един такъв бял кон му е спасил живота в тресавище в Русия. След превземането на Андижан, местен
мъдрец му казал, че трябва не само да язди бял кон, а да носи и бял мундир. Тогава никога нямало да го улови куршум. Оттогава генералът е приел този образ и оттам нататък той се изгражда като една невероятна личност с вродена смелост. Неговият образ става митичен, легендарен в историята и на Русия, и на България. И българи, и руснаци, и турци по време на Руско-турската война са се възхищавали от него. Човекът с белия мундир е излизал пред руските войници и направо сред куршумите, на самата позиция, се е хранил, миел се е, правил е гимнастика и т.н. Скобелев остава свързан с България и след войната. Той създава в Източна Румелия т. нар. „гимнастически дружества“ – една тайно обучавана резервна българска армия, която изиграва важна роля по време на Сръбско-българската война. Княз Александър I Батенберг го е канил за военен министър на България. А малко преди самият той да бъде избран за княз, някои български опълченци са предлагали короната н Скобелев.
След Руско-турската война Михаил Скобелев се завръща в Туркестан, където ръководи завоюването на голяма част от днешен Туркменистан.
В края на живота си Скобелев се ангажира активно с политика. В началото на 1882 г. произнася речи в Париж и Москва, в които се застъпва за крайния панславизъм и предрича сблъсък между славяни и германци, с което предизвиква недоволството на правителството. Скобелев умира от инфаркт в Москва, ненавършил 39 години. В днешната руска столица, точно срещу кметството, му е бил издигнат паметник. Разрушен е през 1918 година по изричното указание на Ленин.