BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Къде е гробът на Васил Левски

Инж. Станой Николов Руменин, роден на 1 ноември 1922 г., от София.

На 16 и 17 февруари прочетох статии във връзка със 140-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Аз не съм чел писаното за Левски от Николай Хайтов и от Димитър Овчаров и Петър Вълев, но като анализирах задълбочено статията „Учени: Левски е погребан в „Св. Петка“, чета и недоумявам. Всичко това за мен са журналистически хрумвания – чул този от онзи, еди кой си ми каза. Истината е една – до лятото на 1956 г. никой не е знаел къде е погребано тялото на обесения Левски. Аз съм единственият в момента жив свидетел и участник в откриването на гроба на Васил Левски.

Има легенди, че тялото на обесения Левски е свалено от бесилото и хвърлено в блатото на Кулюция (където в момента се намира болница ИСУЛ). Втората легенда е, че тялото е погребано в гробището в края на града, където в момента се намира сградата на КНСБ срещу Министерството на земеделието и храните.
Принуден съм да опиша подробно къде действително е погребано тялото на Левски. Дължа да заявя – това, което пиша по-надолу, е истина, готов съм да бъда подложен пред детектора на лъжата, за да се провери това.

От 1953 до 1960 г. бях началник на 5-и район на „Ремонтстрой“, чието седалище се намираше на ул. „Жданов“ 20. През лятото на 1956 г. ми беше възложено да почистя терена на изток от трамвайната линия по бул. „Георги Димитров“ – от джамията – Централната баня – до ул. „Сердика“ и бул. „Дондуков“. Теренът трябваше да бъде почистен и на това място трябваше да бъде построен ЦУМ. В този обсег на почистване попада и заровената черквичка „Св. Петка Самарджийска“. В процеса на работа на обекта при мен дойде един свещеник. Представи се като служител в черквата на ул. „Раковски“.

И свещеникът ми каза: „Господине, знай, че в черквичката е погребано тялото на Васил Левски“ и подробно ми описа, че до входа вдясно от олтара, непосредствено до стената на олтара и 1-2 метра от стената, на външната стена на черквата е заровено тялото на Левски.

Питах го кой му е казал това и откъде го знае – довери ми, че в едно старо евангелие в черквата на свещеника, който е опявал погребението, е писал: „Вечерта след обесването на Левски при попа е дошъл човек и му е казал: „Нощеска ще свалите тялото на Левски от бесилото, ще го поставите в един чувал и с една каруца ще го откарате до черквата „Св. Петка“. Там сме изкопали до олтара гроб и в него ще погребете Левски. И ти трябва да чакаш до черквата, защото ти имаме вяра и ти ще извършиш опелото. А други хора сутринта ще казват, че турците са свалили обесения и през нощта са го хвърлили в блатото.“

Тогава аз имах връзка с проф. Станчев – д-р от Института за паметниците на културата, защото тогава правех почистване на руините в черквата „Св. Георги“ в двора на хотел „Балкан“. И когато му съобщих тази новина, той се обадил на министър-председателя Вълко Червенков и до вечерта вече имаше охрана около черквичката. Тогава проф. Станчев неотлъчно беше около черквата.

В процеса на почистването, преди да открием входа на черквата, на 3-4 метра пред черквата открихме два зидани от тухли гроба, но в тях нямаше нищо. При почистването пред вратата на черквата, като я отворихме навътре, ни лъхна спарен въздух на мухъл. Всички стени бяха покрити с мухъл. Пред нас се откри подът от широки дъски, почти изгнили.

След като развалихме дюшемето, под него се оказа втори стар под от каменни плочи и когато в присъствието на проф. Станчев и охрана дойдохме до олтара – действително както ме беше осведомил свещеникът – каменните плочи бяха малко хлътнали. Под тях открихме гроба. Краката на скелета бяха непосредствено до стената на олтара.

Имаше кичур от косми. Направиха се снимки и проф. Станчев в присъствието на охраната събраха всички кости и казаха, че ги отнасят в Института за съхранение и проучвания. Следобеда дойде и Вълко Червенков, за да види гроба. И действително това, което каза свещеникът, че тук се намира гробът на Васил Левски, се потвърди.

Моят житейски път е към своя край, но съдбата ми е отредила, че преди 57 години, т.е. лятото на 1956 година при изпълнение на служебния си дълг – да ми бъде доверено кога, как и къде е погребано тялото на обесения Апостол на свободата Васил Левски. Описвам в настоящата дописка истината, която поколенията трябва да знаят.

София,
20 февруари 2013 г.