BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Белогвардейски генерали намериха покой у нас

В Централните софийски гробища има кътче, където за вечен покой са положени тленните останки на достойни и заслужили за България руски военни, чиято съдба е свързана двойно с нашата родина. Това са генерали и офицери, сражавали се за свободата на България срещу Османската империя в победоносната Руско-турска война през 1877-1878 г. В парцел 91-ви на гробищната площ лежат костите на над 50 ветерани от тази война, която възстановява българската държавност. Руските воини безстрашно са се сражавали за освобождението на братската им славянска страна и нейния народ. За разлика от загиналите бойци те са имали шанса да оцелеят в тежките битки. Гробовете им и паметните плочи обаче трябва също да се уважават, както и паметниците на загиналите храбреци.

Пристъпихме в Гробищния парк, придружени от събеседника ни Владимир Петрович Гаристов, автор на книгите „Не нам, не нам а Имени Твоему“ и „Руското военно гробище в София 91-ви парцел“. Ядрен физик по професия, от години живее с благородната задача да издирва, документира и запазва за поколенията спомена за делата на техните предци и връзките им с България.
„Участъкът бил определен за погребения на живеещи в България ветерани от Руско-турската война през 1929 г.“, връща ни почти век назад в историята с разказа си г-н Гаристов. Преди това участниците във войната били погребвани на различни места в Централните гробища на София. Гробовете на някои от тях така и са останали в неизвестност поради частични изменения.
През 1928 г. Съюзът на руските ветерани в България поискал с писмена молба от градските власти в София да определят специален участък за погребения на ветерани от Освободителната война. Молбата била удовлетворена и пръв на това място бил погребан първият председател на Съюза на руските ветерани в България, армейският генерал Александър Алексеевич Смагин. След това в участъка погребвали само ветерани от войната и хора от семействата им.
През втората половина на миналия век 91-ви гробищен парцел потънал в забвение и бил ужасно занемарен. На заровените там ветерани от Освободителната за нас война, служили по-късно в белогвардейската армия, в епохата на социализма се гледало с недобро око. През 1877-1878 г. те били младши офицери. По-късно емигрирали и дошли в България като генерали и старши офицери белогвардейци. Последната част на живота си те изживели на българска земя, за която се сражавали като млади. Но българските и съветските власти „забравили“, че тези войници и офицери в младежките си години също са рискували живота си за свободата на братята българи.
Идеята за възстановяването на гробищния участък получава свеж старт след 10 ноември. Дотогава всички руски дружества в България били забранени и причислявани към фашистките организации. След политическата промяна се възстановява Съюзът на руските инвалиди. Новият му председател Александр Федорович Редько полага големи усилия за почистване на всички парцели, където са погребани руски емигранти. По-късно, през 2005 година Владимир Гаристов бил избран за председател на Съюза на руските инвалиди. Успоредно със събирането на помощи за руските инвалиди той заживява с благородната идея за възстановяване на гробовете на участниците в Руско-турската война, починали в България. Четири години заедно със съмишлениците си Татьяна Константиновна Пчелинцева и Ирина Владимирова Гаристова той се рови в различни български архиви, основно в гробищния регистър, докато намери имената на погребаните в 91-ви парцел.
Пред 2006 г. тогавашният кмет на Москва Юрий Лужков му отпуска 4000 лева. По-нататък крепко рамо дава живеещият в България руски бизнесмен Ованес Нерсесович Мелик-Пашаев, президент на „Жокер медия“ и съпредседател на Форума на руските съотечественици в България. През 2007 г. бизнесменът благотворител предлага на г-н Гаристов да напише финансирана от него книга за ветераните от Руско-турската война от 1877-1878 г. и техните погребения в София. След публикуването на книгата „Не нам, не нам а Имени Твоему“, съдържаща факти от задълбоченото проучване на автора, г-н Мелик-Пашаев изявил желание да подкрепи и проекта за реконструкция на 91-и парцел, който е завършен за 130-годишнината от Освобождението на България от руските войски. Интересно е, че и двамата са възпитаници на факултета по физика на Московския държавен университет. „Аз не съм го питал с колко пари е финансирал проекта, но сигурно сумата е огромна“, предполага г-н Гаристов. „Само ще спомена, че за паметниците чак от Китай бе докаран черен мрамор.“ За 130-годишнината от войната през 1877-1878 г. гробницата бе открита с освещаване и в присъствието на руския посланик Юрий Исаков, много други дипломати, живеещи в България руснаци и представители на българските власти.
Вече всички руски ветерани от Руско-турската война отдавна са покойници. С реконструкцията на гробовете им обаче това място се превръща във вечен мемориал за Русия и България.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-02-19&article=441696