BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Верещагин – художникът воин

От години нося впечатляващ спомен от силно въздействащите картини на руския художник баталист Василий Верещагин. За първи път съм гледал репродукции на тези платна в учебниците като илюстрация на темата за Освободителната руско-турска война през 1977-1978 г. По-късно, когато научих повече за житейската и творческата съдба на знаменития баталист, станах още по-голям фен на неговото изкуство. Което е част от безценната съкровищница на руско-българската дружба.
Сега, в навечерието на 135-ата годишнина от българския национален празник 3 март, освобождението на България от османско владичество с помощта на Русия, отново попадам в „плен“ на кредото на художника воин Василий Верещагин: „Не трябва да се боя да жертвам своята кръв, своята плът, защото иначе картините ми няма да бъдат това, което трябва да бъдат“. С тези драматични слова Верещагин споделя разбирането си за мисията на военния художник. Те са изречени в момент, когато художникът решава да замине на фронта на избухналата Руско-турска война. По това време Верещагин е в Париж, но незабавно подава молба да бъде мобилизиран като доброволец, разказва в сайта www.rusofili.eu авторката Р. Младенова. „За да изпълня целта, която съм си поставил, а именно – да дам на обществото картини от истинската, неподправената война, не трябва да гледам сраженията през бинокъл от прекрасната далечина, а трябва сам да почувствам и да извърша всичко, да участвам в атаките и щурмовете, в победите и пораженията, да изпитам глада и студа, болестите и раните…“, споделя художникът. Верещагин става не само очевидец, но и участник в сражения. На 8 юни 1877 г. на река Дунав участва в атаката на малкия миноносец „Шутка“ срещу голям турски боен кораб. Той е тежко ранен, но без да дочака да оздравее, се отправя към Плевен. В суровата зима заедно с отряда на М. Д. Скобелев преминава Стара планина и участва в решаващата битка при Шейново. Същевременно неуморно работи с четките и молива, използвайки всяка свободна минута. Художникът се стреми възможно най-точно да изобрази събитията и епизодите на освободителния поход на руската армия. Често му се налага да рисува ескизи под свистенето на турските куршуми и снаряди. Руско-турската война, която оставя у Верещагин много ужасни, болезнени спомени, му донася и голяма лична скръб. При Плевен загива неговият любим най-малък брат – Сергей, а другият му брат – Александър, е ранен.
В края на войната Верещагин е представен за награждаване със златна сабя, но категорично се отказва да я приеме. В парижкото ателие, където отново се връща след фронта, той донася от България много костюми, оръжия, снаряжения, взети от полесраженията, необходими за работата му над картините. В Париж през 1878-1879 г. Верещагин създава Балканската серия от около 30 картини. През 1880 и 1883 г. серията е представена в Петербург. За 40 дни изложбата е посетена от над 200 000 души, като успехът й надминава всички очаквания. В една от статиите за експозицията се казва: „В картините на Верещагин няма нито победно шумящи знамена, нито бляскащи щикове, нито блестящи ескадрони, носещи се към бълващи огън батареи, не се виждат тържествени шествия, поднасяне на трофеи, изблици на възторг и т. н.“
Години по-късно, след обявяването на Руско-японската война (1904-1905 г.), Василий Верещагин решава, че е негово морално задължение да отиде отново на фронта. Там, на борда на флагманския кораб „Петропавловск“, той и адмирал Макаров са убити на 31 март 1904 г. от експлозия на японски мини. Загива на бойния си пост в пълния смисъл на думата. Очевидецът на катастрофата с „Петропавловск“ – капитан Н. Яковлев, който по чудо се спасява от взрива, разказал, че до последния момент Верещагин е бил с албум в ръка и е скицирал морската панорама. Днес над 800 картини на Василий Верещагин се съхраняват в най-известните музеи в света.
„Верещагин е колосална личност. Той наистина е богатир. Верещагин е свръххудожник и свръхчовек“, казва за него друг велик руски художник – И. Е. Репин.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-02-22&article=442059