BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Батенберг назначи първия служебен кабинет

На Александър Батенберг принадлежи запазената марка на служебния кабинет. През 1881 г. князът състави първото експертно правителство в историята на България. Предстоящото трябва да бъде назначено от президента Росен Плевнелиев.

На 27 април 1881 г. е извършен държавен преврат. С помощта на консерваторите и армията Батенберг сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Разтурено е Народното събрание, суспендирана е конституцията. С указ № 287 князът сочи за министър-председател генерал Казимир Ернрот. Нему са поверени още Министерството на войната и на вътрешните работи.

Министър на правосъдието става Порфирий Стаматов. Той е магистър по наказателно право, председател е на Върховния касационен съд. Финансите поема Георги Желязкович – френски възпитаник, управител на Българската народна банка. Портфейлът на външните работи и изповеданията е връчен на Никола Стойчев с диплома от английски колеж.


Финландецът Казимир Ернот оглавява първото експертно правителство

За управляващ Министерството на народното просвещение е назначен Константин Иречек, който не се нуждае от представяне.

Всички министри са вещи експерти, контролирани от твърдата десница на финландеца Ернрот. Съвременниците го наричали „железен мъж“ и треперели от него.

Веднъж някакъв депутат дръзнал да направи запитване за нередности във военното министерство. Генералът се изправил в камарата, смразил с поглед народните избраници и казал: „Кой е тоя, който ме е интерпелирал? Желая да го видя?“ Аудиторията онемяла, а авторът на запитването се свил на банката и отвърнал: „Няма го!“


Константин Иречек – управляващ Министерството на народното просвещение

Ернрот разделя страната на пет области с чрезвичайни (извънредни) комисари. „На комисарите – пише Симеон Радев – бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция: всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи.“

На 14 и 21 юни са насрочени избори за Велико народно събрание. То ще се събере в Свищов, където са свили гнездо заклетите консерватори. Специална сграда ще бъде вдигната за високия форум. На 11 май Батенберг обнародва ултиматум към бъдещите депутати. В него князът иска извънредни пълномощия за седем години напред.

Ернрот нарежда на комисарите да сведат височайшата воля до знанието на народа. Те събират населението и с думи прости му обясняват ситуацията: „Великото народно събрание ще се събере в Свищов. Князът ще стои в параход на Дунава и ще чака да му се отговори, каквото той желае. Ако събранието не го послуша, той ще си отиде. После ще дойде турска и влашка войска да мъчи българите. Добре си помислете!“, стискат нагайката униформените.

Тези думи имат феноменален ефект. Току-що отървал се от петвековното иго, народът настръхва при мисълта за ново робство. Зад княза застава простолюдието плюс малцинствата. „И циганите са с княза“, свидетелства Константин Иречек.


Сградата на Великото народно събрание в Свищов

Малобройната либерална интелигенция, защитник на конституцията, трудно може да даде отпор на примитивното мислене. Според Иречек селячеството пледирало: „Лъгаха ни, се ни лъгаха, ние си познаваме княза, руският цар ни освободи и ни изпрати княз, хвала му, той сигурно желае нашето добро; ако беше изпратил турчин да ни управлява, ние бихме го признали, стига да е от царя; гражданите знаят да четат и да пишат, дяволии, а ние не знаем, там е цялата разлика.“

На 2 юни князът тръгва на предизборна обиколка. Във Враца посрещането е бляскаво, но в Плевен се налага полицията да разгони либерали, които искат да му връчат адрес в защита на основния закон. В Ловеч пък една госпожица му поднася букет с думите: „Княже, запази конституцията!“

Александър Батенберг решава да заобиколи Търново, което е яка крепост на либералите. Жителите на старопрестолния град обаче му устройват капан, пресрещат го на разклона между Дебелец и Присово.

„Вий ме обичате само с уста, а не от сърце“, обвинява ги князът. Митрополит Климент се опитва да каже нещо, но монархът го срязва: „В Свищов ще видим колко ме обичате…“ И запрашва към Лясковец.

Тук Иван Халачев с неколцина съмишленици дръзва да оскверни една от триумфалните арки. „Да живее конституцията!“, надраскват с въглен либералите. „Халачев биде хвърлен на земята и стотина хора го газиха – хроникира Симеон Радев. – Намесата на д-р Цачева го спаси от сигурна смърт. Когато двама ученици от близката семинария го дигнаха, той бе облян в кръв и всичките му дрехи бяха разкъсани.“

В този миг иде яростна баба, за да довърши клането.
С кобилица в ръката старицата вика: „Тоя ли е, дето иска да пъди княза и да довежда турците? Чакайте да му смажа главата като на змия!“.

В тази обстановка се провеждат изборите за свищовското Велико народно събрание. Княжески указ № 468 нарежда във всяка избирателна околия да се назначи по един подкомисар от „близкото обкръжение на чрезвичайните комисари“. Преди началото на вота гласоподавателите да бъдат питани дали приемат ултиматума на коронованата особа. Резултатът да се протоколира и едва тогава да започне гласуването.

На 14 юни инструкциите са спазени В Тутракан например подкомисарят се качва на масата с урната и строява електората: „Който обича Негово височество, нека минува на една страна; а който е против – да си дигне ръката!“. Никой не си мърда десницата.

На някои места обаче смелчаци дръзват да си вдигнат ръката, която веднага е пречупена от селска тояга или офицерска шашка. Сблъсъци стават в Кюстендил, Самоков, Орхание, Габрово, Плевен, Рахово, Никопол. Столицата също е арена на кървави драми.

Пребит е публицистът Светослав Миларов. „Цял го изпоплювали, преди да го бият“, гнуси се Иречек. Михаил Буботинов също си изпатил. „Буботинов ораторствал за „светинята“ конституция, искал да раздава своята прокламация, ала бил бит, като кокошка го хванали за косите, ревял, освободил го Даскалов“, описва драмата чешкият историк. „Славейков и Цанков получили по няколко удара, Цанков като клоун скочил през керемидите на уличката. Каравелов позеленял и изчезнал“, маркира другите жертви той.

Обявено е военно положение в най-размирните райони – Плевенски окръг и Раховска околия. С тази мярка вторият тур на 21 юни минава сравнително спокойно. Равносметката е смазваща победа за консерваторите срещу едва четирима либерали, избрани в непокорното Търново. Там народното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов.
Гонят депутатите със сопи

На 1 юли 1881 г. Свищов диша празнична атмосфера. Градът посреща депутатите за Великото народно събрание. Тук са и четиримата либерали Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов.

„Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис „Конституция“, разказва Екатерина Каравелова, която придружава мъжа си. Като виждат тоягите, Каравелов и Славейков се прехвърлят в Гюргево. Сарафов отплава за Зимнич, а Цанков си плюе на петите към Враца.

Две сотни кавалерия, три дружини войска и една батарея топове охраняват сградата на Великото народно събрание. Александър Батенберг пристига на кон. През гърдите му са препасани белите ленти на древноруския витяз Александър Невски.

И пак става бой. Този път кой по-напред да направи поклон пред княза. С готови замастилени пера депутатите тичат да скрепят с подписа си височайшата воля. 304 велики народни представители парафират протокола за извънредните пълномощия.

Цялата тупурдия трае около час. Без проверка на изборите, без бюро и председател, без клетва и дневен ред, без дебати и стенографски протоколи. „Всичко мина гладко като продукция на някой акт от „Норма“ или „Аида“, доволен е Константин Иречек.На 1 юли 1881 г. Свищов диша празнична атмосфера. Градът посреща депутатите за Великото народно събрание. Тук са и четиримата либерали Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов.

„Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис „Конституция“, разказва Екатерина Каравелова, която придружава мъжа си. Като виждат тоягите, Каравелов и Славейков се прехвърлят в Гюргево. Сарафов отплава за Зимнич, а Цанков си плюе на петите към Враца.

Две сотни кавалерия, три дружини войска и една батарея топове охраняват сградата на Великото народно събрание. Александър Батенберг пристига на кон. През гърдите му са препасани белите ленти на древноруския витяз Александър Невски.

И пак става бой. Този път кой по-напред да направи поклон пред княза. С готови замастилени пера депутатите тичат да скрепят с подписа си височайшата воля. 304 велики народни представители парафират протокола за извънредните пълномощия.

Цялата тупурдия трае около час. Без проверка на изборите, без бюро и председател, без клетва и дневен ред, без дебати и стенографски протоколи. „Всичко мина гладко като продукция на някой акт от „Норма“ или „Аида“, доволен е Константин Иречек.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1804365