BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

131 години от преименуването на Хаджиоглу Пазарджик в Добрич

С ИМЕТО ДОБРИЧ

В първите години след Освобождението на България от турско робство будното и патриотично българско население на Ха-джиоглу Пазарджик, което от довчерашен безправен роб става господар на собствените си съдбини, започва да урежда своите градски работи. Хората си дават много добре сметка, че старото турско наименование на града повече не може да остане. То е изживяло своето време. Това име е тъжен спомен от черните години на робството и следва да бъде заменено с българско, име, с което градът да бъде записан в страниците на новата българска история, в историята на свободния български народ.

Тъй като градът се развива бързо, още тогава по всичко личи, че в близките години той ще стане най-големият град на Добруджа. Така възниква мисълта новото българско име на града да бъде Добрич, в чест и памет на гордия средновековен български владетел на областта – Добротица, известен сред българския народ като Добротич.

Движението за заменянето на името на града добива народен характер и обхваща цялото негово българско население. Вече покойният ни съгражданин Драгни Костадинов ми е разказвал, че някои видни граждани застават начело на това движение. Организира се общоградско събрание на централния площад на града – \“Шадравана\“, на което се взема решение да бъдат направени съответните постъпки за заменяне турското име на града с българското име Добрич.

Тогавашната общинска управа се заема да осъществи тази идея. Направени са постъпки пред Окръжния съвет във Варна, тъй като в административно отношение нашият град принадлежи към Варненски окръг. Варненският окръжен управител възприема това искане и представя пред Министерството на вътрешния ред мотивиран доклад за неговото удовлетворяване от княз Александър. От своя страна доклад до Александър подава и министърът на вътрешните работи Г. Д. Начович.

В този доклад четем: \“Господарю! Жителите на град Хаджи-Оглу-Пазарджик, Варненско окръжие, с прошение подадено на Варненский окръжен управител от 19 октомври 1881 год. просят да се промени турското наименование на градът им, като се замени с името \“Добрич\“ в памет на някогашний български войвода, в имято на когото е наречена Добруджа, и в юго-западна-та част на която се намира този град…\“ Княз Александър удовлетворява искането и на 27 февруари 1882 година, в брой 22 на \“Държавен вестник\“ бива обнародван този доклад със съответен текст: \“На първообразното с собствената ръка на Негово Висо-чество написано: одобрено Александър\“.

КАЛЕНДАР НА НДТ И NDT1.COM

На днешният ден, през 1882 година, с указ на княз Александър Батенберг, град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич. Прието е името на българския владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство. Най-старият документ свързан с началото на нашия град с който разполага РИМ Добрич, е един съкратен регистър от 1521 г, т. нар. иджмалъ регистър, каза за радио “Добруджа” Дияна Борисова директор на музея. По онова време в Османската империя при преброяване на населението са са се изготвяли два вида регистри-муфалъ и иджмалъ регистри. Първият е пълен, а вторият –съкратен. В този регистър нашият град е споменат като село Хаджиоглу. В навечерито на Освобождението градът е наброявал около 12 000 души, които са живеели в 9 махали- 4 турски, 1 татарска, 2 български, 1 арменска и 1 циганска. Освобождението на града, а и самата Руско-турска освободителна война е довела до голяма миграция на населението. Много от османските жители тогава напускат пределите на града и неговите околности. В същото време българи от Северна Добруджа, Мала азия и Тракия се заселват в Добруджа. През 1894 година града наброява 12 000 жители- 6 000 българи, 3 000 турци, 2 700 тататри, евреи, арменци, цигани и други. Според легендата, основаването на града е свързано с името на богат търговец на име Хаджиоглу. Историческата истина е друга, коментира Дияна Борисова. Според проф. Страшимир Димитров името на нашия град е свързано с преселването на оглуски род, който е носел името Хаджиоглу. Преселванията през онези години са били нещо нормално. Вътрешността на Добруджа е била пустееща и Османската империя е имала за цел да я засели. През 1881 година на Шадраван площад е организиарано събрание, на което жителите на града избират новото му име. През 1949 година град Добрич е преименуван в град Толбухин. На 25 септември 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България, с Указ № 1 на президента на Република България Жельо Желев бе възстановено старото име на града – Добрич /тогава Толбухин/. Указът бе връчен от председателя на Народното събрание академик Николай Тодоров.

http://www.ndt1.com/article.php?story=20130227110329280&query=131%2B%25E3%25EE%25E4%25E8%25ED%25E8