BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Българите преодолявате прегради с чест

Юрий Исаков, посланик на Русия

Поздравявам читателите на в. „Стандарт“, а в тяхно лице и целия български народ със 135-годишнина от Освобождението от османско иго! Определящи за руско-българските отношения винаги са били и си остават дълбочината и наситеността на многообразните връзки между народите на нашите страни, общността на тяхната историческа съдба. В наследство сме получили кръвното братство на нашите предци, които рамо до рамо са се сражавали за Свищов и Плевен, Шипка и Пловдив. От векове ни обединява православната вяра, дошлата от България в Русия писменост, а значи и просвета, преплитащите се традиции, културните корени и даже манталитетът.
Достатъчно е да си спомним, че първият Московски патриарх е бил българинът Киприян. А великият руски писател Лев Толстой самостоятелно е изучавал български език в Красна Поляна. Когато в края на живота си писателят тайно напуснал своето имение и тръгнал на път, който се оказал за него последен, крайната цел, към която се е стремял, е била България. Не случайно именно българинът Инсаров, герой от романа на Тургенев „В навечерието“, е станал за руските разночинци-народници символ на любовта към Русия, идеал на борбата за правда и справедливост.
Ярък пример за близостта, приятелството и благоразположеността на нашите народи е приемането в България на ветерани от Руско-турската война през 1877-1878 г., които попаднали на територията й в състава на армията на Врангел, и в пълния смисъл на думата роднинската грижа за тях. В трудното време между двете световни войни България осигури на руските герои освободители достойна пенсия.
В България грижливо се пазят стотици паметници на руски воини, десетки улици и площади са назовани на имената на герои от Освободителната война, включително на легендарните генерали Скобелев, Гурко, капитан Калитин и много други.
Затова за руския народ 3 март 1878 г. е бил, е и ще бъде символ на възраждането на държавността на братския православен народ на България, наш общ празник. Русия никога не е ревизирала огромното значение на тази дата, независимо от това, каква е била политическата конюнктура. В историческия път на България е имало немалко прегради. Но българският народ с чест ги е преодолявал, ставайки все по-силен и по-мъдър. В този празничен ден пожелавам на читателите на в. „Стандарт“ и на целия народ на пр