BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Ракия решава битката за тепетата

Освобождението на България е един от най-славните моменти в цялата ни история. За събитията по време на Руско-турската война (1877-1878) са изписани томове. Има обаче и много куриозни случки, които не са популярни и се знаят само от историците. Малко хора знаят, че едни от най-големите победи над турската армия по време на войната всъщност са постигнати благодарение на българската ракия. За част от тези любопитни факти разказва директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Преди да пристъпят към превземането на Южна България, руските войски са завладели голяма част на североизток от Балкана. Огромната турска армия от 125 000 души се съсредоточава зад планината. Там е спокойна – смята, че поне няколко месеца ще има възможност да си почине от битките. Турците знаят, че през зимата е невъзможно да се преодолее Балкана. А и зимата на 1878-1879 година е наистина много сурова. Балканските склонове са покрити с три метра сняг
Когато руските войски преминават през планинските проходи, изненадата за турците наистина е много голяма, обяснява Божидар Димитров. По думите му те буквално са сварени по бели гащи. От военна гледна точка Сюлейман има огромна армия. Турски войски са съсредоточени при Шипка-Шейново, има и огромна войска при София. Русите обаче разполагат с точни карти на старопланинските проходи. Изработени са от австриеца Феликс Каниц, който е географ и историк. Година преди войната той е картирал проходите и предоставя картите на руснаците, за което по-късно е награден с орден. Така с точните карти на проходите и с помощта на 10 000 българи, които разчистват пътя от снега, русите преминават планината през Арабаконак, Шипченския, Троянския проход, както и Хаинбоаз. При Шипка опитът на Вейсел паша и огромната му 30 000-на армия да удържи върха е неуспешен. В боя се отличават българските опълченци, които отблъсват турците. Руските войски, които минават през Арабаконак, удрят турците в София в гръб, а опитът да бъда подпален градът се проваля благодарение на консулите Вито Позитано и Леандър Леге. Оттам генерал Гурко тръгва към Пловдив, където е съсредоточена 25-хилядната армия на Сюлейман, който се хвали, че ще превърне града във втори Плевен. Русите се придвижват бавно, като се снабдяват с храна, минавайки през богатите български села. Близо до Пловдив генералът среща 53-ма руски драгуни, водени от капитан Бураго. Отдалече Гурко забелязва, че са неестествено весели и шумни
Пияни са, след като са се почерпили с ракия и вино при хората от освободените села. Гурко им се разкрещява, идва и капитан Бураго, който е в същото състояние – пиян. Генералът логично пита как в това състояние може да се разчита на тях. Бураго обаче се обижда и заявявава, че нищо не може да попречи на него и хората му да изпълнят която и да е генералска заповед. „Ами тогава превземете Пловдив“, казва им иронично Гурко. Капитанът обаче приема задачата сериозно. И дори без да разбере генералът, с пияните си драгуни влизат в града. Разделени са на двойки и тройки, вървят по улиците и крещят, размахват саби, препускат. Турците са ужасени от гюрултията, понеже не могат да установят броя на драгуните. И панически хукват към Родопите. В това време Сюлейман е наредил трапеза на гарата в Пловдив, където е поканил консулите и чуждестранните журналисти да ги черпи и да им говори за плановете си. Адютантите му докладват какво става в града и той изоставя трапезата, като се качва на влака и заминава за Одрин. Драгуните идват, изяждат му обяда и пият още, но вече не ракия, а изискани френски коняци, които Сюлейман е приготвил за почерпката на гостите си. Докладват на Гурко, който все още нищо не е разбрал, че Пловдив е превзет. От своя страна генералът разпорежда да се закупи от българите голямо количество ракия и вино за нуждите на армията. След Освобождението на Пловдив турците отстъпват до Одрин, голяма крепост, но натам прииждат и много кервани с бежанци, които задръстват улиците на града. Много от тях
умират от студ, глад, болести
и остават така по улиците. Селището е задръстено – няма как да се привдижват войските, които тръгват към Цариград, като изоставят Одрин. Русите идват и продължават към Цариград. Стигайки на 13 километра от него до Сан Стефано, турците капитулират и се подписва Санстефанският мирен договор.
Освобождението не минава и без други куриози, казва Божидар Димитров. Например в Раковски, където живеят предимно католици. Тук пристига генерал Карцов със свитата си и свещениците излизат да ги посрещнат. Силно притеснени са обаче, тъй като смятат, че заради вярата си генералът може дори да ги нашиба с камшици. Още повече се плашат, като виждат отдалече Карцов – мрачен и суров. За голяма тяхна голяма изненада обаче, след като се приближават, 5-6 от офицерите на генерала се хвърлят в краката им да искат благословия. Оказало се, че сред русите има много католици. Директорът на Националния исторически музей разказва и за друг куриоз, който е от Батак. Там, като пристигнали руснаците, първо попитали къде е джамията, за да се помолят. Българското население решило, че войниците са се объркали и им показали църквата, но русите отново обяснили, че им трябва джамия, да се помолят, защото били мюсюлмани. Така станало ясно, че в армията, която отблъснала турците, имало и много войници с различна от православната вяра.

paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-03-02&article=443048