BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Жените поумняваме

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Каква принцеса бях, каква принцеса!
Как влюбваха се принцовете в мене!
Безгрижно, лекомислено, божествено
Живеех – пренебрегнала вретеното.

Как покорявах всичко само с поглед!
Бях вятърничава и мъдра – всякаква.
За мен мъжете стъпваха във огъня.
И тайно във съня си ме изплакваха.

Каква принцеса бях… Но ме докоснаха
очите ти – две остриета сини.
Прибрах короната, разгоних гостите
и те приех – ведно със орисията си.

Какво си мислиш – че изтлява миналото?
Че край си има всяка женска лудост?
Повярвай ми – макар след сто години,
принцесата в мен
пак ще се събуди.

ПУНКТУАЦИЯ

Как може да свърши внезапно
нещо, дето не е започнало?
Аз ще се върна обратно.
Ти остани при точката.
Тя е голяма и кръгла
като луната в тополата.
Гледай ме как си тръгвам
и не ме спирай, моля те.
Даже в гръб съм красива.
Може би даже повече.
Този костюм ми отива.
И женствено пеят токчетата ми.
За гледане не се плаща.
И улицата е дълга.
В окото ти с нокът дращи
ръбът на първия ъгъл.
Точно зад него е пътят ми.
И той е еднопосочен.
Ако две крачки пристъпиш –
имаш шанс за многоточие…


Тя е нито Риба, нито Водолей. Но може би точно заради това хем се чувства прекрасно в дълбокото море на поезията, хем стъпва здраво на земята като истинска жрица на разума. Родена на 21 февруари, Маргарита Петкова е от най-големите поетеси на нашето време. Става сензация още с първата си книга „Дива къпина“ от 1983 г. Следват „Писмени показания“, „Ненаписани стихотворения“, „Решавам аз“, „Ивановден“ и много други. Тя е автор и на над 200 текста на поп хитове – от „Иване, Иване“ през „Бермудски триъгълник“ до „Болката отляво“. Щастливо разведена майка на 3 деца. Сега е редактор в издателство „Захарий Стоянов“ и смята, че там е на мястото си.

– Маргарита, кога детето поумнява? Започва ли да остарява след това?
– Не знам. То си е още вътре в мен и наднича с любопитни очички, които растат през годините и стават все по-мъдри.
– Как трябва да се възпитава?
– С шамари и целувки. То се учи непрекъснато. Но винаги ще си носи и целувките, и шамарите – независимо че става все по-голямо.
– Как би се определила около рождения си ден?
– Аз съм диагноза, наречена Маргарита Петкова.
– Спомняш ли си първата любов?
– Естествено се влюбих в съседското момче, което всички мои приятелки харесваха най-много. Той беше с година по-голям – от малка предпочитам по-възрастните мъже. Играехме заедно, возеше ме на рамката на колелото си, разхождахме се по улиците на София. Обикновена момичешко-момчешка невинна загадженост. В училище ме защитаваше от момчетата, които ме дърпаха за овенчаното с огромна панделка „кукуригу“ или ми правеха „марки“. Чувствах се истинска Дама на сърцето. А момичетата ми завиждаха и това ми беше особено приятно. После семейството им се премести в ново жилище и толкова страдах, че написах първото си любовно стихотворение. Във втори клас! След няколко години случайно се засякохме семейно в трамвая „петицата“ – ужас! Той изобщо не беше същият и направо се чудех с кой акъл съм го харесвала.
Мъжете катастрофално се променят, какво да се прави…
– Какво толкова фатално се случва с представителите на силния пол?
– Не знам. Но жените поумняваме.
– Какво искаш да кажеш с това „На 50 жената е убиец – напреко през житейското просо“?
– Правя игра на думи – убиец не в прекия смисъл, а в преносния – като превъзходна степен. Нали казваме – убийствено красив, убийствена книга, та и оттам – тази е направо уууууубиец!
– Как и кога се ражда един стих?
– Ако знам отговора, сигурно ще престана да записвам стихотворенията. То е като да счупиш спящата кукла, за да видиш как й се затварят и отварят очите.
– Слагаш ли си лист и молив до възглавницата, когато вечер си лягаш?
– Не. Не спя с лист и молив, има много по-приятни неща, с които да си ляга човек.
– Твоето мнение за протестите срещу цените на парното и тока?
– Аз не съм само поетеса, аз съм граждански ангажирана личност и се интересувам от всички обществени проблеми. Подкрепям протестите, защото народът като единствен суверен не може да стои безучастен, когато се посяга на неговото право на достоен живот. В интервю Георги Кадиев призовава да се вземат крути мерки спрямо нередовните платци – ако дължиш на едно от монополистичните дружества, да ти спрат доставките на всички останали. Значи – ако аз съм длъжник на „Топлофикация“, моментално да ми спрат тока и водата. Много се замислих. Кадиев беше кандидат за кмет с подкрепата на БСП. Нали социалната политика е приоритет на тази партия? Това е фашистко, антихуманно. Ами да ни натоварят направо към газовите камери – тогава ще останат само тези, които могат да плащат безумните и неподлежащи на обяснение как точно са калкулирани сметки. Призивите му за санкции към хора, които броят стотинките си, са нечовешки. Всеки трябва да плаща, но реални цени спрямо доходите на населението.
Народът се събуди и няма да позволи безропотно да го яхат „Наши и чужди гости“.
– От това може ли да изскочи и поезия?
– Аз съм добра по принцип, но когато съм лоша, съм много по-добра! А сега направо съм бясна, не просто сърдита. Поезията се ражда от живота, а не от смукане на пръстите. Може да ме кичат с титлата „най-любовната поетеса“, но социалната тема винаги е била застъпена в това, което пиша.
– Има ли нещо недовършено при теб?
– Не. Старая се всичко, което съм захванала, да доведа до край.
– С какво се занимаваш сега?
– Винаги пиша нещо ново. Но не ме питай как ми се получава. Просто това ми е работата – с листа и молива. Почти съм спретнала книга, която някой ден ще види бял свят. Нямам недовършени неща, поне се старая всичко, което съм захванала, да доведа до край.
– Как би коментирала мисълта на Чарли Чаплин „Животът е въпрос на желание, не на смисъл“.
– Ако имаш желание за живот и всичко, свързано с него, то смисълът се намества сам.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-02-22&article=442061