BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Неофит гледа Шампионска лига

Духовното чедо на дядо Максим го наследи като патриарх на БПЦ. Целият духовен живот на Неофит преминава под неговата бащинска опека. Дядо Максим го постригва за монах, той го ръкополага за йеромонах и йеродякон, пак дядо Максим го прави архимандрит, след което го взема за протосингел, а като го прави епископ – и за свой викарий. Дори и именият ден на двамата бе в един ден – 21 януари.
Кой е този харизматичен духовник, поел кормилото на Църквата ни? От Неофит струят достойнство и мъдрост, благост, но и суровост, достолепие, но и скромност.
Женитбата му с Църквата е предопределена от дете.

Светското му име Симеон на еврейски значи послушание или „този, когото чу Господ“, а на гръцки е белег, белязан.

„Майка ми е влязла в родилното на 14 октомври – на Покров Богородичен – празника на св. Богородица. Родил съм се на другия ден и винаги съм чувствал, че съм се родил под покрова на Богородица. Оттогава всички важни събития в моя живот са свързани с Богородица – кръстен съм на Успение Богородично в столичния храм „Успение Богородично“, монашеството приех през успенския пост в Троянския манастир „Успение Богородично, ръкоположен бях за дякон на Успение Богородично и за архимандрит – на Въведение Богородично“, връща спомените дядо Неофит.

Той и брат му – диригентът на патриаршеския катедрален хор в „Св. Александър Невски“ доц. Димитър Димитров, отрастват в скромно и много религиозно семейство.
Баща им Никола е от Асеновград, а майка им Стефанка – от Карлово. Той е бил локомотивен машинист, а тя – клисарка в Румънската църква. Срещат се в София. Там се ражда Димитър през 1943 г., а Симеон – през 1945 г. „Нямахме житейски удобства, но имахме много вяра в доброто. Живяхме дълго на квартира в центъра. Учехме в 13-о училище „Св. св. Кирил и Методий“ на пазара – там, където е и училището, и улицата, и църквата. Майка ни бе силният човек в семейството. Тя имаше силно религиозно чувство и ни подготвяше за живота с християнски морал, любов в трудолюбието, чистотата на отношенията, искреността и желанието да постигнем силна духовност, която да ни крепи в живота“, връща спомените дядо Неофит.

Баща им иска синовете му да станат железничари, но майката настоява да изкарат Софийската духовна семинария, която по онова време е в Черепиш. Като малки те сами ходят в храма „Св. Неделя“ и стават малки иподякони.

На батко му викат Митко попа

Майка им – хористка в църквата, ги запалва за пеенето. Бедни са, музикални инструменти няма как да си купят, но пък Господ им е дал хубави гласове, за тях пари не трябват. Пък и църквата изцяло е приела акапелната музика.

И вечер преди сън с майка си пеят любимата „Светий Боже“ или „Богородице Дево“ и „Достойно ест“. Когато Димитър кандидатства в семинарията, отиват пак тримата да подадат документи. „Прие ни тогавашният ректор епископ Тихон. Майка му каза, че големият иска да постъпи в Семинарията, а той, поглаждайки хубавата си брада, попита: „А могат ли да пеят?“ Тя отговори: „Ами, да ви изпеят, дядо владика.“ Изпяхме „Светий Боже“ и той, пак така доволен, поглаждайки брадата си, каза: Ами, ние ги приехме и двамата. Та аз вече се считах, че след 2 г. съм сигурен“, разказва дядо Неофит.
Симеон поема същия път със старите учебници на брат, тъй като през социализма рядко се печатат и са кът. След 6 години в Черепиш и казармата двамата отново се събират в Духовната академия. Във втори курс обаче Димитър се жени. Като реверанс към брат си ще кръсти първородния си син на него – Симеон, когото Господ дарява с хубав глас, баритон, досущ като бъдещия Неофит. Като студенти двамата братя създават прочутия хор „Йоан Кукузел“.

„И аз бях в групата. В началото бяхме петима и направихме квинтет. Премиерата ни бе в Театър 199 на 29 февруари 1968 г.“, уточнява Неофит.

Димитър изкарва и музикалното училище, а през 1977 г. завършва консерваторията и година по-късно става преподавател в Духовната академия и диригент на хора в „Св. Александър Невски“. Така неговият светски път е предрешен, но майка им мечтае един от синовете да стане духовно лице.

„Симеон беше по-отвореният, по-бесният, а аз – по-свит. И по-скоро може би аз очаквах да поема този път“, разкрива братът на дядо Неофит.

„Без да ни насилва, майка го желаеше като жертва и жест към Църквата, не го чувстваше като лишение на детето си от един нормален светски живот. Напротив, ценеше много повече живота, посветен на църквата, а той по-активно е изпълнен в монашество.
Това беше и моята мисъл при колебанието в свещенство ли да бъда, в монашество ли, или в цивилния живот в служба на църквата като брат ми“, казва дядо Неофит.

Той вече е на 30 г. и трябва да избере пътя – завършил е Духовната академия и има една аспирантура по музика в Московската духовна академия. За отличния си успех
получава златен камертон от Руския патриарх Пимен.

Духовен наставник по това време му е викарият на патриарх Максим епископ Партений. След една негова служба погледнал строго през буйните си вежди майка му и рекъл като упрек: „Е, и Симеон ли музикант ще го правим?“ „Стефанка отговорила: „Каквото е воля Божия“. Съветите на дядо Партений и неговият пример повлияват на младия Симеон. „През 1975 г. подадох молба. В монашеството казват, че тази молба трябва да бъде единствено волеизявление – да изразиш волята си, че се поставяш на църквата и тя определя твоето служение. Пострижението ми беше в Троянския манастир. Негово светейшество патриарх Максим го извърши. Приех монашеското име Неофит.

Междувременно бях и преподавател в Духовната академия. Беше голямо тържество.“ Тържество, ама при замонашването брат му Димитър скришом плаче на този ден – 3 август 1975 г. „Казах си, ще му вземат здравето.“ Слава Богу, патриарх Максим го оцени и го взе при себе си в митрополията“, разказва доц. Димитров.

Само след 12 дни – навръх големия празник Успение Богородично, пак дядо Максим го ръкополага за йеродякон. „След това негово светейшество ме взе за свой протосингел, а после ме ръкоположи за викарен епископ. Станах и ректор на Духовната академия“, щрихира живота си новият патриарх.

Той е последният ректор и първият декан на Богословския факултет. Негова е заслугата да върне духовната катедра отново в лоното на Софийския университет.
През 1992 г. СДС разгаря разкола в Църквата. За да е близо до църковните дела, назначават Неофит за главен секретар на Св. синод.

Предвождани от Анатолий Балачев, разколниците завемат сградата на Св. синод. Вътре Балачев сяда на стола на дядо Неофит и подписва заповед за уволнение на патриарх Максим. После като пладнешки крадци задигат короната, касетофона и други вещи на Неофит. Позорът е неизмерим. Дядо Неофит се качва на камбанарията на „Св. Александър Невски“ и бие голямата камбана на умряло, за да оповести този траурен ден за БПЦ. Тогава побеля, разказа брат му. „Преживях окупацията на Синодалната сграда и на Софийската митрополия на „Цар Калоян“ 7. Тежките моменти много болезнено се отразяваха на религиозното ми чувство за братски отношения, защото разколът е разделение, противопоставяне“, изповядва дядо Неофит.

През 1994 г. се провежда избор за Доростоло-Червенски митрополит. Най-много гласове печели 49-годишният Неофит. Декември 2001 г. Църковно-народният събор разделя епархията на Силистренска и Русенска и той остава митрополит в Русе. Като тръгва за Русе, Неофит духовито казва: „София ридае, Русе сияе!“

Край Дунава бързо печели любовта на вярващите – достолепен, внимателен и скромен, той подема да се възстанови събореният през 70-те години от комунизма храм „Всех Святих“.

Докарва в Русе мощи на св. Георги, който е небесен закрилник на града. „Църквата „Сан Джорджо ин Велабро“ в Рим съхранява част от главата на св. Георги. Дядо Неофит, който е перфектен администратор и много организиран, изпрати писмо до кардинал Каспер, председател на комитета за единство на християните към Ватикана. Отговорът бе положителен“, разказва архимандрит Виктор от Русенската митрополия.

Някои заподозряха новия патриарх в икуменизъм, след като свещеноиконом Стефан Стефанов от русенския храм „Св. Николай“ изнесе проповед в католическия „Св. Павел от Кръста“ и участва в обща служба с римокатолици, евангелисти и грегорианци. И поясни, че имал благословението на дядо Неофит. А подобно участие е осъдено от апостолските правила с отлъчване и низвержение, защото икуменизмът цели не връщане на еретиците към истинското учение на Христос, а принуждаване на Православието да приеме ересите, да изкриви Христовото учение. Затова и БПЦ не членува в икуменическата организация Световен съвет на църквите.
Ето какво мисли дядо Неофит по въпроса: „Православието държи, че истината е една – глава на Църквата е Христос.

И който се е отклонил, пътят му е обратно към нея. Това е възможността за единение – всеки да почувства доколко е носител на истината, като съобрази това със светото Евангелие и със словото Божие, с Вселенските събори. И отклонилият се да се присъедини към едната истина. Така обединението на църквите ще стане много истинско и лесно. При първосвещеническата молитва преди разпятието Христос се моли на Отца с думите: „Да бъдат всички едно, както ние с теб, отче, сме едно, така и те да бъдат едно, за да повярва светът, че ти си ме пратил.“ Единството е авторитет. Когато него го има, силата е по-голяма – и духовната сила, и силата на истината, и религиозното въздействие.

Единството трябва да бъде стремежът на всички християни“

Грешка зад толерантността, желанието за разбирателство и консенсус на новия патриарх да се види слабохарактерност. Заблуда е. При отстояване на принципите си Неофит показва завиден характер. Той привежда библейския пример с Христос. „Когато е получил плесница от първосвещеника по време на съдебния процес, Иисус Христос протестира срещу това. И казва: „Ако говорих зле, докажи вината ми. Ако говорих добре, защо ме биеш?“ Тоест той протестира за плесницата, а не е казал да го ударят и по другата буза. А репликата „Когато те ударят по едната буза, обърни и другата“ идва да рече, че не трябва да се отвръща на злото със зло. По-добре понеси един удар повече и с това успокой злото, насочено срещу теб. Ако ти отвърнеш, ще увеличиш злото сред хората. А силен е този, който победи злото в себе си и около себе си“, привежда евангелски примери Неофит.

Патриархът е сред най-личните певци с най-мощния и колоритен глас в Църквата. През 2004 г. издаде диска „Живот и песнопение“. Изкупи се, преиздадоха го, но и днес в музикалните сайтове пише: „Не е в наличност“. За 60-годишнината си записа втория – „Покаяние, пост, възкресение“, също отдавна изчерпан. Но гласът на патриарха
се чува и в ютюб Най-слушаната там е тъжната и покайна „Се Жених грядет“ („Ето, Женихът идва“). „Тя се изпълнява в глас 8 по византийското осмогласие. Това е църковната гама, нещо като до мажор, пояснява дядо Неофит.

Любимата му песен е възхвалата на св. Богородица „Достойно ест“, която е била и най-скъпата за Васил Левски. Нея дядо Неофит изпя в аулата на Софийския университет, а хор от ангелогласни му пригласяше и когато получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Климент Оридски през 2008 г. Тогава изпълни „Достойно ест“ по напев от Широка лъка, както го е пял и Левски.

Сред слушателите там са и първите му братовчеди – проф. Георги Попов, виден богослов в Софийския университет, и иконом Кирил Попов – председател на храма „Св. „Николай Чудотворец“ (до бившия Кореком) и диригент на Хора на софийските свещеници, върнал се също със „Златен камертон от московското си следване.

Дядо Неофит казва, че най обича светогорската източноцърковна музика, както българската и руската класика. След богослужението за него по важност са църковната музика и преводите от източна византийска нотация на петолинейна нотация църковни песнопения. Патриархът има отговор и на такива, които смятат, че църквата трябва да се промени. Сякаш не искат да вдянат, че ако тя бе играла по свирката на всяка светска власт, нямаше да устои 2000 години: „Исус е същият и вчера, и днес, и вовеки. Обикновено се търси от църквата по-многообразна дейност сред обществото, а не да променя и обновява учението си. То е непроменимо и дадено веднъж от Христос и от светите апостоли и е завършено. Консервативността във вярата и догмите говори за тяхната вечност и достойнство. Но църквата намира начин да погледне към човека от променящия се свят със своята духовна сила и със своето хилядолетно богатство. Тя може да промени отношението към хората, които идват в това ново време, и да им бъде полезна в изявите, вижданията и философиите за света.“

Преди 5 години в редакцията на „24 часа“ дядо Неофит прозорливо рече:
„Трябва единение и нов морал срещу кризата.
Изглежда, политическият живот натам води обществото, че се получава безкрайно и безполезно лутане. Ако се постигне единение в силите, по-бързо ще се преодолее кризата. Добрият морален образ на водачите се отразява на самото общество и обратното – като видят хората, че тези, които стоят високо, не мислят за доброто на обществото, а само за личното си добро, и хората стават такива.“ Думите му тогава сякаш описват ситуацията в страната и днес.

Патриархът смята за най-доброто свое качество разбирателството и музикалната си дарба. А за най-голям свой недостатък, (зодия Везни), заявява: „Повече обмислям.“ Любимата му книга е „Под игото“, а сред филмите обича исторически български и английски. Девизът му е: Вяра и нравственост.

Убеден е, че медиите са сила и необходимост. Следи тв новините, но признава:
„Обръщам внимание и на Шампионската лига“.

Не помни колко венчавки е направил, но пред него обет на Господа са дали щерките на Иван Костов, бившият зам.-министър на икономиката Любка Качакова, дъщерята на банкерката Петя Славова.

„Чаша червено вино е любимото ми питие“, сподели веднъж той. То е добро за укрепване на сърцето, а патриархът се нуждае от това, след като миналата година му смениха сърдечна клапа. Сега обаче навлиза в добра кондиция, а и новият пост на Първойерей на БПЦ е голям стимул за здравето и духа.

„Неофит означава новопосаден, нова фиданка. Така са наричали новокръстените християни – неофити, тоест новопосадени в градината на църквата“, разясни името си патриархът за „24 часа“. Фиданката отдавна е пуснала надълбоко корени и като голямо дърво е устой на Църквата. Остава да жънем плодовете и на патриаршеските му дела.