BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Провокирано от ставащото в България

Не един път съм казвал, че една от неприятните черти на нашето църковно всекидневие е неспособността или нежеланието ни да браним своите. Ако някой свещеник си навлече неодобрението на коя да е клонка от властта – епархийското началство под лозунга „не ми разваляй отношенията с…“ добавя тежката си десница към онези шамари, които се сипят върху отеца от страна на извънцърковните фактори.

Историята с глутницата, нахвърлила се срещу архимандрит Филип, представител на Руския Патриарх към Българския Патриарх, може да стане изключение от това “правило“.

Обвиненията, които една групичка ултранационалистично настроени псевдоенориаши отправят срещу о. Филип, са достатъчно смехотворни. Той бил чел, например, молитвените бележки, оставяни на гроба на почитания в София руски архиепископ Серафим Соболев. Но има ли храм, където свещеникът да не чете бележките, а веднага да ги изгаря? Ако бележката съдържа благодарност към владика Серафим за неговата помощ, то точно поради това тя трябва да се запази в материалите за бъдещата му канонизация. Ако в бележката е вложено пожертвувание, то трябва да се предаде в храма – а за тази цел бележката пак пак трябва да се разгърне. Бележките се оставят без подписи и паспортни данни, в тях няма изповеди. Така че за никакво нарушение на приватността не може да се говори.

Защо българското Външно министерство изведнъж толкова се загрижи за бележките в руския храм (този храм е собственост на Русия и към него няма никаква юридически регистрирана община на български граждани) – това е загадка. Няма да се заемам с конспирология и да гадая какви са причините за тази акция на МВнР на България.

По-интересно ми е друго: очевидно е, че воят срещу о. Филип се надава от малка групичка хора (блогъри, в това число и руски), на които са еднакво омразни Московската патриаршия, патриарх Кирил и президентът Путин. Просто Патриархът и президентът са извън тяхната досегаемост – и затова те се опитват да организират дребния си аустерлиц върху по-достъпния о. Филип. Не за собствените си грешки е хулен архимандритът, а тъкмо за това, че той е антипросопон (заместник, представител – прев.) на руския Патриарх.

Засега реакцията на църковното ръководство е достойна: о. Филип неотдавна (и то в самия разгар на гонението!) беше възведен от митрополит Иларион в сан архимандрит.

Но ако българското МВнР и по-нататък продължи да не дава виза на архимандрита, ще трябва (за да не им позволяваме да ни тъпчат) да подберем за о. Филип някакво още по-високо и отговорно служение… Тъй че злобата на господа „експертите“ може да доведе не до съсипване, а до издигане на о. Филип.