Направи „висящо“ добро, пък ако ще да ти се присмиват

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Направи „висящо“ добро, пък ако ще да ти се присмиват

“Висящите” кафета наводниха социалните мрежи и преляха по улиците на България. Навсякъде замириса на чаромат, току-що изваден от фурната хляб с препечена коричка, на печатарско мастило, на топли банички и на доброта. На онази доброта, която почти бяхме забравили, че съществува. Добротата да дадеш някому нещо, без да очакваш нищо в замяна, дори благодарност, Добротата в същинския вид. И животът започна да изглежда “по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”…

Спокойно! Не изпадам в състоянието на блажени са верующите. Напротив. Знам всичките “за” и “против” относно тази инициатива. Дори “въздържали”-те се знам.
4 ЗА. Какво по-достойно от това, в кучешкото време, в което живеем, да платиш освен собственото си сутрешно или следобедно кафе още едно – за някой непознат, който няма как да отдели 50 ст. за глътката топлина? Да платиш още един хляб за някого, който иначе ще рови в боклукчийската кофа, за да издуха от цигарената пепел и уличната прах някоя вече изсъхнала половинка?

Да купиш още един вестник за някого, който иска да прочете какво става по света и у нас, но това вече отдавна се е превърнало в лукс за сметка на хляба и млякото? И да се почувстваш ти самият удовлетворен от своята лепта, защото не си от тези, дето са си насмогнали на харча. Те не се редят за кафе, за хляб, за вестници. Имат си домашни помощници, шофьори, доставчици. От популизъм, в зависимост от общественото положение, могат да хвърлят една “алековка” за унижените и оскърбените. Но това ще е безсмислен показен акт.

Нали говорим за добротата. За това как късаш от залъка си, за да направиш добро и да го хвърлиш в морето. Не за да препереш съвестта си, която е пожълтяла от неупотреба. Обикновено ненасмогналите на харча си се включват в такива начинания. От техните безименни есемеси набъбват бавно, но неотменно сметките на болните, на сираците, на неравностойните. И тези хора искрено вярват, че парите им отиват по предназначение. И – стига им тая награда. Поклон! Да не забравяме, че когато Достоевски казва “Красотата ще спаси света”, има предвид човещината, красотата на човешката душа, а не силикона, ролексите и лимузините. Хора с красиви души прегърнаха “висящото кафе”, все едно дали тази вменена на Неапол инициатива е факт, или журналистическа “патица”. Адмирирам и се включвам.

– ПРОТИВ. Не обичам стихийната спонтанност, която отшумява след седмица. Имаме си поговорка – “Всяко чудо за три дни”. От това се боя.

м с добротата под каквато ни се предлага форма, летим на крилете на собствената си съпричастност, но на втората седмица решаваме, че достатъчно сме направили за човека на касата зад нас. Трудно се създават традициите. Като английската ливада са. Но нали все пак отнякъде трябва да се започне.

Да хвърлим семенцата, пък дано поникнат, пък дано има кой да ги подстригва… Дали постоянството е сред добродетелите на народа ни? Дано…

Въпрос, който мен специално ме гложди. Добре, отивам в кварталния супер, плащам моя и още един хляб. Съседката прави същото. Съседът плаща втори салам. Бабката от другия блок с трепереща ръка брои стотинките за още едно кисело мляко. Всички сме бели и добри. Половин час след нас се изтъпанва комшийката, чийто съпруг е джелатин, и пита мило: “Нещо висящо?”. Има! Оставили сме. Дават го. И тя доволно храни двете си котки плюс уличната кучка Сара, която спи пред входа.

Ако има “висяща луканка” – храни домашното си куче.

Измислям го, но не съм далеч от истината освен в подробностите. Другата страна е самата продавачка да си “напазарува” висящите продукти, защото в собствените очи е по-крайно нуждаеща се от всички крайно нуждаещи се по света – не стига, че виси по 12 часа зад касата, вдига тежките касетки със стоки, длъжна е да се усмихва на капризните клиенти и всичко това за 500 лв. месечно. Логиката е желязна. И ще я защитава със зъби и нокти. С какво е по-долу от клошарите, които събират кашони и ровят в кофите, тя поне неуморно се труди, а те, лентяите, не стига, че не работят, ами и като влязат в магазина, миризмата им надделява над тази от позавехналите пържоли и позагнилите плодове.

Да, знам, че има стикери, обозначаващи местата, предлагащи “висящи” продукти – съестни или интелектуални. Да, знам, че търговците, прегърнали тази инициатива, са съвестни граждани, че самата им добронамереност е перфектна скрита реклама на бизнеса им и това ще увеличи оборота им. Има начини за регулиране. Освен човешкия фактор. Той винаги е бил непредсказуем. Ама нали заради бълхата не трябва все да горим юргана?

– ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ. Болшинството. Типичният ни български скептицизъм. Произхождащ повече от аргументите “против” и свиването на устни към тези “за”. Търсенето на къде е далаверата от цялата тая работа. Защото, щом се върши безвъзмездно добро, “не може да няма някаква скрита далавера”.

Ние ще почакаме да видим телето под вола и тогава ще си кажем удовлетворени – видяхте ли, дето много се палите, че крушката си има опашка! Кой току-така ще се реди на опашка да плаща за нещо, което не знае къде отива, а? Не е луд, който яде зелника, а ние не сме луди, нееее!!! Да му мислят глупаците, дето са тръгнали да правят непоискано добро. Защото знаем, че няма ненаказано такова. Пък и това е доброволен акт, никой не те брои, даже изфабрикуваните социологически проучвания. А в компания – според настроенията в нея – кеф ти поддържаш, кеф ти оплюваш. Елементарно, Уотсън.
Елементарно според мен е да се върши добро. Много по-добре, отколкото да не се върши нищо. Нека да е наказано с присмех, с провал, с всяко чудо за три дни. Аз ще се чувствам удовлетворена пред собствената си съвест, че с моя висящ хляб съм нахранила ако не човек, то поне улично куче. Че децата ми ще оставят своето висящо кафе или вафла за някого, та бил той продавачката, децата или съседът, който ще се смее на
акъла им.

Защото това е доказателство, че имат акъл, а не само стомах. И възпитанието им не е било “висящо”.

Декларативно ли ще ви прозвучи, ако ненатрапващо апелирам за просперитет на добротата, дори под тази “висяща” форма? Докато не сме увиснали със страшна сила на въжето на бездушието!

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1878304