BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Валди Тотев от “Щурците”: За Великден сключих договор – постя срещу мелба с 6 топки

“Някак на шега тръгнах да пиша автобиографията си в “24 часа”, но историята взе да се подрежда”, написа в бележка Валди Тотев към третата си част “Защо “Щурците” се разтурихме на върха на славата”, която публикувахме. Идеята за мемоари идва на 60-ия му рожден ден, когато приятел му подарил кожен тефтер със заръката да опише в него живота си. Валди избра да го стори в “24 часа”. Досега успя образно да разкаже за детството си, като описа цялата ни тогавашна епоха с нравите, морала и идеалите на обществото. После разкри как Пеци Гюзелев отива на портала на казармата в Челопеч и го навива да стане “щурец”.

Днес публикуваме тематична глава за Великден, какъвто е останал празникът в детството на музиканта.

Велик ден е Великден! Аз съм с лъснати буйки, бели чорапки, нови (къси или дълги) панталонки, ризка, жилетка и сресан с мокро. Единствено съм си измил зъбките. Не съм пил дори вода. Хванати за ръце, с мама отиваме в църквата “Св. Седмочисленици” на ул. “Граф Игнатиев” в столицата, защото е най-близо до нас, а и защото там служи отец Калев. Той ни е кръщавал с бате. Има образа на оживяла икона – изпито аскетично лице, почти восъчна кожа, разбиращ и всеопрощаващ поглед и тих мирен глас. Освен това в тази църква баба има запазен стол като трон с месингова табелка, на която пише Мария Тотева. Изстрадал съм цяла седмица пост, което за мен – злоядия и месояден хлапак, е живо наказание. Струва си. След причастието ме очаква голямата награда – мелба с 6 топки сладолед и сметана. Най-вкусният е в сладкарница “Кристал” до ЦУМ. По-късно правеха много хубава мелба и в Млечния бар (“Млекото”) на пл. “Славейков”. За повечето столичани традицията бе след причестяването да хапнат мекици в мекичарницата на ъгъла на ул. “Граф Игнатиев” и “Цар Иван Шишман”, но за мен това означаваше да се продам евтино. Мелбата беше още в предварителния договор: няма мелба – няма договор!

Постяединствено при тези условия и туйто

Седмица по-рано – на Цветница, у нас (заради мама Лиляна) винаги гостуваше Трифон Силяновски (Фончо), братовчед на тате. Невероятен пианист и композитор! Засвирваше на стария “Зайлер” (избиран от маестро Атанасов за Райна – най-голямата дъщеря на дядо ми полк. Серафимов). Като начало немски маршове и “Лили Марлен” за десерт. Мама изпадаше в паника: “Фончо, моля те! Тези отдолу са комунисти, онези отгоре също. Ще ни навлечеш страшна беля! Фончо в отговор: “Добре де, ще изсвиря марша на Карл IV, него никой не го знае.” И това като традиция на всяка Цветница.

Валди и брат му позират пред паметника на прочутия им дядо полк. Серафимов в Смолян.

Има нещо приказно в прераждането на природата. Винаги и не случайно свързано с пролетта. Хвърлям тежките зимни обувки, кожуха, вълнените чорапи, жилетки… Олеквам с новите гуменки, къси гащета и ризка и се понасям като вятър… Никой не е успял да опише това състояние в детството, както Рей Бредбъри във “Вино от глухарчета”. А е написал книгата, когато е бил около 60-годишен. Има много гении във фантастиката, но Рей остава ненадминат.

Яйцата по традиция се боядисват в четвъртък или в събота. После след полунощ на Велика събота, която посрещаме винаги пред църква, започва тяхното унищожаване. Търси се “борякът”. Бой отгоре, бой отдолу. “Ама ти ме удари отстрани! Не е честно! Ааа, ти си сложи пръста отгоре! Не е честно! Ааа, ти се биеш с дървено яйце! Ааа ти игра с острото, а трябваше с тъпото… Не е честнооо…”

Още от малки ли заиграхме нечестно с дървени яйца, пачи яйца, боядисани яйца от токачки, само и само да преборим другарчетата? No fair play! Затова ли сега?…

Какво обича едно дете повече от всичко друго?Играта! Мама я осигуряваше. Всяка великденска утрин ние с бате ставахме с усещане за голямо състезание. Мама ни връчваше кошнички и тръгвахме из огромната ни градина ( 3200 кв. м) в Горни Лозенец да търсим скритите от нея яйца.

Нали сте редили пъзел. Едно е да редиш набран от компютър, друго е да търсиш решение в подреден от човек, който иска да те заблуди. Мама така изкусно скриваше 60-те и повече яйца сред цветя и храсти, че до обяд се връщахме винаги с по-малка бройка от общата. Там е работата, че дори тя не можеше да се сети къде ги е скрила. Ако аз имах повече в кошничката, бате – 6 години по-голям, я обвиняваше, че ми подсказва. Не ви ли напомня това на упреците към днешните футболни съдии в България?

Понякога ми се налага да правя уточнения, свързани с нелепи лъжи, които чувам и виждам по медиите. Една от тях е, че преди 1990 г. не е имало проблеми с откритото честване на религиозни празници у нас. Ще прескоча периода на големи гонения. Ще ви занимая единствено с лично преживяване от 1984 г. – година на “перестройка” и надежди за промяна у нас.

По традиция в събота вечер преди Възкресение Христово отивахме с приятели в църквата “Св. Седмочисленици” в София. Дъщеря ни Лили нея година оставихме при родителите ми в кв. “Лозенец”. Те обикновено ходеха на църква в Семинарията. На излизане след церемонията ги спират двама млади отрядници и питат мама и тате защо това дете e на църква, тогава в 4-и клас. Тате казва, че не могат да го оставят вкъщи само и затова са го взели със себе си. Доброволците записват данните на дъщеря ни, училището, класа и т.н. Мама и тате не могат да лъжат. На другия ден моите родители с тревога ми разказаха случката. Успокоих ги, че няма да има последствия, че тия отбиват номера, за да си добавят актив.

Само че в училището на дъщеря ни скоро се получи писмо, удостоверяващо нейното нежелателно присъствие пред черква на Великден. И това не 1954, 1964, 1974, а перестроечната 1984 г.

В по-ново време сме имали по-весели случки. Преди години приятелското семейство Антоанета и Теодор Шишманови проявиха желание да преминат през цялата процедура, след което да се причестят заедно с нас.

Отивме в неделя след края на поста в църквата “Св. Седмочисленици” и заставаме в очакване на службата. Не щеш ли, някой от хора ни разпознава и идват с покана да участваме с Тео като хористи.

Не можем да откажем. Но това се случва в 8,30 сутринта. На Тео му е лесно, той е баса на “Тоника”. А какво да кажем ние, тенорите, по това време на денонощието? Тикнаха ни по една песнопойка и се наредихме като редови хористи в божия храм.

После, докато си разтварях устата за приемане на пречистващата кръв и плът Господна, чувам: “Причестява се божият раб Валди.” Плахо поправям: “Владимир.”

Тео чува: “А след това автографче ще има ли?” Кой казва, че нашата ортодоксална църква не търпи осъвременяване?

Честито Възкресение Христово!

P.S.. И не се борят с фалшиви яйца!

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1962432