BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Симеон Сакскобургготски: Да стана премиер беше едно от най-големите предизвикателства в живота ми

Симеон Сакскобургготски в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България” на Радио „Фокус”

Водещ: Какъв е вашият първи спомен за Деня на храбростта?
Симеон Сакскобургготски: Първият ми спомен е аналоя, който имаше при двореца по случай водосвета. Празничната атмосфера и в двореца, и на улицата си спомням, и многото униформи. Това го говоря от времето като дете, виждал съм го като нещо наистина много весело и специално в годината.
Водещ: Вашият баща въвежда зарята в навечерието на празника. Спомняте ли си я?
Симеон Сакскобургготски: Ние като деца нямахме право, гледахме от един прозорец само, но не сме участвали.
Водещ: Какви са политическите знаци, които отправя генерал Иван Вълков, когато избира именно 6-ти май, Гергьовден, за ден на Българската армия, на българската храброст?
Симеон Сакскобургготски: Аз мисля, че е заради Свети Георги Победоносец. Необходимо е да имаме за покровител победоносец.
Водещ: Какво са ви разказвали за проявите на храброст от българските войници и офицери?
Симеон Сакскобургготски: От Освобождението нататък познаваме всички тези епизоди на храброст и мъжество. И естествено като дете са ми преподавали през първите три години тук, в България. И след това в чужбина продължих да следя, да се интересувам и да чета. Аз съм голям любител на историята, защото считам, че това е нещо, което възпитава, но същевременно и ориентира. Казвал съм го често – без да си познаваме миналото, едва ли ще има много перспективно бъдеще. Аз съм голям прагматик и считам, че от друга страна, може да се избегнат известни грешки, ако човек е добре запознат с историята. Тя не е само за някакви си професори, а напротив – мисля, че би трябвало да е добре разпространено познанието за нея и нуждата от нея, особено в дадени професии. При все, че това си е вече съвсем лично мнение, намирам, че историята трябва да се преподава след известно ниво или възраст в училище. Ще ви кажа защо. Като бях в Египет, в Английския колеж научих, че испанците били страшно жестоки пирати през войните в океана. Пристигам в Испания, записвам се във Френското училище и там изведнъж – Дрейк е най-големият враг. Докато в английското Дрейк беше герой. И чух съвсем обратното от френско или испанско гледище. Затова мисля, че могат да се сложат капаци на децата, ако се започне много рано и особено, ако се добави известен национализъм. Трябва да се гледа на историята по обективен, аналитичен начин, пък на дадена възраст вече могат да се преценят нещата така, както са всъщност.
Водещ: Когато сте изучавали историята на войните от Третото царство, Ваше Величество, коя ви е направила най-силно впечатление? Коя ви е приковала вниманието и бихте могли да кажете: ето, тази война е била най-полезна за България?
Симеон Сакскобургготски: Това е много трудно. Първо, думата „най” аз я избягвам. След това не съм и историк в смисъл да преценя всичко. Трето, аз бих гледал повече на мирните моменти, отколкото на войните. Това ми е в характера и в разбиранията. Но вижте тук, неща които са били свързани с независимостта на България или създаването на една модерна и съвременна България, може би е имало моменти, които са оправдавали дадени действия. Но да се абсолютизират те – то би било в ущърб на съседите. Сега да внимаваме и затова, защото всеки съсед и той си има история, и той си има аспирации. Не бива с нещо да пречим на другите или обратно. И затова вече в Обединена Европа, в Европейския съюз буквално няма граници и намирам, че това също е много полезно. Защото има хора, които понякога критикуват жестоко епохата на цар Фердинанд, заради войните, но трябва да се придържаме към контекста. Като погледнете, какво е било онова време, какви са били нагласите и настроенията на хората, какво е искал и народът. Защото няма нито един цар или който и да е да бъде в сила да поведе всичко живо зад себе си. То това е въпрос на настроение, каквото чувства самото общество, значи всичко това е в контекста на дадена епоха. С днешна дата е много трудно да съдим и да се изказваме по един категоричен начин. Защото времената са съвършено други. Целите, разбиранията, много други неща са вече изцяло променени.
Водещ: И цар Фердинанд, и вашият баща цар Борис Трети са откликнали на естествения стремеж на народа си да живее в своя национална държава. И когато границите й са вече били определени от Българската екзархия, когато тези граници са признати на Министерската конференция в Цариград, върху чиито решения стъпва и Санстефанския договор, тогава каква е била мотивировката на царете да застанат до своя народ? Какво ги е накарало и те да приемат стремежите, мечтите, дори и бляна на този народ за един национален идеал?
Симеон Сакскобургготски: Именно това е моментът, нагласата на хората, историческият период, в който сме още много близо до освобождението. Думата независимост и характерните за епохата стремежи тогава са значели много повече, отколкото днес, тъй като това е вече нещо, което за нас е логично, прието и почти няма заслуга. Затова казвам, че трябва да се внимава много с разликата между патриотизъм и национализъм.
Водещ: А къде е границата?
Симеон Сакскобургготски: Именно това е, което трябва да се балансира много добре и да се държи сметка за една по-обща картина, отколкото само да изхождаме от позицията за нашето. Има една мисъл, която приписват на генерал Де Гол, не знам дали е автентична, но във всеки случай ми звучи твърде ясно. Де Гол бил казал, че патриот е човекът, който си обича родината, а националистът, който ненавижда съседът. Така че тук е границата.
Водещ: Може би, ако направим интерпретация на Де Гол днес, тя би звучала така: да обичаме родината и да подкрепяме съседите.
Симеон Сакскобургготски: Да обичаме родината, това е съвсем нормално и нещо, с което се раждаме. Ако има и мотиви, с които да се гордеем с нея, още по-добре.
Водещ: Не намирате ли, че делата на двамата царе Фердинанд и Борис Трети, Ваше Величество, са все още без адекватен исторически прочит? Все още малко се знае за реалния им политически и владетелски профил?
Симеон Сакскобургготски: Може би да. Защото трябва да имаме предвид и периода 1944 г.-1989 г. Значи там има пълно затъмнение или направо вече какви ли не субективни интерпретации. После персонализирането – царят туй, царят онуй. Пак казвам – това са правителства, парламенти, народът, външни фактори, всичко това е много по-оплетено, много по-сложно, не може само да се тълкува с години назад отговорността на един или друг. В крайна сметка ние сме били парламентарно царство. Това уточнение е много важно. Били сме Конституционна монархия, не абсолютна или нещо средновековно. Не може ролята на царя, колкото може би личността да е била по-специална, да се счита за абсолютно определяща и основна.
Водещ: Тя ли е била най-надценена, особено в годините на комунистическата пропаганда, ролята на царя в сравнение с ролята на политическия живот, на парламента, на външните събития, на военните и на дипломацията? Ролята на двореца ли е била изтъквана винаги най-напред? Това ли е най-надцененото? Или подцененото?
Симеон Сакскобургготски: Ето, в двете посоки, много правилно. Затова казвам, че трябва да се гледа по обективен начин и въобще прочитът на събитията да бъде спокоен с логика и без много залитания.
Водещ: Цар Фердинанд е ваш дядо, цар Борис Трети е ваш баща, кое е най-важното за всеки един от тях? Това, което трябва да бъде извадено от затлачването на идеологеми, фалшификации, пропаганди? Ако трябва да откроите, да изсечете профила им върху монета с думи, как ще го кажете?
Симеон Сакскобургготски: Наистина е трудно да го направя като внук и син. Но вижте, от това което съм слушал и чел: цар Фердинанд наистина е бил много силна личност, към него са се отнасяли с голямо уважение в Европа, да не кажем в света, защото тогава светът се свеждаше по-скоро към Европа. В това отношение неговото царуване е имало голямо значение, за да се развие България и въобще да ни се обърне внимание. И постепенно така се очерта. За цар Борис – аз мисля, че има, първо, характер. Хората го помнят още с неговата непринуденост и връзки с народа, а същевременно и с политическите му заслуги: в безкрайно сложен момент да намери начин, по който да не бъдем ощетени два пъти. Като Полша, например: веднъж да бъде нападната и от силите на Райха, и след това да бъде прегазена и от съветските войски. Благодарение на политиката на цар Борис нито едното, нито другото не се случи. Бяхме не съвсем убедени съюзници нали през 1941 г., когато баща ми забави процесите не малко, за да се опита да спаси положението. И след това начина, по който отказа да се изпратят наши войски на Източния фронт, това пък спаси България, когато дойде времето за в кавички Освобождението.
Водещ: Ваше величество, мислили ли сте си, каква щеше да бъде съдбата на България, ако вашият баща беше жив?
Симеон Сакскобургготски: Аз съм си задавал такива въпроси. Дали щеше да успее да предизвика ситуацията до там, че да излезем от Втората световна война по начин, сроден с италианците и да предотвратим оставането ни в Съветска зона и съветско влияние? Тогава е имало и тези коментари между съюзниците – част от американците и англичаните са били на мнение да се разделим по Дунава: от север на Дунав, както те са викали, за чичо Джо и от Дунава на юг си остава западна насоченост. Според тази теза щяхме да останем извън соцлагера, но дали щеше да се осъществи -това са неща, които наистина вече навлизат в гаданията.
Водещ:Тук неминуемо идва въпросът за смъртта на вашия баща. Съзнавам, че е болезнен. Кой би имал интерес, тя все пак тази смърт настъпва преди една голяма конференция в Ялта, когато става поделението на сферите на влияние? Търсите ли някаква друга връзка в смъртта на Цар Борис Трети, защото популярната, наложената е за Хитлер и Германия, но с напредването на историческото време тя става все по-малко вероятна?
Симеон Сакскобургготски: Ето тази година ще се навършат 70 точно от смъртта на цар Борис и все още нямаме една ясна, окончателна теза. Да приемем, че е била естествена смърт. Хубаво, но трябва да се докаже. Както знаете, баща ми е бил на 49 и в твърде добро здраве. Значи има нещо. Аз започнах през 1973 г., тогава беше първият опит, значи 30 години след смъртта му, да видя в немските архиви дали има нещо, след това потърсих и в английските, намерихме някои работи в американските и дори в Русия.
Водещ: Търсихте ли в руските?
Симеон Сакскобургготски: В руските също след 2003 или 2004г., 2005г. нещо подобно, но не сме получили нещо, което да е показателно. Защото разбира се, е съществувала и тезата, че не са нацистите, които „са го наказали”, а може би други интереси, именно опасявайки се, че България може да се измъкне след войната и за да се предотврати това, са решили да парират един толкова опитен владетел. Но това са вече хипотези, което не може да се проверят, за жалост. Аз не за друго, а като син искам да знам от какво е починал баща ми.
Водещ: Да, това е право на всеки син.
Симеон Сакскобургготски: Без други чувства на отмъщение или каквото и да било, просто да знам истината.
Водещ: Кой има изгода от цялата работа?
Симеон Сакскобургготски: Кой знае. Аз мисля, че това продължава да бъде под въпрос.
Водещ: Двамата царе и Фердинанд и Борис III са били главнокомандващи на Българската армия, но помощник-главнокомандващия и Генералния щаб са тези, които са формирали политиката й. Как са си взаимодействали те с царете? Въпросът е за връзката между Двореца и военните?
Симеон Сакскобургготски: Аз мисля, че тук има достатъчно документирани свидетелства. Историята черно на бяло е написана. И второ, те са били нормални взаимоотношения, подобни на тези, в която и да е монархия между войската, въоръжените сили и държавния-глава. Аз не виждам да е имало нещо по-специално. Понякога сигурно е имало някакви личностни напрежения между генералитета и държавния глава, но за това вече аз не бих могъл да тегля черта или да обясня като нещо по-специално. Защото четейки историята на толкова други страни в дадени ситуации – как са действали генералният щаб на една или друга държава спрямо идеите или желанията на държавния-глава, не мога да обобщавам. Защото тук, в България, вече има и конституционни ограничения.
Водещ: Много пъти ще споменем в нашия разговор името на ген. Де Гол, но било ли е възможно вашият баща да вземе самолета за Лондон в навечерието на инвазията на Хитлер и Третия Райх, подобно на него?
Симеон Сакскобургготски: Това е един много интересен въпрос, в интерес на истината не съм си го поставял. Има примери като, норвежкия крал, който напусна и холандската кралица, която направи същото пред нахлуването на немските войски. Тук не знам, как би се интерпретирало, ако наистина царят беше напуснал. Аз мисля, че щеше да има много негативен ефект.
Водещ: Да води борбата и опозицията да организира.
Симеон Сакскобургготски: Ние не сме били окупирани в този смисъл като Франция.
Водещ: Може би не сме били толкова голяма територия като Франция, по-лесно щяхме да бъдем прегазени, може и този отговор да го има в аргументацията. Ваше Величество, и вашият дядо, и вашият баща имат военно образование. Вие също. Това необходимо ли е, важно ли е за един цар, за един монарх?
Симеон Сакскобургготски: Не знам, пак се връщаме в контекста и времената. Сигурно е било подходящо „едно време”, след това зависи. Но обикновено дори и в съвремието – ето, Хуан Карлос изкара и трите военни академии, което не е малко, а аз само една и то 2-годишен курс. Но това беше по-скоро идеята на майка ми да каже, че един младеж, който не си е отбил войниклъка, не струва. И може би това също е нещо, останало от едно време. Защото сега няма и задължителна военна служба. Пак ви казвам, това са въпроси, които трябва да се гледат осъвременени и да не се абсолютизират.
Водещ: Ваше Величество, а защо старият цар не е бил допускан да се върне в България от вашия баща, включително и при вашето раждане като престолонаследник?
Симеон Сакскобургготски: Това е една болна тема, по която толкова съм чел за нея в български книги, но също и в чужди източници, говорили сме дори и в семейни кръгове. Не бих могъл да кажа, дали е баща ми, който се е съпротивлявал. Учудва ме за неговия характер. Може би обстановката или дадени хора от обкръжението на баща ми, които са се опасявали от едно връщане на Царя-Отец, както наричаха дядо ми с такъв силен характер. Може би от външни фактори е имало известни въпросителни, дали е уместно или не. Нямаме нищо писмено, което да е оставил. Но че за цар Фердинанд е било горчиво, да, защото се вижда в негови изказвания, писма до роднини и т.н. А и за баща ми сигурно е било много трудно и неудобно. Майка ми е разказвала в моменти, когато е усещала, че това го е тормозело или е създавало усещане за безсилие или тъга, но тук вече навлизаме в много лични моменти, които трудно могат да се разнищят извън момента.
Водещ: Когато за първи път се обърнаха към вас с думите „Ваше Величество”, осъзнахте ли, че ви чака много голяма отговорност и с дотогавашния ви живот вече приключва, че идва нещо ново и много различно?
Симеон Сакскобургготски: За шестгодишно дете винаги се гледа през фактите, а не като нещо романтично или филм някакъв. Но, откровено казано: да, в момента, като се обърнаха към мен, първият който се обърна така беше един от адютантите на баща ми, за мен беше страшен шок. Изведнъж осъзнах, че се обръща към мен, както се е обръщал към началството и към баща ми и това за шестгодишно дете е стрес. И след това момченцето вече се превърна в царчето, което трябваше да се държи като възрастен човек.
Водещ: Как напускахте България, какво изпитахте, когато видяхте, че се отдалечавате от бреговете на тази страна?
Симеон Сакскобургготски: Това е също през очите на едно дете: аз не бях излизал от България. Само 3-годишен веднъж са ме завели в Италия при дядо ми, но иначе не бях напускал България. Идеята, че си тръгвам завинаги, беше страшна, спомням си вълнението, майка ми и сестра ми като по-голяма, която можеше да осъзнае нещата по-добре… Но ето вижте животът какъв е, кой можеше да предскаже, че ще се върна един ден.
Водещ: Да, изпреварихте въпроса ми. В изгнание мислили ли сте някога изобщо, че ще се върнете в България?
Симеон Сакскобургготски: Говоря често, че съм страшен реалист, може би това ми е от френското възпитание, но следейки събитията съвсем откровено казано, аз се съмнявах, че дори децата ми биха имали възможност един ден да видят България. Толкова ми се струваше Съветската империя солидна и установена.
Водещ: Не усещахте ли наближаващият крах, особено през ’80-те години?
Симеон Сакскобургготски: Тогава да, вече имаш нещо, но пак едва ли можеше да допусне човек, дори това за моя утеха, че не съм толкова неинформиран или глупав, но дори криминолозите някои много прочути и те бяха изненадани от събитията 1989 г., така че е било наистина трудно да се предвиди.
Водещ: Пак ще споменем дьо Гол, той има една книга „Трябва да се прекоси пустинята”. Вие в момента прекосявате ли пустинята и смятате ли политически отново да се върнете начело на България?
Симеон Сакскобургготски: На моята възраст можете да си представите, че това вече физически и умствено не е много вероятно, нито възможно бих казал. Човек трябва да си знае ограниченията и всеки момент от живота си има мястото.
Водещ: А като президент?
Симеон Сакскобургготски: Откровено казано, за мен фактът да стана премиер беше едно от най-големите предизвикателства в живота ми и положих наистина огромни усилия да се опитам, подчертавам, да се опитам да се справя с тази длъжност. Всяко нещо си има момент и затова сега вече е съвършено друго.
Водещ: Като президент бихте ли се върнали?
Симеон Сакскобургготски: Докато съм олицетворявал изпълнителната власт, което беше в един толкова ключов момент за Европейския съюз и НАТО, едва ли ме изкушава идеята за президент. Първо, защото съм бил цар и държавен глава и главнокомандващ и всичко друго, то за мен не е било някаква амбиция, която никога не съм имал и без това, защото съм възпитан по друг начин, няма мотивировката. Докато предизвикателството 2001 г. беше много специално и там си беше моментът.
Водещ: Монархията не би ли имала бъдеще в България от един определен етап насетне, особено тогава, когато очевидно изпълнителната власт на републиката трудно се справя с определени предизвикателства и ситуации?
Симеон Сакскобургготски: Аз мисля, че всяка власт има моменти, в които изпитва големи затруднения, дали е република, дали е монархия те са системи, които са еднакво стари исторически погледнато, няма нещо по-модерно. Аз много се чудя, когато хората възприемат априори, че републиката е по-модерна. Имало е преди 3000 – 4000 години и диктатури,и републики, и царства, тук е въпрос на желанието на народа и каквото пожелае и счита, че е най-полезното и благоприятното и в крайна сметка там е глас народен – глас Божи.
Водещ: Следите ли политическата ситуация днес и как оценявате предизборната кампания?
Симеон Сакскобургготски: Следя, разбира се, но оттам нататък вече не бих искал да се произнеса по тази тема, сега особено, когато остават няколко дни до изборите.
Водещ: Националната сигурност, европейското членство, сиреч НАТО и Европейският съюз постигнахме през вашия мандат, но като че ли следващите правителства имат една много тежка задача да разрешат енергийната независимост, тук стои въпросът за АЕЦ „Белене”.
Симеон Сакскобургготски: Това са предизвикателства, които ще си покаже кой бил прав. Лично аз считах, че „Белене” беше нещо много полезно като проект, мотивиращо, дори бих казал като цел за обществото. След като вече бяхме постигнали другите две ключови цели, но може би греша и времето ще си покаже.
Водещ: Бяхте на посещение в Русия съвсем наскоро миналата седмица.
Симеон Сакскобургготски: Бях поканен от патриарх Кирил за литургията на Цветница и беше наистина голяма емоции, прекрасно. Посетих и някои други църкви и манастири, разбира се, всеки път като посещавам Москва и Русия съм впечатлен от тази огромна страна.
Водещ: От проведените разговори останахте ли с впечатление, че между двете страни продължава едно напрежение в отношенията?
Симеон Сакскобургготски: Тук вече не мога да коментирам.
Водещ: В момента организирате събиране на архивни документи, спомени за вашия баща. Докъде ще стигне тази инициатива, тя ще продължи до края на месеца доколкото знам.
Симеон Сакскобургготски: Това беше една идея на някой от моите сътрудници и се радвам, защото наистина излизат оригинални дори някои весели спомени и идеи. Мисля че това е хубави, в крайна сметка, защото те са част от историята и да се комплектува.
Водещ: С какви чувства слушате химна на Третото царство „Шуми Марица”? Тя е опълченски марш преди да бъде химн.
Симеон Сакскобургготски: Да, така е, инстинктивно го считам като химн, а не като марш, а още по-малко песен, това вече е друго. При все, че може би ще шокирам някои от вашите слушатели, но мисля, че „Мила Родино” като и текст, и думи е по-съвременен, има нещо, което по-ми допада.

Цоня Събчева
http://www.focus-news.net/?id=f24444